2 Р Е Ш Е Н И Е № 528 гр. София, 16 ноември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 549 по описа за 2010 г Производството е образувано по жалба на подсъдимия Р. В. К., чрез защитата му, срещу решение на Софийски апелативен съд № 203 от 15.06.2010 г, по ВНОХД № 236/10, с което е изменена присъда № 300 от 28.09.2009 г на Софийски градски съд, по НОХД № 1801/07, като подсъдимият е оправдан за нарушение по чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 123, ал. 1 и чл. 150 ЗДП, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 13.07.2006 г, в гр. София, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 119, ал. 1, чл. 123, ал. 1 и чл. 150 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К. А., като след деянието е избягал от местопрестъплението, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Оспорва се правилността на доказателствените изводи относно авторството на деянието. Изтъква се, че от събраните гласни доказателства не се установява кой е извършил престъплението, че непълно е обсъдена доказателствената съвкупност, че изводите за виновността на подсъдимия се базират на предположения, изводими от акта за установяване на административно нарушение, че не е установена скоростта на движение на автомобила. Твърди се, че неправилно е взето предвид заключението на графологичната експертиза, че подсъдимият е вписал текста „съгласен съм с изложеното” в акта за административно нарушение. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на С.. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в производството пред ВКС. Повереникът на частните обвинители счита жалбата за неоснователна. Частните обвинители не участват лично в настоящето производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 184 от 9.04.2010 г, ВКС е отменил въззивна присъда № 2 от 20.01.2010 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 708/09, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, поради допуснато съществено процесуално нарушение. То е отстранено при новото разглеждане на делото, приключило с решението, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд не е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти, тъй като анализът на доказателствената съвкупност е направен в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. Изводите почиват на доказани факти, а не на предположения. С. е извършил подробен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, като изрично е посочил, че преки доказателства за авторството няма, но събраните косвени такива формират единна и непрекъсваема верига от факти, от които следва единствено възможен правен извод, а именно: че подсъдимият е автор на деянието. Становището на въззивния съд по оценката на доказателствата е правилно и се споделя от настоящата инстанция. Касае се за система от косвени доказателства, изводими от показанията на св. Т., св. А., св. И., св. Й., акт за административно нарушение, справка от КАТ, заключение на графологична експертиза, които, преценени във взаимната им връзка и логическа обусловеност, аргументират извода, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Въззивният съд не е пропуснал да обсъди нито едно доказателствено средство, а напротив, спрял се е на всяко от тях, като е дал убедителен отговор на въпроса за авторството в лицето на подсъдимия. Актът за административно нарушение е оценен като писмено доказателство, каквото качество има, но не самостоятелно и отделно, а в контекста на събраната доказателствена съвкупност. Доколкото в акта е описана фактическата обстановка, касаеща инкриминираното деяние, и там е отразено изявлението на лицето, че е „съгласен с изложеното”, съдът е имал задължение да изясни дали това лице е подсъдимият, поради което правилно е допуснал графологична експертиза, дала положителен отговор на въпроса. По делото не е спорно с каква скорост се е движил автомобилът, причинил произшествието, тъй като тя е изяснена чрез заключението на КМАТЕ, а именно: от порядъка на 50 км/ч. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на С., поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 15.06.2010 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 236/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: