Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 332                                        София, 30 юни  2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                Севдалин Мавров   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 295/2010 г.                 Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея изготвена от адвокат Д. С. от АК-Русе, като упълномощен з. на подсъдимия Б. С. П., срещу въззивно решение № 32/23.02.2010 година, постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 11/2010 година. Основната касационна жалба е депозирана в Апелативния съд в гр. В. на 22.03.2010 година, в срока за обжалване, с оглед на това, че защитникът С. е получил съобщението за изготвеното въззивно решение на 4.04.2010 година. В тази бланкетна жалба са въведени две касационни основания – по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК за допуснато нарушение на материалния закон и по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК – за явна несправедливост на наложеното наказание. Докладчикът по делото дал указания на касатора да отстрани недостатъците в жалбата, като ги съобрази с изискванията посочени в чл. 351 ал. 4, т. 1, във вр. с ал. 1 и 2 НПК. В допълнението към касационната жалба се въвежда ново касационни основание – това по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, тъй като се твърди, че атакуваният съд не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 314 ал. 1 НПК – въззивният съд не е проверил служебно изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията посочени от страните и не е констатирал, че в съобразителната част към първоинстанционният съдебен акт липсват мотиви за наличие на обективния признак „държи с цел разпространение” по отношение на престъплението по чл. 354а ал. 1 НК, за което присъдата е потвърдена. Пред третата инстанция подсъдимият П се явява лично и със служебно назначеният з. адвокат П от САК. Последната пледира предимно в подкрепа на допълнението към касационното основание за допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви във въззивното решение относно престъплението по чл. 354а НК, в която част присъдата на първата инстанция е потвърдена. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на атакуваното решение в сила. В своята последна дума подсъдимият иска връщане на делото за ново разглеждане по съображенията изложени от служебния му защитник. Върховният касационен съд, за да се произнесе,съобрази следното:   Жалбата е неоснователна.   С въззивно решение № 32/23.02.2010 година, състав на Великотърновския апелативен съд е отменил присъдата на Русенския окръжен съд постановена по н о х д № 155/2009 година, постановена на 4.11.2009 година в частта, с която подсъдимият П е бил признат за виновен и осъден за престъплението по чл. 321 ал. 3, пр. 2 НК. С това решение е отменена същата присъда и в частта, с която на същия подсъдим, на основание чл. 23 НК е определено общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода, както и в частта, с която на основание чл. 23 ал. 3 НК към това наказание е присъединено наказанието глоба в размер на 5 500 лева. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която подсъдимият П е признат за виновен в това, че на 17.05.2008 година, в гр. Р., без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, общо 22,3482 гр. с. с. на амфетамин, на обща стойност 1 104,44 лева и за престъпление по чл. 354а ал. 1 НК му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 500 лева. За наказанието лишаване от свобода е постановено да се изтърпи в затвор от закрит тип при строг първоначален режим. На основание чл. 59 ал. 1 НК приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан под стража. На основание чл. 25 ал. 1 НК е извършено групиране на наказанията по други две наказателни дела, като е определено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим в затвор от закрит тип. Към него е присъединено наказанието глоба в размер на 1 500 лева. На основание чл. 354а ал. 6 НК е отнет предмета на престъплението по чл. 354а ал. 1 НК. Съдът се е разпоредил и с иззетите веществени доказателства. Подсъдимият П. е осъден да заплати разноските по делото. При проверката по делото не се установиха сочените в касационната жалба и допълнението към нея основания за отмяна на въззивното решение. От една с. , въззивният съд е отделил значително внимание на правните и фактически проблеми със съставомерността на деянието по чл. 321 НК, за което е постановил отмяна на първостепенната присъда и оправдаване на подсъдимия П. Присъдата правилно е коригирана и в санкционната част. От друга с. , наистина при анализа на данните от цялостната проверка на присъдата, по отношение на потвърдената част за престъплението по чл. 354а ал. 1 НК, мотивите на въззивния съд са твърде пестеливи и препращащи към мотивите на първата инстанция. Всъщност в жалбата си защитата на подсъдимия твърди, че въззивният съд не е допълнил мотивите на първата инстанция, относно обективната съставомерност на изпълнителното деяние „държи с цел разпространение”. При проверката не се установи това твърдение. На л. 11-13 от мотивите към присъдата са изложени съображенията на първостепенния съд, относно субективната страната на деянието с правна квалификация по чл. 354а ал. 1 НК. Правилно е прието, че е доказан по безспорен начин изводът, че подсъдимият е държал инкриминираните количества високорискови наркотични вещества, с цел да ги разпространи. Аргументите за този извод произтичат както от анализа на гласните доказателства – показанията на св. Д, М. и И. , така и от обективно установените количества, които изключват тезата на защитата наркотика да е бил за лична употреба. Съгласно чл. 118 ал. 1, т. 1 НПК могат да бъдат свидетели лицата, които са били обвиняеми по дело, но спрямо тях производството е прекратено или е завършило с влязла в сила присъда. По отношение на посочените свидетели е налице последната хипотеза. Освен изложеното, при внимателен прочит на гласните доказателства по делото, се установява, че в съдебното заседание пред първата инстанция, проведено на 4.11.2009 година,/вж л. 281 от съд следствие/ подсъдимият е дал обяснения, в които изрично и многократно и повторил, че се признава за виновен по обвинението за държане на наркотични вещества с цел разпространение и е готов да понесе наказание, но не се признава за виновен по обвинението, за което въззивният съд го е оправдал – участие в организирана престъпна група. Самопризнанието е подкрепено от конкретни факти и лица посочени от касатора, които от своя с. кореспондират с посочените по-горе показания на свидетелите Д, М. и И. Следователно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, както такива от категорията на ограничаващите правото на защита на касатора, така и от категорията на абсолютните – чл. 348 ал. 3 НПК. Въззивната инстанция е проверила правилността на присъдата, в чиито мотиви първостепенният съд е отговорил на всички въпроси, относно престъплението по чл. 354а ал. 1 НК и от кръга на изброените в чл. 301 НПК. Изложени са фактическите констатации и правните изводи въз основа на тях, правната квалификация на деянието, изводите за вида и размера на наказанието, както и приложението на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 относно подлежащите на групиране други наказания, извън наложените по настоящето дело. Поради изложеното не са налице правни основания за касационна отмяна на обжалваното въззивно решение. Не са налице и основания за изменение на това решение по въведеното от защитата касационно основание в жалбата за явна несправедливост на наказанието. Наложеното наказание е справедливо и съобразено с правилата за неговата индивидуализация и целите на чл. 36 НК. По принцип, за да се породи за касационната инстанция правомощието да измени въззивен акт по посоченото основание, е необходимо да се установи, че са налице изискванията по чл. 348 ал. 5, т. 1 или 2 НПК. В случая, наказанията са съобразени със съдебното минало на подсъдимия и с неговото имуществено състояние, с оглед на наказанието глоба. Следователно не е налице елементът „очевидно несъответствие” на наказанието с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32/23.02.2010 година, постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 11/2010 година, по описа на същия съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: