РЕШЕНИЕ № 80 гр. София, 12 април 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 206 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Н. Ш. С., Ш. Ю. У. и М. Ю. С., срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 4 от 09.01.2017 г, по ВНОХД № 593/2016 г, с което е изменена присъда № 14 от 05.10.2016 г. на Окръжен съд - Кърджали по НОХД № 159/2016 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. С. Х. е признат за виновен в това, че на 07.01.2016 г. в [населено място], на [улица], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Р.", модел „М." с per. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 119, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю. Р. С., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б" във вр. с чл. 343, ал. 1,6. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на „лишаване от свобода", за срок от три години, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от четири години. Със същата присъда, на основание чл. 343г във вр. с чл. 343а, ал. 1,6. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, на подсъдимия е наложено и „лишаване от право да управлява МПС", за срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени разноските, в размер на 525, 50 лв. С обжалваното въззивно решение подсъдимият М. С. Х. е признат за невинен и оправдан да е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. С касационната жалба се релевира основанието по чл. 348, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че прилагането на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия е немотивирано, несъобразено с високата обществена опасност на дееца, както и че същото няма да допринесе за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция с оглед отпадане приложението на чл. 66 НК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частните обвинители поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подсъдимият лично и чрез защитник моли постановеното от Пловдивския апелативен съд решение да бъде оставено в сила. Излагат се съображения за неоснователност на направените от частното обвинение оплаквания, идентични с тези, изложени и пред въззивния съд. Представителят на ВКП счита, че наложеното на подсъдимия М. Х. наказание е справедливо, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, като обсъди развитите в жалбата доводи и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. След признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от страна на подсъдимия и съгласието му за провеждане на съкратено съдебно следствие, Окръжен съд - Кърджали е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода близо до санкционния минимум, законосъобразно редуцирано с една трета при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Отговорността на М. Х. е реализирана при превес на смекчаващите обстоятелства, за каквито са отчетени чистото му съдебно минало; направените самопризнания; изразеното разкаяние и съжаление; трудовата му ангажираност; добрите характеристични данни. Като отегчаващо обстоятелство е съобразена високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от квалифициращо обстоятелство -деяние, „извършено на пешеходна пътека". С оглед ниската стенен на обществена опасност на дееца е направена и последващата преценка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като е отбелязано, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без изолиране на подсъдимия от обществото. Въпросите за тежестта на извършеното деяние и постигане целите на наказателната репресия не са останали извън вниманието на Пловдивския апелативен съд. Последният е направил дължимата самостоятелна преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като във връзка с характеристичните данни за дееца е взел предвид налаганите му административни наказания за нарушения по ЗдвП. Поради това, направеното с жалбата оплакване за неустановени от съда данни, разкриващи подсъдимия като недисциплиниран водач, е несъстоятелно. Неоснователен е и доводът за завишена обществена опасност на деянието поради „извършването му на пешеходна пътека". Последното обстоятелство правилно е отчетено като елемент от квалифицирания състав на транспортното престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б" от НК, което не би могло отделно да се цени като отегчаващо обстоятелство поради забраната на чл. 56 НК. Взето е предвид и това, че подсъдимия е проявил загриженост за пострадалия, обадил се е на тел. 112, изразил е искрено съжаление и разкаяние за извършеното. Освен отсъствието на законова пречка за отлагане изтърпяването на наказанието, настоящият състав не намира основание и за отхвърляне на констатацията, че с условното осъждане може да се въздейства възпитателно и възпиращо, както спрямо осъдения, така и спрямо останалите членове на обществото. По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №4 от 09.01.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД №593/16 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: