3 гр. д. № 1581/2009 г. няа ВКс на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 654 София, 04.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 5 октомври април две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА Бонка Дечева при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1581/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 19.03.2010 г. състав на ВКС на РБ, І г. о. е допуснал извършването на касационна проверка на решение от 09.07.2009 г. по гр. д. № 334/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1097/2006 г. на Пазарджишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Л.р. д. “С.-1893” гр. П. срещу община П. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че имот пл. № 006055, в м. “Кипира”, по плана за земеразделяне на гр. П., с площ от 2.365 дка, е бил собствен на ищеца към момента на образуване на ТКЗС и е бил включен в терена на ловното стопанство. Касаторът С. Л.Р.Д. “С.” гр. П. е развил доводи за необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Касационна проверка на решението е допусната по разрешения с него въпрос дали касаторът, който е регистриран през 1999 г., е правоприемник на Ловно-стрелченското дружество “С.” гр. П.. Касаторът е предявил срещу общината установителен иск за собственост с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за да установи Л.Р.Д. “С.”, гр. П., чиито правоприемник е, е бил носител на правото на собственост върху имот пл. № 006055, в м. “Кипира” с площ от 2.365 дка, по плана за земеразделяне на гр. П.. Правният интерес от иска е основан на това, че правото на собственост върху имота е било възстановено на ответника на основание чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ, която норма урежда възстановяване правото на собственост на общините върху земеделски земи, отнети им безвъзмездно или предоставени на държавни земеделски стопанства (ДЗС), ТКЗС, А., както и на държавни горски стопанства, когато са били включени в държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници или полезащитни пояси. Пазарджишки районен съд е отхвърлил иска като е приел, че не е налице идентичност на имота, предмет на иска, с придобития от Ловно-стрелченското дружество “С.” гр. П. през 1938 г. имот с площ от 66.881 дка, за който е бил съставен констативен нот. акт за собственост на основание Закона за физическото възпитание на Б. младеж. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като краен резултат, но по различни съображения. Приел е, че ищецът не е доказал да е правоприемник на съществувалото през 1938 г. Ловно-стрелченското дружество “С.” гр. П.. Касаторът е новорегистрирано юридическо лице – С. с обществено полезна дейност с наименование “Ловно-рибарско дружество Сокол-1893 г.”, данни за което се съдържат в представеното удостоверение за актуално състояние издадено по ф. д. № 763/1999 г., от което се установява и това, че С.то е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел с решение от 23.06.1999 г. В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за правоприемството без да обсъди писмените доказателства. Твърди се, че правоприемството е установено по друго дело, решението по което е влязло в сила, като съдът е приел за доказан този факт. За да се произнесе по касационната жалба съдът взе предвид следното: Касаторът е поддържал, че имотът, предмет на иска, е част от придобития от Ловно-стрелческо дружество “С.” гр. П. през 1938 г. общински имот с площ от 66.88, дка за фазанария, стрелбище, паркове и др., намиращ се в землището на гр. П. при моста на р. Т. и индивидуализиран с граници. Правото на собственост е придобито на основанието Закона за физическото възпитание на Б. младеж. С този закон е било предоставено право на общините да се разпореждат с общински недвижими имоти в полза на организации за физическо възпитание. През 1938 г. на това основание е бил предоставен общински имот на дружеството за осъществяване дейността му, въз основа на което то се е снабдило с констативен нот. акт за собственост. С приета техническа експертиза е установено, че придобитият имот през 1938 г. в землището на гр. П., при моста на река Т. е бил с граници: шосето П. – с. Бошуля, река Т. и река Серкьовица. Този имот е част от терена, разположен западно от река Т. и южно от пътя П. – с. Бошуля, който е бил заснет в плана от 1936 г., изработен от воден синдикат “С.” с. Бошуля. Този терен е заснет като няколко имота, единият от които е с пл. № 6015 и площ от 66.7 дка. Към плана не е бил съставен регистър на собствениците. За имот пл. № 6015 е било записано, че е на Пазарджишката община. Вещото лице намира, че той е идентичен с предоставения на дружеството през 1938 г. Извод за това е направил въз основа на заснетото в плана водно течение, което разпитаните свидетели назовават с името река Серкьовица. Заснето водно течение в плана представлява западната граница на имот 6014, а съпоставени границите на двата имота (6014 и 6015) съвпадат с границите, с които е описан предоставения на дружеството имот в съставения нотариален. акт през 1938 г. Неоснователно съдът не е преценил тези доказателства в съвкупност, тъй като те обосноват извода, че заснетото водно течение в плана от 1936 г. и описано като граница на имотите, е било река Серкьовица, за която свидетелите уточняват, че е извирала от местността Шантовия гьол, била е по-скоро като вада, движението на водата в нея е било в посока шосето П.- Бошуля и след един –завой е минавала под шосето. Коритото на тази река (вада) е било разположено успоредно на това на река Т.. Съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод, че двата имота, възстановени на ответника община П., са идентични с терена, предоставен на Ловно-стрелченското дружество “С.” гр. П. през 1938 г. Обоснован с данните по делото е и изводът, за липса на правоприемство на касатора, със създаденото през 1934 г. Ловно-стрелченското дружество “С.” гр. П.. По делото е установено, че това дружество е прекратено през 1947 г. чрез сливане, когато се е обединило с прекратената организация Български рибарски съюз в един общ съюз с наименование Народен ловно-рибарски съюз (НЛРС), регистриран през 1962 г. Едно от решенията, взети на обединителните събрание е за преминаване на правата, имуществата и задълженията на организациите върху новия съюз. В приетия устав е записана клауза, съгласно която имуществата на обединените сдружения преминават по право с приемането на устава от конгреса. Н. е създал поделения на териториален принцип, които не са имали юридическа самостоятелност. Едно от тях е и Л., гр. П.. През 1993 г. с решение на Х. конгрес на СЛРБ проведен от 25-27 юни с. г. съюзът е променил името си на “С. на ловците и риболовците в България, което обстоятелство е било вписано с решение от 17.03.1993 г. по ф. д. № 16557/1992 г. на СГС-ФО. Съгласно чл. 1, ал. 2 съюзът е С. с нестопанска цел на ловно-рибарските дружества в страната, съгласно приложен списък. В списъка под № 76 е вписано ЛРД-П.. С устава - чл. 24 е решено, че дружеството е основно организационно звено в съюза и е самоуправляващо се обединение на дружини на определена територия. В изпълнение на решението за признаване юридическата самостоятелност на дружествата-членове на съюза, поделението е учредило дружество с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНСЦ. Законосъобразен е изводът , че то е новоучредено дружество. След прекратяването на Ловно-с.д. “С.” гр. П. чрез сливане и създаването на новоучреденото през 1947 г. Н., притежаваните от него права и задължения са преминали в имуществената сфера на новоучредения съюз. Той е бил собственик и на спорния имот към момента на коопериране на земеделските имоти. СЛРБ е носител на правото на възстановяване на имота в случай, че той е бил коопериран, тъй като касаторът не е правоприемник на влялото се през 1947 г. Л. “С.” – П. в Н.. За да стане носител на правата на прекратеното дружество през 1947 г. е необходимо СЛРБ да вземе решение за преобразуване чрез отделяне или разделяне на влялото се в него през 1947 г. дружество (чл. 12, ал. 1 ЗЮЛНСЦ). Друг способ за придобиване на права е чрез предоставянето им по решение на органа за управление на СЛРБ. При така установените правнорелевантни факти изводът за неоснователност на иска е законосъобразен, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.07.2009 г. по гр. д. № 334/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.