О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115 София, 18.03.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 3413 /2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Потребителна кооперация „Единство – 93“ ЕИК[ЕИК] против решение № 260053 от 02.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 997/2020 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40/21.01.2019 г. по гр. д. № 582/2019 г. на Районен съд – Червен бряг. С последното са отхвърлени предявените от касатора против „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/ - [населено място] бряг и А. К. Р. положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: магазин и клуб на партерен етаж, записан като „търговски обект – кафе“ - вх.В, находящ се в четириетажна жилищна сграда на [улица] [населено място], [община] бряг, парцел .... в кв......... по плана на населеното място, със застроена площ на търговския обект от 169 кв. м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобиване по давност и чл. 17а ЗППДОП /отм/, нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства по отделно и в съвкупност и за необоснованост, тъй като не е съобразено, че имота е включен в капитала на ответното дружество и поради това не е държавен или общински и може да се придобива по давност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с ТР № 8/2014 г. и ТР № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът твърди противоречие и с решение № 976/17.03.2010 г. по гр.д.№ 2769/2008 г. на І гр.о. и решението по гр.д. № 502/ 2011 г. на І гр.о. на ВКС по два въпроса : 1. Прилага ли се забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС по отношение на имущества, които са включени в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие? и 2.Прекратява ли се правото на ползване, учредено от Общински народен съвет след включване на имота в капитала на търговско дружество. Ответникът по касация „БЕТА“ АД оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като кооперацията-ищец е била само ползвател на процесния имот. Ответникът по касация А. К. Р. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като представените решения са неотносими към спора, а кооперацията не е била владелец, а ползвател на имота. Касационната жалба е постъпила в срок и е против въззивно решение, което подлежи на обжалване. С разпореждане от 20.09.2021 г., съдът е приел, че същата е подадена от процесуално легитимирана страна и не е оттеглена, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: ПК“Единство – 93“ е предявила срещу А. Р. и „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/ искове за признаване за установено, че тя е собственик процесния имот - магазин и клуб на партерен етаж, записан като „търговски обект – кафе“ - вх.В, находящ се в четириетажна жилищна сграда на [улица] [населено място] на основание придобивна давност, текла в периода от 1987 г. - 2001 г., като в този период фактическа власт е упражнявала РПК „К.“, чийто правоприемник е кооперацията-ищец. Установено е, че сградата, в която се намира магазина и клуба е построена през 1986 г. и е актувана с А. № ........./01.11.1989 г. В него е отразено, че имота предоставен за ползване на МК“Д. м.“ – Ч. б. – ММЗ „М С.“ Ч. б.“. Със заповед от 02.03.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС – Червен бряг е отстъпено възмездно право на ползване на РПК „К.“ върху държавен имот, съставляващ магазинно помещение с площ 494 кв. м., описан в акт за държавна собственост № 1193/01.11.1989 г., на основание чл.15д ЗС /отм./. Няма данни дали и кога е прекратено това право на ползване. На 18.02.2002 г. кооперацията е подала декларация по ЗМДТ за имота в партерния етаж. Ищцовата кооперация е регистрирана 1993 г., а според свидетелите, в К. имало винаги само една кооперация. Ответникът „БЕТА“ АД в несъстоятелност е образувана с Р. № 82/02.06.1989 г. като Държавна фирма „Б.“ по Указ № 56 с имущество на прекратена организация Комбинат „Д. м.“ – Ч. б. по баланса към 30.06.1989 г. С Разпореждане на МС № 20/20.09.1991 г. е преобразуване на ДФ „Б.“- Ч. б. в еднолично търговско дружество /Е./ с държавно имущество - ООД, съгласно разделителен протокол, който не е представен по баланса към 31.03.1991 г. В списъка на Д. на л. 78 от гр. д. № 582/2017 г. не фигурират магазина и клуба. В правният анализ е посочено, че по решение на съвета на директорите магазина в [населено място] е включен в списъка за продажба като „обособена част“. Двата обекта в блока в [населено място] са включени в баланса на ответното дружество и в последствие в масата по несъстоятелността. С постановление № 9/13.06.2017 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 1/2012 г., издадено в производство по чл.717з от ТЗ, влязло в сила на 22.06.2017 г. магазина и клуба в партерния етаж са възложни на ответницата А. Р.. Районния съд е отхвърлил предявените искове против двамата ответници, защото ищецът не е доказал, че е владял процесния търговски обект.. Във въззивната жалба, кооперацията е твърдяла, че е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение за своене от 2001 г., когато е било прекратено правото на ползване на РПК „К.“. За прекратяване правото на ползване не са представени доказателства. Разпитани са свидетели, които са установили, че кооперацията е отдавала под наем имота, като св. Т. бил неин наемател от 2008 г., но от 2016 г. ответницата А. Р. го купила. Другите свидетели установяват, че кооперацията е давала пари за изграждане на блока. При първото въззивно разглеждане на делото, въззивната инстанция е приела, че кооперацията е станала собственик на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС и е уважила иска на това основание, но това решение е обезсилено, като постановено по иск на непредявено основание. При новото въззивно разглеждане на делото, съдът е приел, че кооперацията е била само ползвател на имота, упражнявала е фактическа власт, но без намерение за своене поради това, че само й е предоставен за възмездно ползване, а след това имота е включен в капитала на ответното дружество и е станал негова собственост на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/. Съдът е посочил че не е установено и ищецът да е правоприемник на РПК [населено място], до колкото ищцовата кооперация е регистрирана 1993 г. и заявеното от свидетелите, че в [населено място] не е имало друга кооперация не е достатъчно за установяване на правоприемство. Първият от поставените въпроси: „прилага ли се забраната за придобиване по давност по чл. 86 ЗС по отношение на имущества, които са включени в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие“ не определя изхода от спора. Нормата на чл. 86 ЗС в редакция - ДВ бр. 31 от 17.09.1990 г. забранява придобиването по давност на държавна и общинска собственост, а процесния имот безспорно е бил такава. При действието на тази редакция е учредено право на ползване на кооперацията от общината, т.е. тя упражнява фактическа власт само като ползвател. И след 1996 г. кооперацията е продължила да ползва имота чрез отдаването му под наем, което е правомощие на ползвателя. Той може да се ползва от гражданските и естествените плодове от веща. Ползвателят също дължи деклариране на имота и заплащане на данък сгради и такса смет по ЗМДТ. Така по делото от тези обстоятелства не е установено, че ищецът е владял процесния имот – магазин и клуб и поради това формулираният въпрос дали може да се владее и придобие по давност имот, включен в капитала на търговско дружество е неотносим. Затова е неотносима към спора и посочената съдебна практика – решение № 6/25.04.2012 г. по гр.д.№ 2769/2008 г. І гр.о., и решение на ВКС № 976 от 17.03.2010 г. по гр.д.№ 2769 от 2008 г. на ВКС, І гр.о., с което е прието, че „след включването на имот в капитала на търговско дружество, пък било то и еднолично държавно или общинско дружество, по отношение на този имот не важи забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност на държавни и общински имоти, тъй като този имот вече не е държавна или общинска, а корпоративна собственост“. Неотносим към предявеният иск за собственост, основан на придобивна давност е вторият въпрос: „прекратява ли се правото на ползване, учредено от Общински народен съвет след включване на имота в капитала на търговско дружество“. По делото не е установено кога е прекратено правото на ползване, но кооперацията не основава иска си на това право и то не е предмет на спора. Ако кооперацията е ползвала имота на основание цитираната заповед, то с акта за преобразуване той не е могло да стане собственост на новообразуваното Е., но за предявения иск за собственост е без значение дали ответното дружество е придобило собствеността на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/, респективно дали ответницата е могла да придобие правото на собственост от дружеството на деривативното основание по чл. 717 з ТЗ. Основният въпрос е дали кооперацията от ползвател е започнала да владее за себе си и ако това е станало от кой момен. Доказателства за това обаче няма, а основанията на които се прекъсва придобивната давност са изрично уредени в чл. 115 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС и чл. 81 ЗС. Въпросът обаче не е свързан с обстоятелства по този текст, поради което е неотносим и не определя изхода от спора при недоказано владение от кооперацията. Неотносимо към спора е ТР № 8/2014 г. на ОСГК, отнасящо се за искове са собственост на реална част от поземлен имот и иск за грешка или непълнота в кадастралната карта. ТР № 6/2016 г. на ОСГК на ВКС е по въпроси, касаещи приложението на ЗОПДНПИ/отм./ и е неотносимо към настоящия спор. Ако касаторът има предвид т.Г от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, касаеща предпоставките за придобиване на основание чл.17а ЗППДОП /отм/, то както вече се посочи, по предявеният положителен установителен иск за собственост от кооперацията, основан на давностно владение, при установено предоставено от общината право на ползване и неустановено прекратяване на същото, това ТР не определя изхода от спора. Ако имота е включен в капитала на Е. с държавно или общинско имущество, той не е държавен, респективно общински и за него не действа забраната за придобиване по давност, но двата елемента на владението в определения от закона срок следва да се докажат. В случая искът е отхвърлен, защото не е доказан субективният елемент на владението при представените доказателства за упражняване на предоставено право на възмездно ползване. Поставен е процесуален въпрос за правомощието на въззивнят съд да събира доказателства по собствен почин по правилото на чл. 195 и чл. 202 ГПК. Не е ясно във връзка с какво се поставя този въпрос, какви специални знания липсват и относно кое относимо към спора обстоятелство, съдът е следвало да назначи експертизи. Затова по този въпрос не е доказано противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не се допуска касационен контрол. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Ответниците по жалбата са претендирали разноски за настоящата инстанция, но не доказват да са направили такива. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260053 от 02.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 997/2020 г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Потребителна кооперация „Единство – 93“ ЕИК824132107 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: