Р Е Ш Е Н И Е №106 гр. София, 22.10.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№4773 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 4104 от 07.09.2018г. по гр.д. № 190/2018г. на Благоевградски окръжен съд по две касационни жалби.
Ответниците по иска Ж. И. Х., Р. Ж. К. и А. Д. В., чрез пълномощника си адв. Богданова обжалват решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 2921 от 02.08.2017г. по гр.д.№664/2016г. на Гоцеделчевски районен съд за уважаване на предявения от К. Т. В. и В. К. В. срещу тях иск по чл. 108 ЗС относно реална част от 700 кв.м., находящи се в южната част на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], в местн. „К. дере”, с площ на целия имот 1020 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: лозе, номер по предходен план **. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като притежаваният от ищците имот по договора за дарение не се намира там, където е заснет по плана, т.е. налице е грешка в кадастралния план, но наведеното в този смисъл възражение не е разгледано от двете инстанции.
Ищците К. Т. В. и В. К. В. обжалват решението в частта, с която е отменено първоинстанционното решение на Гоцеделчевски районен съд по предявения от тях иск по чл. 59 ЗЗД и е постановено отхвърляне на този иск, предявен против ответниците за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот за периода 21.03.2014г. до 10.08.2016г.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
С определение № 171 от 08.04.2019г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първата жалба по въпроса: при наведено от ответниците по иск за собственост възражение за допусната грешка в кадастралната карта, длъжен ли е съдът да изследва дали нанесените в кадастралната карта граници на имотите съответстват на границите според правото на собственост, а по втората жалба по въпроса: когато в производството е доказано по категоричен начин основанието на иска, но няма данни за неговия размер, може ли съдът служебно да приложи чл. 162 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:
Ищците К. Т. В. и В. К. В. се легитимират като собственици на лозе в местност „К. дере”в [населено място], съставляващо ПИ с идентификатор *** с площ 1020 кв.м., като 1/4 ид.ч. е придобита от първия ищец с договор за дарение, а 3/4 ид.ч. - с договор за продажба, сключен през 2012г. по време на брака им. Видно от нотариалните актове, че правото на собственост на праводателите се основава на Решение № 5302/15.08.1997г. на Общинска служба по земеделие - Г. Д., непредставено по делото. Твърди се от ищците, че ответниците притежават съседни имоти, но от 2014г. са се самонастанили и владеят част от техния имот, а именно площ от 700 кв.м. от южната страна на терена.
Установено е от писмените доказателства, че ответникът Ж. Х. е придобил през 2014г. от [община] ПИ *** с площ 2563 кв.м.; същата година е продал имота на сина си П. Ж. Х.; последният е закупил от друго физическо лице ПИ ***, и двата съседни на имота на ищците. Ответникът А. В. не е представил документ за собственост на притежавания от него имот. Той заявява, че границите на лозята са запазени отпреди образуването на ТКЗС; неговият баща и дядото на ответника са братя и са обработвали съседни лозя; това продължило и от наследниците им, като ищецът К. през 2012г. е разработвал и облагородил именно мястото, на което преди това са били праводателите му. Споровете възникнали през 2014г. след като ответниците Х. разработили съседното място, пустеещо до момента.
Защитната теза на ответниците е именно в горната насока - че всеки от тях владее своя имот, без да навлиза в този на ищците. Изтъкват, че между градината на ответника А., лозето на ищците и разчистеното от ответниците Ж. и Р. разорано място със засадени овощни дръвчета, има обособени граници на място, които не са променяни дълги години /преди реституцията на земята/, но тези граници не съвпадат с границите на имотите, нанесени в кадастралната карта. Следователно според тях, има погрешно отразяване на имотите в кадастралната карта, за което са поискали пред първата инстанция извършване на оглед на място, както и експертизата да заснеме ползваните от всички тях имоти, а не само имотът на ищците, за да се установи, че ищците ползват полагащата им се площ, но тя не е в границите на нанесения в кадастралната карта ПИ *. Първоинстанционният съд е намерил искането за неотносимо и не го е допуснал.
Приетата техническа експертиза е установила, че ответниците Ж. Х. и Р. К. ползват част от имота на ищците с площ 539 кв.м., а А. В. - 223 кв.м. Тези части са отразени на скица.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищците са доказали правото си на собственост с двата нотариални акта, а фактът, че ответниците държат частта от 700 кв.м. е установен от експертизата, а и не се оспорва от ответниците. Изтъкнал е, че представените от ответниците договор за покупко-продажба от общината и два нотариални акта за продажба касаят поземлени имоти с идентификатори *** и ПИ **, но не и процесния имот № *, така че ответниците не доказват никакви права върху имота на ищците. Затова е счел, че първата инстанция правилно е уважила иска по чл.108 ЗС. В решението не са коментирани изложените във въззивната жалба доводи за допусната грешка при заснемането на имотите и границите им.
Искът по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е отхвърлил по съображения, че не са ангажирани доказателства за размера, с който са се обогатили ответниците, ползвайки имота на ищците. Размерът е определен от районния съд по реда на чл. 162 ГПК на база 70 лв. за квадратен метър, но според окръжния съд в този случай е следвало да се назначи експертиза за средния пазарен наем.
По основанието за касационно обжалване.
Първият въпрос /по жалбата на ответниците по иска/ е дали при наведено от ответниците по иск за собственост възражение за допусната грешка в кадастралната карта, съдът е длъжен да изследва дали нанесените в кадастралната карта граници на имотите съответстват на границите според правото на собственост. Отговорът на въпроса е утвърдителен. Въззивният съд е длъжен да разгледа и да даде отговор на поддържаните от страните доводи и възражения. В този смисъл са указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и т.19 на Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК, които изискват мотивите на въззивното решение да отразяват решаващата дейност на въззивния съд, в рамките на наведените оплаквания, а тази дейност включва обсъждане на доводите и възраженията на страните от значение за спорното право. Когато ответниците по предявен иск за собственост на реална част от поземлен имот навеждат възражение, че имотът на ищците и техните имоти, съседни нему, не са нанесени правилно в кадастралната карта, така че границите им не отговарят на границите според притежаваното от тях право на собственост, то съдът е длъжен да изследва дали е налице непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Само след изясняване на действителните граници на имотите и тяхното /точно или неточно/ отразяване в кадастралната карта, съдът би могъл да разреши правилно повдигнатият спор за реална част от поземлен имот. Такива са разясненията в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК. Това задължение произтича от декларативното действие на одобрените по ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри - те не определят и не променят вещноправния статут на имотите. Законът предполага, че имотите са правилно и вярно нанесени в кадастралната карта и регистри, но ако е допусната грешка или непълнота, това не се отразява на съществуването на вещното право. Законът допуска съществуването на непълнотите или грешките в кадастралната карта, които определя като „несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние - §1, т.16 ДР ЗКИР. Когато несъответствията са свързани със спор за право на собственост е необходимо първо да се разреши този спор като се установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост и след това то ще бъде отразено в кадастралната карта /чл. 54 ЗКИР/.
Вторият правен въпрос /по жалбата на ищците по иска/ касае предявения иск по чл. 59 ЗЗД и е по приложението на чл. 162 ГПК: дали ако основанието на иска е доказано по категоричен начин, но няма данни за неговия размер, съдът може служебно да приложи чл. 162 ГПК. Според практиката на Върховния касационен съд /Решение № 175 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2010г., III г.о., Решение № 164 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7672/2013г., IV г.о., Решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г.о./ правилото на чл.162 ГПК е императивно и съдът не може да отхвърли иск, доказан по своето основание, а следва да пристъпи към една от алтернативите на чл. 162 ГПК - или сам, по своя преценка да определи размера, или да допусне експертиза за определянето му. Кое от двете ще предприеме е въпрос на преценка на съда според това дали определянето на размера е в кръга на притежаваните от него познания и опит, или е твърде затруднително и непосилно за съда, което налага ползването на специалист с квалификация в конкретната област. Тази практика следва бъде подкрепена и в настоящия случай.
По касационната жалба на ответниците спрямо иска по чл. 108 ЗС.
