Р Е Ш Е Н И Е № 142 София, 11.12.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА EМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 743 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. З. И. чрез пълномощника му адвокат М. Н. против решение № 450 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 768 от 20.07.2018 г. по гр.д. № 453/2018 г. на Районен съд-Велико Търново за уважаване на предявения от С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К. /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К., П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И., като наследници на И. К. П., починала на 15.11.1977 г. против Х. З. И. ревандикационен иск по отношение на нива от 5.001 дка в местността „Ч.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], [община]. С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К., Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К.,П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И. са подали чрез пълномощника си адвокат А. Ч. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 268 от 28.05.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Въпросът е относим към начина, по който въззивният съд е формирал извода си за неоснователност на подадената от ответника жалба. Във въззивната жалба на Х. З. И. са изложени доводи, че съдът е направил неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, неправилно не са кредитирани свидетелските показания на водените от него свидетели, нарушен е съществено принципът на непосредственост в гражданския процес, който задължава съда да основе фактическите си изводи само на доказателствата, събрани пред него и съдържащи се по делото, тъй като първоинстанционното решение почива на неустановени факти и обстоятелства; първоинстанционното решение почива на предположения, които се обвързват с решение за възстановяване на земеделски земи в полза на наследодателя на ищците, като са игнорирани наведените от него възражения за придобита собственост въз основа на изтекла придобивна давност и наследство; не са отчетени свидетелските показания на ищцовите свидетели, от които е видно, че ищците са се дезинтересирали от имота и че към настоящия момент фактическата власт се упражнява от трето за спора лице; не е взето предвид, че не е оспорена придобивната сделка обективирана в нотариален акт № 2328 от 2017 г. на нотариус Т.Б., като съдът не се е произнесъл по основното възражение за собственост въз основа на договор за покупко-продажба. Окръжният съд е изложил мотиви, че районният съд, за да постанови решението си правилно е приел, че искът е допустим и го е разгледал по същество, като правилно е определил и правното основание на същия. Посочил е, че мотивите си съдията подробно е описал и анализирал събраните по делото доказателства, като правилно е установил фактическата обстановка по спора, като е проследил възстановяването собствеността върху процесната нива на наследниците на И. К. П. с решение на ПК-Велико Търново, обработването на тази нива от трето лице, прехвърлителните сделки, извършени с имота, както и сключения договор за аренда от 12.12.2017 г. Счел е, че първоинстанционния съдия подробно е обсъдил всички искания и възражения на страните и правилно е приел, че предявения иск е основателен, както и се е произнесъл и по възраженията на ответника за придобиване собствеността върху имота. Посочено е, че окръжният съд напълно споделя изложените от районния съд мотиви, както и крайния извод по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението, поради което жалбата се явява неоснователна. По основанието за допускане на касационно обжалване: В практиката на ВКС, включително и тази на която се позовава касаторът /решение № 40 от 4.02.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г., IV г.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г., IV г.о., решение № 42 от 5.03.3013 г. по гр.д. №5488/2014 г., IV г.о., решение № 191 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 63/2013 г., III г.о., решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д. № 1322/2012 г., I г.о./ трайно се приема, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка, както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на възивника във въззивната жалба. Въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, доколкото Окръжен съд-Велико Търново не е изложил мотиви по нито един от наведените във въззивната жалба на Х. З. И. доводи. Доколкото във въззивното производство страните не са искали събиране на нови доказателства и не се налага и повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то на основание чл.293, ал.3 ГПК настоящия състав следва да се произнесе по наведените в касационната жалба доводи. Ответникът претендира, че е придобил собствеността на имота, като е навел три евентуални придобивни основания – наследяване по закон от неговата майка, придобивна давност чрез владение в периода 1.10.2006 г. – 1.10.2016 г. и при присъединяване владението на наследодателя му и придобиване собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2328, том 12, дело № 1424/2017 г. на нотариус Т. Б.. Посочените придобивни основания не са установени по делото. Имотът е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от И. М. П. преписка № 1004Р от 16.06.1992 г. и е възстановен на наследниците на И. К. П. с решение № 2-Р от 19.08.1998 г. ПК-гр-Велико Търново. И. К. П. е родена на 13.11.1901 г. и е починала на 15.11.1977 г., като е била наследена от ищците – наследници на нейни братя и сестри. Ответникът е наследник на И. К. И., родена на 16.11.1944 г. и починала на 9.03.2009 г. Същият се е снабдил с удостоверение № 487 от 29.08.2016 г. и № 352 от 26.07.2017 г. на кметство с.