4 Р Е Ш Е Н И Е №293 С., 12.12.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 265 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г., чрез пълномощника й адвокат Х. Т., против решение от 24.11.2010 г., постановено по гр.д. № 4358 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, с което е потвърдено решение от 23.11.2009 г. по гр.д. № 42920/2008 г. на Софийски районен съд, 78-ми състав за отхвърляне на предявения от Д. Т. Г. против М. К. К. и П. И. К. иск за делба на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], местност „с.П.”, като ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски в размер на 500 лв. за първоинстанционното производство и 500 лв. за въззивното производство. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за допускане до съдебна делба на УПИ *. Претендира се възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба М. К. К. и П. И. К. я оспорват, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 661 от 23.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса „представлява ли обща част към етажна собственост съсобствен недвижим имот, в който има построени сгради-индивидуална собственост на съсобствениците” и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „в кои случаи ще бъде недопустима делбата на дворното място, поради това че е обща част и какъв е способът, съобразно който ще се извърши тази преценка”. В настоящия случай предмет на иска за делба е урегулиран поземлен имот без построените в него две сгради, едната от които е собственост на ищцата, а другата – на ответниците. В. съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, че процесният УПИ е обща част съгласно чл.38, ал.1 ЗС и направеното позоваване на т.1, б.”д” от ППВС № 2/4.05.1982 г. Изложени са съображения, че тълкуването в постановлението е основано на института на етажната собственост, а не на З. /отм./, поради което е запазило сила и понастоящем. По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК: С решение № 1281/29.12.2008 г. по гр.д. № 4423/2007 г., ВКС, ІV г.о. е допусната делба на дворно място, като е прието за неоснователно възражението за недопустимост на делбата, поради наличието на етажна собственост /всеки от съделителите е индивидуален собственик на самостоятелен жилищен обект – близнак в сградата/, тъй като са налице данни за поделяемост на имота и е счетено, че не може да се приеме, че делбата е несъвместима с естеството и предназначението на имота. С решения № 52/1.02.1977 г. по гр.д. № 2513/76 г., І г.о. и № 1323/25.10.1984 г. по гр.д. № 484/84 г., ІV г.о. е прието, че етажна собственост възниква само тогава, когато в една сграда етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, но когато върху дворното място са построени повече от една сграда и всяка сграда принадлежи на отделни собственици, ползва се от тях самостоятелно, не може да се приеме, че върху дворното място има етажна собственост за всички собственици на отделните жилища. Безспорно е, че земята е обща част съгласно чл.38, ал.1 ЗС в случаите когато отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и урегулирания поземлен имот е бил предназначен за строежа на тази сграда. Проблема със статута на земята – обща част или в обикновена съсобственост – се поставя в случаите, когато урегулирания поземлен имот е застроен с повече от една сграда. Когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици и т.н. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците. В този смисъл в зависимост от конкретните характеристики на урегулирания поземлен имот, осъщественото застрояване и възможността за разделяне и обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот към сградата на всеки собственик са приложими, както разрешенията по посочените по-горе съдебни решения, така и разрешението по атакуваното в настоящото производство въззивно решение. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: По поставения въпрос вече е постановено решение по чл.290 ГПК № 87 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 825 по описа за 2010 г., ВКС, ІІ г.о., според което при действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 З. /отм./ и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, когато земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ /нова – ДВ бр.17 от 2009 г./. Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на дворното място, което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи, поради което допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза. Делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към посочения момент вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на подробния устройствен план, с която се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти за собствениците на сградите. По основателността на касационната жалба: Не е спорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че ищцата Д. Г. е собственик на * ид.ч. от процесния УПИ, а ответниците М. и П. К. – на другата * ид.ч., като всяка от страните притежава в индивидуална собственост по една от двете застроени в УПИ жилищни сгради. По делото е представено удостоверение № 9400-3907 от 3.11.2010 г. на гл.архитект на СО-район „П.”, че процесния УПИ е реално поделяем на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, придружено със скица-проект, презаверена на 26.10.2010 г. Липсва заповед за изменение на действащия план за регулация, поради което към настоящия момент съществува един урегулиран поземлен имот, чието предназначение е да обслужва застроените в него сгради, собственост на всяка от страните, а съответно делбата му е недопустима. В обобщение въззивното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. К. следва да заплати на ответниците по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.11.2010 г., постановено по гр.д. № 4358 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав. ОСЪЖДА Д. Т. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на М. К. К., ЕГН [ЕГН] и П. И. К., ЕГН [ЕГН],1 [населено място], [улица], ет.*, ап.* разноски за касационното производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: