РЕШЕНИЕ № 159 София, 06.07. 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА с участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4520 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. С. от [населено място], Софийска област, подадена чрез процесуалния му представител адв.З. Н. от САК срещу решение № 184 от 3.6.2016 г по гр.дело № 236/2016 г на Врачански окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 146/10.3.2016 г по гр.дело № 390/16 г на районен съд-В., с което са уважени предявените от П. В. С. срещу [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалните права.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.М. М..Моли въззивното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в това производство. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното : За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, поради което го е обезсилил.Счел е, че посоченото като ответник по делото събирателно дружество /фирма/ е било заличено на 5.11.2015 г, преди датата на предявяване на исковете-25.11.2015 г.Причината за заличаването му е била преобразуването чрез промяна на правната форма на новоучреденото дружество [фирма], което се явявало правоприемник на заличеното дружество.Следователно, според съда към момента на постъпване на исковата молба в съда не е съществувал правен субект на страната на ответника, което изключва валидното възникване на процесуалното правоотношение.Приел е, че предявяването на иска срещу търговско дружество, което преди подаването на исковата молба е преобразувано в друго дружество, не обуславя наличието на процесуално правоприемство между преобразуващото се дружество и неговия правоприемник по смисъла на чл.227 ГПК.Не е налице и хипотезата на чл.228 ГПК за замяна на страната, тъй като е необходимо заменящата и заменяна страна да съществуват в правния мир и да е налице съгласие за извършване на замяната. С определение № 292 от 17.3.2017 г, постановено по делото, ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуално правния въпрос „допустимо ли е съдебното решение, постановено срещу правосубектно лице-правоприемник по закон на прекратено чрез преобразуване на правната форма търговско дружество, ако предявените искове са насочени срещу дружеството, прекратено чрез преобразуване.“Прието е, че формулираният въпрос е обусловил решаващите изводи на съда и е от значение за изхода на делото. Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ като последният за сумата 4 000 лв и за периода от 2.10.2015 г до 2.4.2016 г. Установено е по делото, че П. В. С. е полагал труд по безсрочно трудово правоотношение, сключено на основание чл.67 ал.1 т.1 КТ вр.чл.70 КТ като строителен работник в [фирма] със седалище в [населено място].Същото е прекратено със заповед № 28/2.10.2015 г на управителя на дружеството, на основание чл.71 ал.1 КТ, считано от същата дата. На 30.12.2015 г по делото е постъпил писмен отговор от [фирма] чрез управителя С. Ц., в който се твърди, че посоченото в исковата молба като ответник дружество е заличено като търговец с вписване от 5.11.2015 г в Търговския регистър към А. по вписванията, без ликвидация, поради преобразуването му чрез промяна на правната форма на събирателното дружество в такова с ограничена отговорност.Поради това управителят на търговското дружество, като последното в качеството му на универсален правоприемник на заличеното дружество заявява, че счита исковете за недопустими, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка за предявяването им, тъй като не съществува надлежен ответник.Исковата молба подадена от П. С. е постъпила в съда на 25.11.2015 г към която дата събирателното дружество не е съществувало като правен субект, тъй като на 5.11.15 г е било заличено.От представените извлечения от Търговския регистър е видно, че [фирма] е претърпяло промяна във правната му форма чрез преобразуване като дружеството с ограничена отговорност е негов правоприемник. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното : По отговора на поставения въпрос. „Допустимо ли е съдебното решение, постановено срещу правосубектно лице-правоприемник по закон на прекратено чрез преобразуване на правната форма търговско дружество, ако предявените искове са насочени срещу дружеството, прекратено чрез преобразуване.“ След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, е постановено решение по чл.290 ГПК № 84/2.6.2017 г по гр.дело № 4136/2016 г на ВКС, Трето гражданско отделение, за уеднаквяване на съдебната практика, с което по задължителен за съдилищата начин по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е даден отговор на този процесуалноправен въпрос.Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, направени в това решение.Съставът на Трето гражданско отделение е постановил, че за да даде отговор на поставения въпрос, следва да изясни какво представлява преобразуването на капиталовото търговско дружество и каква е неговата същност като юридически факт.Същественото за преобразуването е, че като юридически факт по правило то има едновременно правопрекратяващо и правопораждащо действие.Ако за критерий се вземе съдържанието на промените между прекратеното и образуваното търговско дружество, се различават два вида преобразуване.При единия вид се касае за промяна във вида търговско дружество, означено в Търговския закон като промяна във формата, или по-точно преобразуване чрез превръщане/конвертиране от един дружествен вид в друг дружествен вид /от СД в О., от О. в АД и др./.Вторият вид преобразуване се отнася до броя на търговските дружества, с които се извършва концентрация и деконцентрация.На мястото на две или повече търговски дружества се създава едно или на мястото на едно се образуват няколко търговски дружества /Капиталови търговски дружества, ИК „Труд и право“ от 2011 г, обща редакция на проф.д-р О. Г., стр.236./В настоящият случай се касае за преобразуване от първия вид, при който участва само едно преобразуващо се дружество и само едно новоучредено дружество, като правоприемството между тях е винаги общо.По тази причина по правило преобразуващото се и новоучреденото дружество имат един и същ материален и персонален субстрат /имущество и членски състав/, като задължително е различен само видът на двете дружества.След като прекратяването и учредяването се извършват едновременно, правоприемството е общо, а имуществото и членския състав са едни и същи, правосубектността на преобразуващото се дружество не изчезва в нито един момент, за разлика от хипотезата при смърт на физическото лице или заличаване на юридическото лице без правоприемство.След смъртта и до конституирането на наследниците му починалият няма правосубектност, поради което спрямо него не могат да се предприемат валидни процесуални действия заради липса на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.Когато обаче е осъществено преобразуване чрез промяна на правната форма на търговско дружество, такава загуба на правосубектност няма.Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписване на преобразуването в търговския регистър има една правноорганизационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество-/ч 264з ТЗ/.Това означава, че когато ищецът посочи в исковата си молба като ответник търговско дружество, което преди това се е преобразувало чрез промяна на правната форма, не е налице начална липса на правосубектност, която води до недопустимост на съдебното решение. С оглед отговора на процесуалния въпрос и основателността на касационната жалба, съдът намира следното : Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно.Ако при проверката бъде констатирано, че исковете по чл.344 ал.1 КТ са предявени срещу надлежен ответник, но със сгрешена правно-организационна форма съдът е длъжен служебно да я коригира.Извършването на това законосъобразно процесуално действие отстранява нередовността на исковата молба с обратна сила.Ако това не е сторено от първоинстанционния съд, въззивният съд е този който следва да го извърши, а не да обезсили съдебното решение поради липса на провосубектност.В случая първоинстанционното решение, постановено срещу [фирма] е процесуално допустимо, независимо от обстоятелството, че в исковата молба като ответник е посочено събирателното дружество, а не дружеството с ограничена отговорност. Последното е подало отговор на исковата молба и е било редовно призовавано за проведените съдебни заседания.Първоинстанционният съдебен акт е редовно връчен на [фирма].Дружеството, променило правно-организационна форма е процесуално и материално правно легитимирано да отговаря по предявените срещу него искове.По тази причина незаконосъобразно въззизвият съд е обезсилил първоинстанционното решение.Делото следва да бъде върнато на този съд за разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 184 от 3.6.2016 г по гр.дело № 236/2016 г на Врачански окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 146/10.3.2016 г по гр.дело № 390/16 г на районен съд-В., с което са уважени предявените от П. В. С. срещу [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.