Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 492

Гр. София, 29.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 13.04.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 1638/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. К., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 80 от 13.04.2021 г., постановено по в. т. д. № 385/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 82 от 29.06.2020 г. по т. д. № 174/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд в обжалваната част – за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2018 г., по вина на П. Н. П., управлявал л.а. АУДИ, модел 80 с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се излага, че решението е неправилно, на основанията по чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена. Претендират се разноски. Оплакванията са за несъответствие на размера на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, определен при неотчитане в тяхната съвкупност на всички установени по делото обстоятелства – две средни телесни повреди, три сериозни усложнения, четири пролежавания в болнично заведение, две операции, заключение на ТЕЛК за определена 100 %-на нетрудоспособност, психични отклонения вследствие на травмите, депресия и трайна промяна на начина на живот, продължаващо лечение и липса на пълно възстановяване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси относно това, как следва да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД по иска на увреденото лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента, какви са критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието и следва ли те да се вземат предвид наред с всички останали такива при определяне размера на обезщетението. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решения по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., т.д.№ 3343/2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2974/2013 г. на ІІ т.о. и др.
Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Не е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач на ответното дружество – П. Н. П..
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до извода, че първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е правилно, съставът на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за установена следната фактическа обстановка: В резултат на пътно-транспортното произшествие, настъпило на 17.11.2018 г., ищецът е получил разкъсване (руптура) на горната глава на двуглавия мускул (бицепс брахии) на дясната ръка, което води до трайно затруднение движението на дясна ръка, и счупване на капачката на лявото коляно (фрактура пателе синистра), което води до трайно затруднение на движенията на крака. И за двете травми са били приложени оперативни интервенции: на 23.11.2018 год. е извършено „хирургично зашиване“ на разкъсаната глава на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка (мишница), а на 14.12.2018 год. - паралатерална (странична) артротомия и пластика по „метода на Х.“. Според вещото лице в резултат на травмите и извършените операции, ищецът е търпял силни болки и страдания през първите 3-4 седмици, средни през следващите около 2 месеца и слаби за период от още 2-2,5 месеца. Като усложнение от травмите и от операциите ищецът е развил тромбофлебит на подбедрицата на левия крак, а като усложнение от тромбофлебита на левия крак се е развила субмасивна белодробна тромбоемболия. В заключението на експерта са посочени факторите, които способстват развиването на тромбофлебит – увреждане на венозната стена в резултат на травми и/или операции, забавяне на кръвния поток и промяна в съсирваемостта на кръвта. Тромбофлебитът не е задължително усложнение при травми и/или операции в областта на долните крайници, но в случая травмата, последващата операция и обездвижването създават условия за венозен застой. Като усложнение от тромбофлебита се е развила и субмасивна емболия (тромбоемболия) на белите дробове и с тази диагноза ищецът е приет и лекуван в клиника по белодробни болести. Според вещото лице причинната връзка между първоначалните травми и белодробната тромбоемболия е непряка, произтичаща през много междинни нива. Освен това, в случая не се касае за пълно запушване на белодробната артерия, а за т. нар. „субмасивна“, за която в медицинската документация няма данни да създава реална опасност на живота. И тромбофлебитът на подбедрицата на левия крак, и субмасивната емболия на белите дробове представляват разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Експертът е извършил преглед на ищеца, при който е установил слабо болезнени и ограничени движения в лявата колянна става, като сгъването (флексията) е ограничено до 90 градуса. Това са остатъчни явления от първоначалната травма и последващата операция, която не е успяла да възстанови напълно функциите на долния крайник. Въз основа на допълнително представени медицински документи, вещото лице е дало допълнително заключение, че поставената на ищеца диагноза „първична гонартроза“ („шипове на коляното“) не е травматична и не е в причинна връзка с първоначалната травма. Вещото лице допуска, че е възможно травмата в коляното да е била активиращ фактор за разрастване на „шиповете“. Ищецът е със 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ (ЕР No1500/11.06.2019 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД), като водещата диагноза е „белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце“. Срокът на определената намалена работоспособност е една година. От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че ТЕЛК е определила на ищеца дата за освидетелстване на 17.12.2020 год. и е указала какви изследвания трябва да бъдат направени. В изпълнение на указанията са извършени флебография, при която е установена тромбозирала и нереканализирана вена феморалис, рентгенография на бял дроб, при което е установен белодробен застой и ЕКГ (амбулаторни листи от 09.12.2020 год., 10.12.2020 год. и 15.12.2020 год.). Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция не е представено ново решение на ТЕЛК.
От показанията на свидетелите се установява, че след ПТП ищецът се променил - не говорел, спрял да общува. В бита си се е нуждаел от чужда помощ – за хранене, обличане, баня. Станал депресиран, плачел, проявявал нервни изблици, спрял да контактува с децата - не можел да ги гушне, да ги вдигне, да ги води на разходки. Мислел само за своите болки; не се чувствал пълноценен баща, не можел да осигурява същата грижа за семейството, включително и финансова, спрели да празнуват празници.
При така установеното от писмените доказателства, заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания, съставът на въззивния съд е намерил, че определената от първостепенния съд сума в размер на 40 000 лв. е напълно съответна на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца и няма основание за присъждане на по-висок размер на обезщетението. Тя е съобразена с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и със социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието. Уврежданията на ищеца - разкъсване на горната глава на двуглавия мускул на дясната ръка и счупване на капачката на ляво коляно, са получени при ПТП, поради което те следва да бъдат включени в обема на неимуществените вреди, предмет на обезщетение. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към момента не е налице пълно възстановяване от втората травма. Като усложнение от втората травма, намиращо се в причинна връзка с деликта, следва да бъде отчетено и последвалото заболяване на ищеца – тромбофлебит, защото то е в пряка връзка с травмата на левия крак, с операцията и временното му обездвижване след нея. Обезщетение в размер на 40 000 лв. е достатъчно да възмездни тези телесни увреждания, включително при отчитане на отражението им върху психиката на ищеца и неговата млада възраст. С особена тежест и превес следва да бъде съобразено усложнението от травмата на крака, а именно - тромбофлебитът. Травмите на ръката и крака са лекувани оперативно, като най-силните болки са били в първия месец, а след това са отшумели. С неголяма продължителност е и търпяният от ищеца дискомфорт от обездвижването и от необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневните си нужди. Най-съществените страдания за ищеца са предизвикани от тромбофлебита, тъй като лечението му е дългосрочно и изискващо спазване на специален режим, който безспорно дава отражение върху качеството на живот на ищеца. Като усложнение на тромбофлебита белодробната тромбоемболия не може да бъде определена като увреждане, пряко причинено от деликта, защото връзката между белодробната тромбоемболия и първоначалната травма е опосредена и непряка. Затова тя не следва да бъде включена в обема на неимуществените вреди, предмет на застрахователното обезщетение по чл. 432 КЗ. Белодробната тромбоемболия е водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК при определяне на намалената работоспособност на ищеца от 100 %. След като това заболяване не е в пряка причинна връзка с деликта, не може да се приеме, че двете травми, получени от ищеца при ПТП, са основната причина той да не може да работи, да издържа семейството си и да се грижи за него. По отношение на установената гонартроза, с оглед заключението на вещото лице съдът е приел, че след като това заболяване не е в причинна връзка с първоначалната травма, то също не следва да бъде съобразявано при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Само въз основа на вероятността травмата да е способствала за появата и развитието на болестта и при липсата на данни за състоянието на ищеца преди инцидента, обратен извод не може да се направи.
С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че формулираният от касатора и обобщен от съда правен въпрос относно приложението на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди, причинени при деликт, съгласно изискването на чл.52 ЗЗД, в случая удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Исканото касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението със задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса, тъй като е освободен от това задължение, на основание чл.83 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 80 от 13.04.2021 г., постановено по в. т. д. № 385/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Делото да се докладва на Председателя на II-ро отделение при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: