Ключови фрази


5
решение по гр.д.№ 74 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение




Р Е Ш Е Н И Е



№ 60128

гр.София, 01.11.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 74 по описа за 2021 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. И. срещу решение № 903585 от 13.08.2020 г. по в.гр.д.№ 53 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражд.отделение, втори въззивен състав.
С определение № 152 от 12.04.2021 г. касационното обжалване на това решение е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- поради съмнение за неговата допустимост предвид твърдението на касатора и ответник по иска, че същият правен спор за собственост е бил разрешен между страните с влязло в сила решение по друго дело- гр.д.№ 564 от 2004 г. на РС- Гоце Делчев.
Касаторът подържа жалбата и моли решението на Благоевградския съд да бъде отменено или евентуално обезсилено, като производството по делото да бъде прекратено. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.
В писмени бележки ответникът К. Н. Х. оспорва жалбата. Моли решението на Благоевградския ОС да бъде оставено в сила.
Останалите ответници по жалбата З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М. не вземат становище.
При проверка допустимостта на обжалваното решение настоящият състав на ВКС констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 4126 от 14.11.2019 г. по гр.д.№ 309 от 2019 г. на Районен съд- Гоце Делчев за уважаване на предявения от Н. А. Х. /починал в хода на делото и с конституирани наследници по закон К. Н. Х., З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М./ срещу Д. Ю. И. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване правото на собственост на ищците на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство върху 34,90 кв.м. от парцел ... от кв.... по действащия ЗРП на [населено място], общ.С., обл.Благоевград, утвърден със заповед № 418 от 1993 г. на Кмета на Община Сатовча, както и за установяване на грешка в кадастралния план на [населено място], общ.С., обл.Благоевград от 1993 г., изразяваща се в непрокарване на имотната граница между имот пл.№ ... и имот пл.№ ... по регулационната линия между парцелите на ищците и на ответника съгласно ЗРП на [населено място] от 1978 г. и включването към имота на ответника /парцел ... от кв.... по плана на [населено място] от 1993 г./ на част от собствения на ищците имот с площ от 34,90 кв.м. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства безспорно е установено, че ищците и ответникът са собственици на съседни имоти в [населено място], общ.С., обл.Благоевград- ищците на УПИ ..., а ответникът на УПИ ... по регулационния план на селото от 1993 г. Прието е, че в кадастралния план, послужил като основа за регулационния план от 1993 г., отразената граница между двата имота не съответства на границата по последния приложен регулационен план от 1978 г. С регулационния план от 1993 г. спорната част с площ от 34,90 кв.м. в югозападната част от имота на ищците е била включена в парцела на ответника, но от това, според съда, не е настъпило разместване в собствеността, тъй като ответникът Д. И. не я бил завзел фактически и към момента.
Видно от приложените към делото гр.д.№ 564 от 2004 г. по описа на РС- Гоце Делчев, гр.д.№ 345 от 2005 г. по описа на ОС- Благоевград, гр.д.№ 1035 от 2008 г. по описа на ОС- Благоевград, гр.д.№ 96 от 2009 г. по описа на ОС- Благоевград и гр.д.№ 1026 от 2009 г. по описа на ВКС, ГК, второ г.о., между страните е налице влязло в сила решение- решение № 152 от 09.06.2009 г. по в.гр.д.№ 06 от 2009 г. на ОС- Благоевград- за уважаване на предявените от Д. Ю. И. /ответник по настоящото дело/ срещу Н. А. Х. /първоначален ищец по настоящото дело/ и К. Н. Х. /син на Н. Х. и ищец по настоящото дело/ иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собственост и предаване на владението на 30 кв.м. от УПИ ... от кв.... по регулационния план на [населено място] от 1993 г. и иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградена от тях масивна ограда в имота на ищеца Д. И..
При тези данни по делото, предвид изричното възражение на Д. И. и в изпълнение на задължението си по чл.130 ГПК първоинстанционният съд в решението си се е произнесъл по допустимостта на предявения иск и конкретно по възражението на ответника за недопустимост на иска на основание чл.299 ГПК. Въззивният съд по подадената пред него въззивна жалба също е бил длъжен да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на постановеното решение. Във въззивното решение обаче няма такова произнасяне. С това въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилност на постановеното решение.
Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, необходими за произнасянето на съда по въпроса за допустимостта на предявения иск и респективно за допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, а именно: Оставяне на исковата молба без движение с указание ищците да уточнят твърдят ли, че след влизане в сила на решението по в.гр.д.№ 96 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд са настъпили нови правопораждащи правото им на собственост върху спорната част от имота юридически факти, например: влизане в сила на нов дворищнорегулационен план от преди влизане в сила на ЗУТ, който има пряко отчуждително действие и с който се променят границите на парцелите на ищците и на ответника по регулационния план от 1993 г.; изменение на дворищнорегулационния план от 1993 г. със заповед на основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./ въз основа на установени по съответния ред непълноти или грешки в кадастралния план, послужил като основа за приемането на регулационния план от 1993 г.; отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1993 г. на основание пар.8 от ПР на ЗУТ поради неприлагането му в сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ; придобиване на спорната част от УПИ на ответника от ищците на основание давностно владение или други.
Ако не твърдят настъпването на такива нови факти, ищците следва да уточнят дали претендират за установяване на правото им на собственост към настоящия момент /иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР/ или към момента на изготвяне на кадастралния план, послужил като основа за действащия регулационен план на селото от 1993 г. /иск с правно основание чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./.
След извършване на горепосочените съдопроизводствени действия и уточнения на исковата молба въззивният съд следва да се произнесе по допустимостта на предявения иск, респективно по допустимостта на постановеното по този иск първоинстанционно решение, като прецени дали спорът за собственост по настоящото дело е идентичен с вече разрешения спор по гр.д.№ 564 от 2004 г. на РС- Гоце Делчев /в.гр.д.№ 96 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд/: дали е между същите страни, за същото искане и на същото основание.
При това съдът следва да има предвид следните обстоятелства: че влязлото в сила решение в.гр.д.№ 96 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд има действие и по отношение на наследниците на страните /298, ал.2 ГПК/; че ревандикационният иск и исковете за установяване на грешка в кадастрален план или в кадастралната карта имат един и същ предмет /установяване на право на собственост върху част от УПИ на ответника/, но могат да са с едно и също искане /за установяване на правото на собственост към настоящия момент, когато са предявени искове по чл.108 ЗС и по чл.124, ал.1 ГПК във връзка чл.54, ал.2 ЗКИР/ или с различни искания /за установяване на правото на собственост към настоящия момент при предявения по гр.д.№ 564 от 2004 г. иск по чл.108 ЗС и за установяване на право на собственост към минал момент при предявен иск по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./, ако ищците уточнят, че предявяват такъв иск/.
Следва да се има предвид и че предявеният по гр.д.№ 564 от 2004 г. иск по чл.108 ЗС и предявеният по настоящото дело иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР /ако ищците уточнят, че претендират за установяване на право на собственост към настоящия, а не към минал момент/ могат да не са идентични по основание в случай, че ищците твърдят настъпването на нови юридически факти за придобиване на правото им на собственост, настъпили след влизане в сила на решението по гр.д.№ 564 от 2004 г. на РС- Гоце Делчев.
Не на последно място, съдът следва да има предвид, че след горепосоченото уточнение на исковата молба въззивният съд не може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк..№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен това, в диспозитива на решението си въззивният съд следва да индивидуализира частта от УПИ .... от кв.... по действащия ЗРП на [населено място] от 1993 г., по отношение на която се произнася /независимо от това дали потвърждава или отменя решението на първоинстанционния съд, респ.независимо от това дали уважава или отхвърля иска/- чрез посочването и обозначаването на спорната част с букви или с цифри на скица на вещото лице, която скица да е подписаната от състава на съда и да представлява неразделна част от постановеното въззивно решение.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 903585 от 13.08.2020 г. по в.гр.д.№ 53 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.