Ресен за идентичност на лице с различни имена, а именно, че имената И. К. И. и И. К. П. принадлежат на едно и също лице. Въз основа на удостоверение № 487 от 29.08.2016 г. на кметство с.Ресен и решение № 2-Р от 19.08.1998 г. ПК-гр-Велико Търново и като наследник на И. К. И. се е легитимирал като собственик на имота и го е прехвърлил на „Липови“ ООД чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1927, том X, дело № 1356/2016 г. на нотариус Т. Б.. При така установените по делото факти ответникът не може да се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на наследяване на реституиран собственик, доколкото имота е възстановен не на неговата майка, родена 1944 г. и починала 2009 г., а на наследодателката на ищците, родена 1901 г. и починала 1977 г. Неоснователно е и възражението, че ответникът е придобил спорния имот чрез давностно владение. Ангажираните от него свидетели Н. Н. П. и И. В. Д. не установяват Х. З. И. или негов наследодател да е установил фактическа власт върху имота, доколкото свидетелите не знаят дали имота е обработван. От показанията им се установява единствено, че ответникът им е споделял, че има наследствени земи от майка си и баща си и че процесната земя е негова, като никой не оспорва правата му, както и че продал имота, тъй като имал нужда от пари покрай здравословни проблеми на съпругата си. В показанията липсват твърдения за конкретен факт въз основа на който да се направи извод, че ответникът е установил фактическа власт. След като не е установено наличието на обективния елемент на владението, то възражението за придобивна давност се явява неоснователно, дори и без обсъждане на показанията на свидетеля Н. И. П., който твърди, че обработва нивата от 2004 г. или 2005 г. въз основа на разпределение по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ до настоящия момент, като преди години ответникът отричал да е собственик на тази нива. Обстоятелството, че след смъртта на И. М. П., който е заявил имота за възстановяване на наследниците на И. К. П., съсобствениците са се дезинтересирали и не се интересували от нивата е без правно значение, тъй като неупражняването на вещните права не води до тяхното изгубване, а по делото не е установено правата им да са завладени от ответника. Ответникът не е придобил собствеността и въз основа на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2328, том 12, дело № 1424/2017 г. на нотариус Т. Б., с който „Липови“ ООД му прехвърля собствеността. След като е установено, че Х. З. И. не е бил собственик на имота към 2016 г., а се явява праводател на дружеството по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1927, том X, дело № 1356/2016 г. на нотариус Т. Б., то и „Липови“ ООД не е придобило собствеността и съответно последващия договор от 2017 г., с който отново прехвърля имота на ответника няма вещно-прехвърлително действие. При горните факти и следващите от тях правни изводи като собственици на процесния имот се легитимират ищците като наследници на И. К. П. и реституция по ЗСПЗЗ, а съответно въззивното решение, в частта с която ревандикационният иск е уважен в установителната част е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Допуснатото процесуално нарушение при формиране изводите на съда, поради необсъждане на доводите във въззивната жалба е довело до неправилност на въззивното решение в частта, с която ревандикационният иск е уважен в осъдителната част. От доказателствата по делото е видно, че ответникът никога не е установявал фактическа власт върху имота, а същия се владее от ищците чрез свидетеля Н. П., който през 2017 г. сключил с тях и наемен договор. Въззивното решение в частта, с която ревандикационния иск е уважен в осъдителната част следва да бъде отменено и в тази част искът да се отхвърли. С оглед неоснователността на ревандикационния иск в осъдителната част ищците следва да възстановят на ответника половината от направените разноски по делото или сумата 477.50 лв. /150 лв. разноски за първоинстанциионното производство от заплатените 300 лв. и 327.50 лв. разноски за касационните производство от заплатените 655 лв./. Първоинстанционното и въззивното решение следва да бъдат отменени в частта за разноските над сумата 280 лв. и над сумата 305 лв., които Х. З. И. е осъден да възстанови на ищците. С оглед неоснователната част на касационната жалба касаторът следва да възстанови на ищците половината от направените в настоящото производство разноски, както следва: 175 лв. на С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К., Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К. и С. Х. Д. /от общо заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв./ и 150 лв. на К. Н. К.,П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И. /от общо заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв./ По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 450 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на Х. З. И., че С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К. /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К., П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И., като наследници на И. К. П., починала на 15.11.1977 г. са собственици на нива от 5.001 дка в местността „Ч.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на с.Р., [община]. ОТМЕНЯ решение № 450 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е Х. З. И. е осъден да предаде на С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К. /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К., П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И., като наследници на И. К. П., починала на 15.11.1977 г. владението на нива от 5.001 дка в местността „Ч.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], [община] и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], Д. Р. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Е. Р. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.Б. Б.“ № 18Б /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.5, А. Б. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] вх.Б, ет.1, А. Х. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. Х. Д.,ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к.“Д. А. М., З.“ № 10, вх.А, ет.2, ап.7, К. Н. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, П. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Л. И. И., Егн [ЕГН], [населено място], [улица], Л. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Ц. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място]“, [улица], вх.А, ет.1, ап.3, Й. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], А. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“262“ и Е. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.1, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1 против Х. З. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.7, адвокат М. Н. иск по чл.108 ЗС в осъдителната му част за предаване владението на нива от 5.001 дка в местността „Ч.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на с.Р., [община]. ОТМЕНЯ решение № 768 от 20.07.2018 г. по гр.д. № 453/2018 г. на Районен съд-Велико Търново в частта, с която Х. З. И. е осъден да заплати на С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К. /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К., П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И. разноски за първоинстанционното производство над сумата 280.00 лв. и решение № 450 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е Х. З. И. е осъден да заплати на С. М. И., Д. Р. К., Е. Р. К. /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., А. Б. В., А. Х. Б., Н. Х. К., С. Х. Д., К. Н. К., П. И. Г., Л. И. И., Л. И. П., Ц. Д. К., Й. Д. К., А. А. И. и Е. А. И. разноски за въззивното производство над сумата 305 лв. ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], Д. Р. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Е. Р. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.Б. Б.“ № 18Б /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.5, А. Б. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] вх.Б, ет.1, А. Х. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. Х. Д.,ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к.“Д. А. М., З.“ № 10, вх.А, ет.2, ап.7, К. Н. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, П. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Л. И. И., Егн [ЕГН], [населено място], [улица], Л. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Ц. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място]“, [улица], вх.А, ет.1, ап.3, Й. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], А. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“262“ и Е. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.1, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1 да заплатят на Х. З. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.7, адвокат М. Н. разноски по делото в размер на 477.50 лв. ОСЪЖДА Х. З. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.7, адвокат М. Н. да заплати на С. М. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], Д. Р. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Е. Р. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.Б. Б.“ № 18Б /последните две правоприемници на починалата на 24.07.2018 г. Й. Е. П./, Й. Г. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.5, А. Б. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] вх.Б, ет.1, А. Х. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Н. Х. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] С. Х. Д.,ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к.“Д. А. М., З.“ № 10, вх.А, ет.2, ап.7 разноски за касационното производство в размер на 175 лв. и на К. Н. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, П. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Л. И. И., Егн [ЕГН], [населено място], [улица], Л. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Ц. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място]“, [улица], вх.А, ет.1, ап.3, Й. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], А. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“262“ и Е. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.1, всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1 – разноски за касационното производство в размер на 150 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: