О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 София, 26.02.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря …………………………. и с участието на прокурора.…….........................…………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 324 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 6322 от 15.Х.2020 г. по описа на Апелативен съд-Бургас) на русенското „Дунарит“ АД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Русе против определение № 464 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.VІІІ.2020 г., постановено по ч. т. дело № 162/2020 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 78/14.ІV.2020 г. на Сливенския ОС по т. д. № 19/2016 г.: за частично прекратяване на исковото производство по това дело по отношение на ответното „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД – предвид междувременно извършеното заличаване на последното от ТР „след проведена ликвидация и без правоприемство“. Единственото оплакване на русенския търговец настоящ частен касатор е за неправилност на атакуваното въззивно определение предвид постановяването му при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неприлагане към съобщението на акта на първостепенния съд. Поради това се претендира отменяването му, В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната жалба, подателят й „Дунарит“ АД-Русе обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Бургаският апелативен съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Редовно връчен ли е на страната по делото, респ. на неин пълномощник, акт на съда, когато същият не е приложен към съобщението за връчване, а в поле „забележка“ на това съобщение е посочен единствено диспозитивът на съдебния акт и възможността му за обжалване, но не и актът в цялост, ведно с мотивите на съда?“ Единственият ответник по иска и по касация „Е.Миролио“ ЕАД-гр. Сливен /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на русенското „Дунарит“ АД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди определението на първостепенния съд за частично прекратяване на исковото производство по отношение на втория от двамата ответници по иска на търговеца настоящ частен касатор, въззивната инстанция е приела, че по т. д. № 19/2016 г. /по описа на Сливенския ОС – бел. на ВКС/ е било постановено допълнително решение от 31.Х.2019 г. и едва в хода на администрирането на постъпилата против това решение въззивна жалба от „Дунарит“ АД е било установено, че ответникът „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД е бил заличен от ТР „след проведена ликвидация и без правоприемство“, което обстоятелство обусловило прекратяване на исковото производство срещу него. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото е бил споделен безкритично от състава на Бургаския апелативен съд с изричното, но неуместно позоваване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 124/26.ХІ.2009 г. на състав на І-во т.о. по т. д. № 152/09 г., резултиращо в игнориране на формулирания алтернативно защитен довод в частната въззивна жалба, че „от краткия диспозитив, възпроизведен в съобщението по делото, не става ясно какви са мотивите за прекратяване на делото по отношение на ответника „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД“, а ако този съдебен акт на първоинстанционния съд „е във вида, възпроизведен в съобщението, то явно липсват мотиви, които да обосноват издаването му по делото, т.е. не са налице процесуални предпоставки за прекратяване на делото по отношение на този ответник“. Същевременно произнасянето на въззивната инстанция по релевирания от частния касатор процесуалноправен въпрос е било в смисъл, че щом съобщението е било получено „лично“ от съдебния адресат на ищеца „Дунарит“ АД /адв. С.С. от АК-Русе/ „без отбелязване на забележки от негова страна“, то това надлежно удостоверявало връчването и на преписа от самото прекратително определение от 14.ІV.2020 г. Констатирано е неточно от състава на Бургаския апелативен съд, че: „в забележка е възпроизведен диспозитива на определението“ върху съобщението. Обжалваното въззивно определение се явява очевидно неправилно. В материята относно надлежното връчване на препис от конкретен вид съдебен акт (определение/разпореждане) процесуалният закон е бил приложен в неговия обратен, противоположен на императивната норма на чл. 7, ал. 2 ГПК смисъл, т.е. contra legem: вместо връчване на съдебен акт, съставляващ единство от мотиви и диспозитив, по неизвестни съображения (вероятно за „икономия на консумативи“) е било предприето връчване от страна на първостепенния съд на извлечение от съдържанието, свеждащо се до диспозитивната му част от едно изречение. Фактът на възпроизвеждане върху титулната страница на съобщението – като „Допълнение съгл. чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7/2008 МП“, а не като „забележка“ - на диспозитива на първоинстанционното прекратително определение по отношение на втория ответник по делото е основание за извод, че реално препис от самия съдебен акт на Сливенския ОС, постановен по т.д. № 19/2016 г. и съдържащ мотивите към него, не е бил връчен на съдебния адресат на дружеството настоящ частен касатор. Тъкмо наличието на такова „допълнение“ опровергава удостоверителното значение на порочното връчване. Вместо точното прилагане на процесуалния закон, първостепенният съд е „предпочел“ да приложи издадената на основание чл. 55 ГПК от министъра на правосъдието на 22.ІІ.2008 г. и в сила от 1 март с.г. Наредба № 7 „За утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс“, оставяйки по този начин напълно погрешното впечатление, че освен лимитативно закрепените в закона основания за прекратяване на исковото производство /било то частично или изцяло/, в текста на чл. 5, ал. 2 от въпросната Наредба се съдържа и друго такова основание. В първата алинея на този член от Наредбата ясно е посочено, че сред номенклатурата от книжата, свързани с връчването, попада и образецът по чл. 2, т. 9 - на съобщение за връчване на препис от определение/разпореждане, представляващ приложение № 9. Дизайнът на бланката е конструиран по начин, че на титулната страница от съобщението за връчването на такъв вид съдебен акт /“определение“ или „разпореждане“/ има място само за две забележки: 1./ Относно „Лица, чрез които не може да бъде връчено съобщението, съгласно чл. 46, ал. 3 от ГПК“; 2./ За съобразяване на „указанията на гърба на съобщението“, визиращи конкретни разпоредби от ГПК и от Закона за правната помощ. Следователно в стриктно регламентираното съдържание на образеца от Наредбата, представляващ нейно Приложение № 9, липсва реквизит „Допълнение“. Същевременно с посочената в процесното съобщение норма на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7/22.ІІ.2008 г. на министъра на правосъдието се допуска „образците от съобщения да се ползват за връчвания при други подобни случаи, чрез внасяне на уточнения, когато такива се налагат от съответната разпоредба на ГПК“. Очевидното в процесния случай обаче е, че той е „стандартен“ - според точния смисъл на подзаконовия нормативен акт, а не е „подобен“ на такъв, от което да произтича внасянето на уточнения и то само наложени „от съответната разпоредба на ГПК“. Ноторно е, че сега действащият процесуален закон, в сила от 1.ІІІ.2008 г., е изоставил в интерпретацията си на служебното начало в гражданския процес, познатото по отменения с него ГПК „съобщаване на определението“, респ. връчването на „съобщение, че решението с мотивите е изготвено“, преминавайки към връчване на страните по всяко дело „на препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване“. Като е пренебрегнал това основно начало на гражданския процес, съставът на Бургаския апелативен съд е постановил очевидно неправилно определение, което, вкл. и предвид неуместното му позоваване на влязло в сила решение по чл. 290 ГПК, отнасящо се обаче до „ограничена правосубектност“ на заличен от ТР търговец в процес, заведен по установителен иск с правно основание по чл. 498 ГПК /отм./, ще следва да бъде отменено. Делото ще следва да бъде върнато на същия състав на първостепенния съд /ОС-Сливен/, администриращ частната въззивна жалба на „Дунарит“ АД – за извършване на надлежно връчване на страните в процеса на преписи от прекратителното му определение № 78/14.ІV.2020 г. по т. д. № 19/2016 г. Това ще постави нов начален момент на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, който винаги започва валидно да тече от надлежното – съобразено с императивната норма на чл. 7, ал. 2 ГПК - „съобщаване на определението“. В случай на постъпване на повторна частна въззивна жалба срещу същото първоинстанционно прекратително определение на ОС-Сливен, респ. ако търговецът настоящ частен касатор продължава да поддържа вече подадената, друг състав на Бургаския апелативен съд ще следва да се произнесе по законосъобразността – с оглед съдопроизводственото правило на чл. 246 ГПК, на извършеното частично прекратяване на исковото производство спрямо единия от ответниците по исковата молба в конкретната хипотеза на постановени преди заличаването му от търговския регистър две първоинстанционни решения /първоначално от 19.І.2019 г. и допълнително от 31.Х.2019 г. - по реда на чл. 250 ГПК/ по съществото на спора. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 464 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.VІІІ.2020 г., постановено по ч. т. дело № 162/2020 г. ОТМЕНЯ определение № 464 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.VІІІ.2020 г., постановено по ч. т. д. № 162/2020 г. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд /ОС-Сливен/ за извършването на надлежно връчване - по реда на чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262 ГПК и чл. 51 ГПК /в сега действащата до 30.VІ.2022 г. редакция на текста отпреди ДВ, бр. 110 от 29.ХІІ.2020 г./ – на страните в процеса на преписи от определението му от 14.ІV.2020 г. за частично прекратяване на исковото производство по т. д. № 19/2016 г. спрямо конституирания като втори ответник „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 324 по описа за 2021 г.