Решаващият съд напълно е игнорирал и не е разгледал наведените от въззивниците /сега касатори/ възражения за несъответствие между границите на притежаваните от страните имоти с нанесените в кадастралната карта граници. Тези възражения са поддържани в цялото развитие на процеса, но въззивният съд не се е произнесъл по тях; същевременно съдът не е дал възможност на ответниците да докажат тези свои възражения като не е допуснал поисканата експертиза за заснемане на имота на ищците изцяло, за установяване на действително ползваната от тях площ и за изясняване границите на имотите на ищците и на ответниците според документите им за собственост. По този начин съдът е допуснал процесуални нарушения, които са се отразили на правилността на съдебния акт. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се от ответниците, че страните владеят имотите си в непроменени граници от дълги години; че ищците ползват на място площ, равна на тази, която притежават, но тя не е изцяло в границите на нанесения в кадастралната карта имот ПИ №***. Наличието на такова несъответствие между отразения в кадастралната карта имот и границите на обработваното от ищците лозе, е констатирано от приетата експертиза. Установено е също от вещото лице, а и от свидетелите, че между трите имота няма огради, но има обособени видими граници, тъй като имотът на ищците представлява лозе, имотът на Ж. Х. и Р. К. е обработваема земя с много овощни дръвчета, а имотът на ответникът А. В. е градина с 4 овощни дръвчета. При тези данни и съобразно указанията в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК въззивният съд е следвало да подложи на разглеждане възраженията на ответниците за неправилно заснемане на имотите в кадастралната карта и несъобразяването й с действителното състояние. За целта е нужно да бъдат дадени указания за представяне доказателства върху кои имоти е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на праводателите на страните /налице са данни за възстановяване право на собственост в полза на наследници на К. И. В. с Решение № 5302/15.08.1997г. на ОСЗ-Г. Д., непредставено по делото/, за да се установи по какъв начин и въз основа на какви планове са индивидуализирани тези имоти; съответно откъде произтича правото на собственост на [община] върху продадения на Ж. Х. имот и как той е описан в документите за собственост преди създаването на кадастралната карта.
По-нататък следва да се уважи искането на ответната страна за назначаване на експертиза, която да отрази на комбинирана скица границите на имотите според нанасянето им в кадастралната карта и според документите за собственост на страните, включително скиците към решенията за възстановяване на собствеността. Едва след приемане на такова заключение съдът би могъл да разреши повдигнатия спор за собственост - дали ищците са собственици на претендирания от тях имот; дали границите на този имот според правото на собственост са правилно заснети в кадастралната карта и дали част от него се владее без основание от ответниците.
При евентуална основателност на иска, съдът следва да съобрази следното: Всеки от ответниците дължи предаване на реалната част, която владее. Недопустимо е, както е процедирал съдът в обжалваното решение, тримата ответници да бъдат осъдени да предадат общо владението върху реална част от имот, след като е ясно, че те владеят различни площи от тази реална част. /Същото се отнася и за съединения иск по чл. 59 ЗЗД - след като ответниците владеят отделни части от имота, те дължат на собственика обезщетение за лишаване от ползването на съответната част, а не на общата площ./ И още, когато искът за собственост се уважава за реална част, то тази част е необходимо да бъде индивидуализирана чрез посочване на нейните граници в рамките на целия поземлен имот; тази индивидуализация може да се извърши чрез скица, илюстрираща местоположението на реалната част, включително такава изготвена от вещо лице по делото. В случая в решението на Благоевградски окръжен съд индивидуализация на частта от 700 кв.м., за която искът е уважен, липсва и не е извършено препращане към изготвената от вещото лице скица.
Горните изводи налагат отмяна на постановения въззивен акт изцяло - както по иска по чл. 108 ЗС, така и по съединения и обусловен от него иск по чл. 59 ЗЗД, и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се предприемат посочените по-горе действия за събиране на необходимите доказателства за изясняване на спора.
Разноските за настоящето производство следва да се присъдят при разрешаване на спора по същество в зависимост от изхода му.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 4104 от 07.09.2018г. по гр.д. № 190/2018г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно горните указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |