4 Р Е Ш Е Н И Е № 2 [населено място] , 26.01.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1960 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 ал.1 т.2 пр.първо и т.4 пр. второ ЗМТА. Образувано е по иск на И. П. Х., за отмяна на арбитражно решение № 693/ 25.06.2015 год. по арб.дело № 693/2015 г. на арбитър Б. Г., с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 5 148,74 лева,ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до окончателното й изплащане – съизмеряваща дължими главница, лихви за забава и неустойка по договор за револвиращ заем № [...]/24.10.2012 г.. Подадени са две самостоятелни искови молби – на 16.06.2016 г. / чрез куриерска служба „Е.”, адресирана до арбитър Б. Г. ,за препращането й чрез същата до Върховен касационен съд / и последваща – от 27.06.2017 г. , като втората се твърди допълнение на първата.Ищцата твърди, че не е била уведомена за арбитражното производство, като оспорва редовността на връчените призовки и съобщение за решението / първа искова молба / , както и че не е сключвала анекси № 1 и № 2 към договор за револвиращ заем / инкорпориращ препращане към Общите условия,като неразделна негова част , съдържаща арбитражната клауза - чл.13/, в качеството на солидарен със заемополучателката Е. М. П. длъжник, като подписът , сочен за нейн в същите , не е автентичен . Изрично се позовава на влязла в сила – на 25.04.2017 г. - присъда, с която Е. П. е призната за виновна за това,че, в условията на продължавано престъпление, сама е съставила неистински частни документи, като е положила подписи от името на И. П. Х. , върху двата анекса към договора за револвиращ заем - № [...]/ 24.10.2012 г., и ги е употребила пред Г. С. Г. – кредитен експерт в [фирма] - дружеството кредитодател. Тъй като тези два анекса,по мнение на ищцата, материализират новация по отношение договора за револвиращ заем, съгласие за която не е заявено от ищцата, то тя се счита освободена от задълженията си по договора за револвиращ заем / арг. от чл.124 ал.1 ЗЗД /, правното действие на който е било преустановено,с оглед новацията, респ. че не е обвързана с валидна арбитражна клауза,уговорена единствено в приложимите към договора за револвиращ кредит, в качеството им на неразделна негова част , Общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица. Предвид непрецизност в първоначалната квалификация на основанието на претенцията й / и по двете молби сочена като молба за отмяна, по реда на Глава ХХІV на ГПК /, с допълнителна молба от 17.07.2017 г. заявените обстоятелства по втората молба са подведени под основанието на чл.47 ал.1 т.2 пр. първо ЗМТА. Ответникът – [фирма] – оспорва исковата молба. Оспорва допустимостта на иска, като предявен след изтичане на тримесечния срок, съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА – на 27.06.2017 г./ очевидно визирайки допълнителната молба от тази дата / , считано от узнаване за арбитражното решение – по твърдение на самата ищца настъпило с получаване на призовката за доброволно изпълнение – на 16.05.2016 г..Оспорва наличието на наведеното от ищцата основание ,въз основа на така твърдените обстоятелства, предвид неоспорване факта, че е страна по договора за револвиращ заем, като излага и съображения за неприложимост на измененията на ЗМТА / обн.ДВ бр.8 от 2017 год. / спрямо настоящия спор, тъй като атакуваното арбитражно решение е постановено преди влизането им в сила и се касае за процесуални норми, които не могат да засегнат вече извършени процесуални действия и техните правни последици. Предявява възражение за прекомерност на понесените от ищцата разноски. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искова молба , основана на обстоятелства, относими към основание на иск за отмяна на арбитражно решение, по реда на чл.47 ал.1 т.4 пр.второ ЗМТА, е подадена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА / първата – от 16.06.2016 г./, считано от твърдяното от ищцата, и неоспорвано от ответника за настъпило по-рано, узнаване на арбитражното решение – на 16.05.2016 г., поради което и настоящият състав следва да се счита сезиран с допустим иск по чл.47 ал.1 т.4 пр.второ ЗМТА.Подаването на твърдяната за допълнителна , а по същество – самостоятелна искова молба, основана на обстоятелства, настъпили след постановяване на арбитражното решение / влязла в сила на 25.04.2017 г. наказателна присъда /, които нямат отношение към никое от основанията по чл.47 ал.1 ЗМТА, е ирелевантно за последващото произнасяне на съда обстоятелство, предвид следното : Основанията за отмяна по чл.47 ал.1 ЗМТА са приложими само спрямо валидно арбитражно решение, годно да породи правни последици. Поради това и преди произнасяне по въведеното основание за отмяна, Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017 год. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител, по смисъла на пар.13 ал.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК,се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / пар.8 т.5 от ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8 / 2017 год./, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна / предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс.Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т.3 на конст. дело № 15 / 2002 год. , защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА – следващия, факултативен стадий.Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд, поради неарбитрируемост на спора / чл.19 ал.1 ГПК вр. с пар.6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК – обн. ДВ бр. 8/2017 год. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено към измененията на процесуалния кодекс производство, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение , като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория – факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение , тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В случая предмета на арбитражното производство е спор по договор за заем, като ищцата И. П. Х. удовлетворява качеството „потребител”, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / обн.ДВ бр. 8/2017 год./,макар към втората му – факултативна – фаза , учредена по редовна / подадена в преклузивния срок / искова молба / тази от 16.06.2016 г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение. С оглед изхода на спора, ответникът следва да възмезди понесени от ищцата разноски, претендирани в размер на 205,95 лв. държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение. Същото, в конкретния случай, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в минимален размер на 587,45 лв... Договарянето му в нищожно по-висок размер - 600 лева, не обуславя извод за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 693/ 25.06.2015 год. по арб.дело № 693/2015 г. на арбитър Б. Г., в ч а с т т а м у , с която И. П. Х. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 5 148,74 лева,ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до окончателното й изплащане, на основание договор за револвиращ заем № [...]/24.10.2012 г.. , както и разноски в размер на 587,44 лева. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати на И. П. Х. понесени в настоящото производство разноски, в размер на 805,95 лева . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :