О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 557 [населено място] 06.11.2017г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2141/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение № 463/21.06.2017 г. по ч.гр.д.№355/17 г. на ОС - Ловеч е потвърдено определение №68/25.05.2017г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда с рег.№4540/18.05.2017г. на нотариус С. И., рег. №016 на НК по заявление вх.№2799/25.05.17г. на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място]. Срещу това определение на ОС Ловеч е подадена от [фирма] частна касационна жалба,в която се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на определението и се иска същото да се отмени и делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на поисканото вписване. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочен като такъв от решаващо значение за изхода на спора материално-правният въпрос „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18 ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост; документи, удостоверяващи правото на съсобственост; документи, удостоверяващи правото, че арендаторът притежава повече от 50 на сто ид. части от имота; и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота,обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства“ .Поддържаното от жалбоподателя в допълнение към общия критерий за допустимост основание е по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК , като се твърди, че ОС Ловеч се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - т. 6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГТК и постановените от състави на ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК определения №405/31.07.2017 г. по ч.т.д.№1547/2017 г. на ІІ т.о., №411/02.08.2017 г. по ч.т.д.№1024/2017 г. на І г.о. и №426/ 28.07.2017 г. по ч.т.д.№1035/2017 г. , с които е отменен отказът на съдията по вписванията, по съображения,че същият, в противоречие с чл. 32 ал. 1 ПВ, е проверявал материално-правните предпоставки на анекса, респективно съответствието му с чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, в сила от 07.02.2017 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение съобрази следното: За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията, окръжният съд е приел същия за законосъобразен.Обосновал се е с това,че заявлението за вписване на анекс за продължаване на срока на по-рано вписан договор за аренда на земеделски земи е подадено от лице, посочено като пълномощник на арендатора ЕТ „Агро - С. Д., но пълномощно, съгласно чл.76 ал.1 т.1 ЗКИР, доказващо представителната власт на посоченото лице не е представено. Липсата на пълномощно е изтълкувана като липса на условие по чл.76 ал.1 т.1 ЗКИР,явяваща се пречка за извършване на исканото вписване. Наред с това е посочил , че съгласно чл. 3 ал. 4 ЗАЗ (изм. ДВ бр.13, в сила от 07.02.2017 г.) договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто ид.части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид. части от съсобствения имот, като пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Позовавайки се на т.6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д. №7/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК съдът е посочил,че при вписването не се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това изрично е предвидено в закона, а проверката на съдържанието на акта касае само идентификацията на страните и на имота - чл. 6 ал. 1 б. ”а” и „в” ПВ.Същевременно съдът е счел, че анексът не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ /относима към хипотезата на чл.6 ал.1 б.“а“ ПВ/,която изисква да са налице изрично упоменатите в нея материално-правни предпоставки,тъй като в случая липсва информация арендодателят да е единствен наследник на общите наследодатели или има други съсобственици,с които общо притежава повече от 50 на сто идеални части от описаните имоти. Преценявайки,че непредставянето на доказателства за изискуемите от чл.3 ал.4 ЗАЗ обстоятелства и липсата на спазено изискване на чл.77 ал.2 т.3 ЗКИР водят до нередовност на заявлението за вписване, за която, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписвания не може да дава указания, въззивният съд е възприел постановения от него отказ като законосъобразен и е потвърдил същия. Поставеният от касатора въпрос се явява обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на същия е осъществена и сочената допълнителна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС и цитираните определения по чл.274 ал.3 ГПК. Последното обосновава допускане на атакувания съдебен акт до касационен контрол. Определението на ОС Ловеч е неправилно.Съгласно посоченото тълкувателно решение задължение на съдията по вписванията е да извърши формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.По отношение на последното проверката се свежда до това да са идентифицирани страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Тъй като вписването по същността си представлява едностранно охранително производство, в рамките на провеждането му е недопустимо разрешаването на въпроси от материално-правен характер,респ. да се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. При постановяване на обжалваното определение Ловешкият окръжен съд се е отклонил от цитираната задължителна практика. Потвърждавайки отказа на съдията по вписванията да впише анекс за продължаване на аренден договор по съображения за непредставяне на доказателства, удостоверяващи, че арендодателят е единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от собствеността върху арендуваните имоти, съдебният състав е извършил проверка, която надхвърля допустимата проверка за това дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Доколкото установените в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в настоящата й редакция, изисквания касаят въпроси,свързани със самото възникване на правоотношението по сключения договор за аренда на земеделския имот , то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материално-правните предпоставки на подлежащия на вписване акт, извършването на каквато, без това да е изрично предвидено в закона е извън правомощията на съдията по вписванията. В посочения смисъл е и възприетото в определения № 420 от 24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1036/2017 г. на второ т. о., № 524/ 27.09.2017 г. по ч. т. д. № 2137/2017г. на второ т.о., №469/05.10.17г. по ч.т.д. №2112/17г. на първо т.о., №522/25.10.17г. по ч.т.д.№2118/17г. на първо т.о., №523/25.10.17г. по ч.т.д.№2154/17г. на първо т.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал. 3 ГПК по идентични дела. Изводът за липса на упълномощаване на подалото заявлението лице не би могъл да обуслови самостоятелно друг правен резултат,доколкото подобен факт не е бил констатиран от съдията по вписванията,който, приемайки,че е надлежно сезиран /респ. е налице упълномощаване/, се е произнесъл по съществото на исканото със заявлението вписване. Въвеждайки ново, допълнително основание за отказ за извършване на вписването,без да се е уверил,че изпратената му от съдията по вписванията преписка е в цялост и без да е изискал съответно удостоверяване на факта,че пълномощно не е било представено към заявлението, съдът отново е излязъл извън рамките на дължимата от него проверка. Обжалваното определение,с което е потвърден отказът за вписване, като неправилно, следва да бъде отменено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 463/21.06.2017 г. по ч.гр.д.№355/17 г. на ОС – Ловеч,с което е потвърдено определение №68/25.05.2017г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда с рег.№4540/18.05.2017г. на нотариус С. И., рег. №016 на НК по заявление вх.№2799/25.05.17г. на С. И. Д. - ЕТ с фирма „Агро - С. Д.” - [населено място]. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията - [населено място], за извършване на вписването. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.