Р Е Ш Е Н И Е № 201 София, 30.06.2010 година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  деветнадесети април   две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА           ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 79 /2009  година  и   за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК. „П” ЕАД обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 441 от 01.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 459/2008 година на Русенския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК. По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация, с който се поддържа , че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и доводи, в рамките на правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ по жалба на Е. С. С., Г. С. и Я. Я. , е отменил решението на първата инстанция по отхвърления установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК / отм./, и след като е приел, че жалбоподателите- ищци се легитимират като собственици на претендираните земеделски земи : ЛОЗЕ от 1.8 дка в землището на гр. Р. м.”Г”, образуващи имот Nо 196 и ЛОЗЕ от 4.2 дка в землището на гр. Р., имот Nо 195 по КП на местността, на основание Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ ползващо се с конститутивно действие по възстановяване на собствеността на земеделски земи, е постановил ново решение , с което е заявените искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ са уважени като е признато за установено по отношение на „П” ЕАД, че последните са собственици на претендираните имоти. За да бъде уважен иска на Е. С. С., Г. С. и Я. Я. , решаващият съд е приел, че същите се легитимират като собственици на основание Решение Nо 58/ 11.06.1993 година на ПК Р. по чл. 18жал.1 и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и договор за дарение по НА Nо 33/1993 година , на земеделски земи реституирани по реда на ЗСПЗЗ на наследодателите Я. К. П. и Я. Я. К. Решението на ПК е квалифицирано като стабилен административен акт, като официални документи се ползват с обвързваща доказателствена сила , като неоспорена и оборена по надлежния ред. Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 / т.2/ ГПК по поставения материално-правен въпрос за зачитане на Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ като титул за собственост в рамките на проведен косвен контрол за законосъобразност и основанията за възстановяване на собственост , бивша земеделска земя при условията на чл. 10б ЗСПЗЗ , е обосновава при констатацията , че с цитираната и представена с изложението съдебна практиката на ВКС сочи на противоречиво разрешаване на въпроса. С Решение Nо 1992/21.01. 2002 година по гр.д. Nо 317/ 2001 година е прието, че собствеността върху земеделска земя не може да се възстанови ако земята е застроена или ако върху нея са проведени такива мероприятия на държавата , които са били предназначени или са служили за задоволяване на важни държавни нужди на науката и културата , на сигурн9остта и отбраната на страната , на екологични или благоустройствени нужди. С Решение Nо 198/2006 год. по гр.д. Nо 2898/ 2004 г. на IV отд. на ВКС по процесуалния въпрос за обвързващата сила на решението на ПК и недопустимост на искания косвен контрол за материално–правна незаконосъобразност на административния акт , легитимиращ оспорен реституционен способ за възстановяване на собствеността , е прието , че „когато въпросът за законосъобразността на административния акт обуславя изхода на гражданско-правния спор, съдът не само има прово, но е и длъжен да упражни косвен контрол за законосъобразност”. На основание чл. 291 т.1 ГПК , намира за правилна съдебната практика относно приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ установява , че собствениците или техните наследници на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, намиращи се на територията на урбанизирани територии/ населени места/или извън тях, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия , които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение . Посочената правна норма приинципно не изключва реституцията на земеделските земи в строителните граници/ урбанизирани територии/ , освен ако върху терена има законно изградени сгради , касаещи реализирано мероприятие на държавата и държавна стопанска организация. Понятието, визирано в чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ „проведени мероприятия, който не позволяват възстановяване на собствеността” няма легална дефиниция, но съдебната практика, по пътя на аналогията с други разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които ограничават възможността за реална реституция на земеделски земи – арг. чл. 24 ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ, възприемат един гъвкав и съобразен с всяка една от хипотезите критерий, подчинен на нуждата , която задоволява мероприятието. Правилно е изразеното с практиката на ВКС становище по допустимостта на провеждания от гражданския съд косвен съдебен контрол. Този контрол не влиза в противоречие с тезата за конститутивния ефект и зачитането на обвързващата доказателствена сила на решението на ПК/ОбЗГ като индивидуален административен акт. Възможността от провеждането на такъв контрол от съда възниква в рамката на правен спор и конкуриращи права на собственост по отношение на обекта на реституция , с оглед на настъпили през годините промени на характера на собствеността, функционалната характеристика, нуждите, които задоволява и др. С оглед на така изразеното становище по приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ и възможността на гражданския съд да извърши косвен контрол за законосъобразност на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, приключила със стабилен административен акт-решение на ПК/ОбСЗГ , при конкретно релвираните с касационната жалба доводи, настоящият състав на ВКС , приема : Касационната жалба е основателна. Ищците Е. С. С., Г. С. и Я. Я. , са твърдяли и поддържали, че се легитимират като собственици на основание Решение Nо 58/ 11.06.1993 година на ПК Р. по чл. 18жал.1 и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и договор за дарение по НА Nо 33/1993 година , на земеделски земи реституирани по реда на ЗСПЗЗ на наследодателите Я. К. П. и Я. Я. К. , а именно ЛОЗЕ от 1.8 дка в землището на гр. Р. м.”Г”, образуващи имот Nо 196 по КП от 1982 г. и ЛОЗЕ от 4.2 дка в землището на гр. Р., имот Nо 195 по КП на местността от 1982 г., поради което са поискали това право да бъде установено по съдебен ред по отношение на ответното търговско дружество „П” ЕАД гр. С.. Ответникът „П”ЕАд е оспорило иска, поддържайки , че е собствени на процесните земи , закупени с Договор от 25.04.1997 година за покупко-продажба по реда на чл. 14 т.4 и чл. 18 ал.2 от ППРУПСДП и Заповед Nо РД -21-107/07.04. на Министерство на промишлеността от търговско дружество „М” ЕООД Р. , като обособен терен, актуван с АДС 7371/09.11.1980 година, незавършен обект на строителство, обособен с площ от 38 511 кв.м. и незавършено строителство на производствен корпус, битова сграда и открит склад за метали. За да уважи исковете, решаващият възъзивен съд не е възприел тезата на първата инстанция , че не са налице предпоставките за признаване правото на възстановена по ЗСПЗЗ собственост , считайки , че ответникът се легитимира с договор от 1997 година за имот, обособен по силата на регулационни промени след възстановяване на земята на ищците, а тези настъпилите промени не могат да се отразят на вече придобитите вещни права. Решението е неправилно, постановено при несъобразяване на доказателствата по делото и основните два въпроса- за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ и провеждането на косвения контрол за законосъобразност на реституционната процедура в полза на ищците, поискан и подробно обоснован с писмените бележки на стр.58, вх. Nо 10430/14.03.2008 г. пред районни съд. Съдът по реда на косвения съдебен контрол зачита само валидното-съобразено със закона , възстановяване на собствеността. Когато решението на поземлената комисия като административен акт противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост, съдът не обвързан с него. В рамките на искания косвен контрол за законосъобразност на Решението на ПК, съдът е следвало да констатира , че земеделската реституция на двата имота, възстановени като ЛОЗЯ , не може да бъде осъществена , предвид на обстоятелствата , че имотът попада в урбанизирана територия, а реституцията в тези територии могат да се реализират спри условията на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, а ако има строителството, то същото следва да е извършено незаконно от трети лица. Когато строителството е извършено от държавата при актуван терен и е реализирано мероприятие на държавата – в случая изграден на определен етап/ незавършен/ производствен обект , отразен в АДС 7371/ 09.11.1980 година, намиращи се в производствената зона на града , то е налице изключението на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява извършването на земеделска реституцията. Осъщественият производствен строеж върху държавния терен следва да се квалифицира като „проведено мероприятие” на държавата , от стопанско значение по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е неправилно и поради несъобразяването му с констатацията на техническата експертиза , че двата възстановени с решението на ПК имота- ЛОЗЕ от 1.8 дка в землището на гр. Р. м.”Г”, и ЛОЗЕ от 4.2 дка в землището на гр. Р., индивидуализирани по КП от 1982 година като имот 195 и 196 . Искането на ищците за попълването на новия план е удовлетворено, но след обжалване това попълване на ПК е обезсилено – т.е. те съществуват като обособени поземлени имоти по действащия КП са с друго обозначение и са включени в УПИ- I -239, записан по разписен лист на „П” АД - З. за смазочни материали ,предходни собственици - „З” и „Р”Ад Р. Съществуващите по КП имоти 195 и 196 се водят на Община Р., поради което не може да се приеме извода на решаващия съд , че претендираните имоти безусловно попадат в терен, закупен от „П” АД, за обоснован и доказан, за да бъде уважен заявеният иск спрямо този ответник. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, настоящият състав намира , че обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а с оглед на констатираната незаконосъобразност на реституционната процедура, приключила с Решение Nо 58/ 11.06.1993 година на ПК Р. по чл. 18жал.1 и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ в полза на наследодателите Я. К. П. и Я. Я. К. / частни парводатели по договор за дарение по НА Nо 33/1993 година/. Решението на ПК не може да бъде зачетено от гл.т. на настъпили вещно-правни последици, поради съществуващото ограничение на чл. 10б ЗСПЗЗ да бъде извършено възстановяването на собствеността в стари реални граници върху застроения от държавата/ за нейни производствени нужди / терен на ЛОЗЕ от 1.8 дка в землището на гр. Р. м.”Г”, образуващи имот Nо 196 по КП от 1982 г. и ЛОЗЕ от 4.2 дка в землището на гр. Р., имот Nо 195 по КП на местността от 1982 г., като и не може да се зачете вещно-правния ефект на последващата разпоредителна сделка, легитимираща ищците за титуляри на правото на собственост по отношение на процесните бивши земеделски земи. На основание чл. 293 ал.2 ГПК , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА Решение Nо 441 от 01.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 459/2008 година на Русенския окръжен съд и вместо него п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ , заявените от Е. С. С. с ЕГ Nо 4512165300 , Г. С. С. с ЕГ Nо 4708215311 и Я. А. Я. с ЕГ Nо 4812055285 , и тримата от гр. Р. срещу „П. ОЙЛ’ ЕАД със седалище гр. С., положителни установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за признаване правото им на собственост на ЛОЗЕ от 1.8 дка в землището на гр. Р. м.”Г”, образуващи имот Nо 196 по КП от 1982 г. и ЛОЗЕ от 4.2 дка в землището на гр. Р., имот Nо 195 по КП на местността от 1982 г., на основание Решение Nо 58/ 11.06.1993 година на ПК Р. по чл. 18жал.1 и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и договор за дарение по НА Nо 33/1993 година, на посочените земеделски земи ,реституирани по реда на ЗСПЗЗ на Я. К. П. и Я. Я. К. , като неоснователни.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :