Р Е Ш Е Н И Е № 85 Гр. София, 09 юни 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Бенчев 315/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите Г. М. И., А. М. И. и М. Р. И. против решение № 17/08. 02. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 325/2021 год. по описа на Апелативен съд – В. (ВАС). В жалбите, които са с идентично съдържание, са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Доводите за неправилно приложение на материалния закон касаят несъгласието на подсъдимите с изводите, че са извършили деянието предумишлено, както и че умишлено са причинили средна телесна повреда на пострадалия. Поддържа се също така, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е спазено изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърденията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се свеждат до липса на мотиви на атакувания пред ВКС съдебен акт, до неправилна преценка на въззивната инстанция, че първоинстанционната присъда отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, както и до неспазване процесуалните изисквания за анализ и оценка на доказателствата. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието са изтъкнати чистото съдебно минало на подсъдимите М. И. и Г. И., по-малкият принос на подс. А. И. за настъпване на общественоопасните последици, употребата на алкохол и наркотични вещества, улеснили извършването на деянието, средата, в която са отрасли и са се формирали като личности тримата, като се настоява наказанието на всеки от тях да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. И в трите касационни жалби при условията на алтернативност е направено искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или за изменение на съдебния акт посредством намаляване на наказанието и на присъденото на гражданския ищец обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. В съдебно заседание служебният защитник на подс. А. И. – адв. И. П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане, а в случай, че не бъдат възприети тези за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, да бъдат намалени наложеното наказание и размерът на присъденото обезщетение. Подс. А. И. се солидаризира с доводите на своя защитник и настоява да бъде намалено наложеното му наказание. Защитникът на подс. Г. И. – адв. Ж. А.-Х. изтъква пред настоящата инстанция всички аргументи, съдържащи се в подадената касационна жалба като счита, че решението на ВАС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане поради липса на мотиви, а като алтернатива поддържа искане за намаляване на наказанието и на обезщетението, присъдено на гражданския ищец. Подс. Г. И. поддържа аргументите на защитника си и моли за намаляване на наказанието. Адв. Н. П., служебен защитник на подс. М. И., също поддържа подадената от подзащитния му касационна жалба без да изтъква нови съображения в нейна подкрепа. При условията на алтернативност пледира за отмяна на въззивния съдебен акт или за изменението му в санкционната и в гражданско-осъдителната му част. Подс. М. И. изразява съгласието си с аргументите на защитата като настоява за намаляване на наложеното му наказание. Частният обвинител и граждански ищец С. Т. не участва лично в съдебното заседание на касационната инстанция. По делото е депозирано писмено становище повереника му, с което е оспорена основателността на касационните жалби и е направено искане решението на ВАС да бъде оставено в сила. Поддържа се, че предвид множеството отегчаващи обстоятелства съдът е бил достатъчно снизходителен към подсъдимите, налагайки им наказание под средния размер, предвиден за извършеното от тях престъпление, както и че уважаването на исковата претенция в пълния ѝ предявен размер законосъобразно е обосновано с отсъствието на благоприятна прогноза за пълно възстановяване на пострадалия. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 57/07. 07. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 386/2021 год. Окръжният съд – Варна е признал подсъдимите Г. М. И., А. М. И. и М. Р. И. за виновни в това, че на 21. 11. 2020 год. в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, отнели парична сума в размер на 400 лева от владението на С. Т. М., с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда с два медико-биологични признака,изразили се съответно в счупване на пето, шесто и седмо леви ребра, довело до трайно затруднение движението на снагата и в счупване на шийката на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК ги е осъдил както следва: - подсъдимите Г. И. и М. И. на по седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване; - подс. А. И. – на осем години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието в размер на шест месеца лишаване от свобода, наложено на подс. А. И. с присъда № 3/01. 10. 2020 год. по н. о. х. д. № 2948/2020 год. на Районен съд – Варна, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец С. Т. М. сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. На основание чл. 59 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимите, възложил е в тяхна тежест направените по делото разноски и държавната такса върху присъденото обезщетение, както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец за адвокатски хонорар. Налице е и произнасяне досежно веществените доказателства по делото. Присъдата е проверена по въззивни жалби на подсъдимите и с решение № 17/08. 02. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 325/2021 год. по описа на ВАС е потвърдена. Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законоустановения срок. Разгледани по същество, същите са основателни, макар и не по всички изложени в тях съображения. Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат разгледани преди доводите за наличие на останалите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, защото ако такива са допуснати, би било безпредметно обсъждането на приложението на материалния закон и справедливостта на наложените наказания. Внимателният прочит на проверявания съдебен акт не дава основание да бъде споделено твърдението на защитата за липса на мотиви. Въпреки че като цяло е била пестелива при излагане на съображенията си, въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от правомощията ѝ на съд по фактите, да посочи какви обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. След обсъждане на обясненията на подсъдимите, на показанията на свидетелите и на експертните заключения ВАС се е солидаризирал с изводите на първостепенния съд относно времето, мястото и механизма на инкриминираното деяние и участието на подсъдимите в него; споделил е и констатациите му касателно причинените на пострадалия увреждания и размера на отнетата парична сума. Обективирано е заключението му досежно съставомерността и правната квалификация на деянието; отразени са аргументите му за потвърждаване на първоинстанционната присъда в санкционната и гражданско-осъдителната ѝ части. Специално внимание е отделено на претенцията на подсъдимите за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК като на стр. 10 от съдебния акт са обективирани съображенията на въззивния съд за нейната неоснователност. Незаслужен е упрекът на жалбоподателите, че контролираната инстанция не е съзряла претендираната от тях липса на мотиви на първоинстанционната присъда. Този въпрос е бил предмет на изрично обсъждане на стр. 8 от проверяваното от ВКС решение, а внимателният прочит на съдебния акт, постановен от първостепенния съд, недвусмислено показва, че са изпълнени законовите изисквания на чл. 305 от НПК, тъй като мотивите съдържат изводите на съда по фактите, по доказателствата, по правото, по наказанието и по исковата претенция. Съвсем отделен е въпросът, че съображенията на първата инстанция не удовлетворяват подсъдимите най-вече защото не е възприета тезата на защитниците им за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Неоснователни са възраженията на касаторите, касаещи извършения от долустоящата инстанция доказателствен анализ. Прегледът на материалите по делото дава основание за извод, че поне що се отнася до обстоятелствата, очертаващи съставомерно поведение на подсъдимите, аналитичната дейност на проверявания съд е съответна на изискванията на процесуалния закон. ВАС се е солидаризирал с извода на окръжния съд за участие на тримата подсъдими в грабежа като констатацията му за този факт не е произволна и свързана с предположения, а се основава на обясненията на А. и Г. И. и техния приятел М. И., които са съпоставени както с показанията на пострадалия и на свид. Б. Б., така и със заключенията на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства и на на видео-техническата и лицево-идентификационната експертизи. Споделен е и изводът, че макар да не отричат участието си в инкриминираното деяние, и тримата подсъдими се стараят да го омаловажат, сочейки че са нанесли само по един-два удара на възрастния мъж. В тази им част обясненията на подсъдимите са оценени като обслужващи защитната им позиция и този извод е защитен аргументирано с позоваване на показанията на свид. С. М. и на видеозаписите от охранителните камери, на които са фиксирани действията на участващите в инцидента лица. Същият подход е ползван и касателно заявеното от тримата младежи за намерения при огледа на местопроизшествието нож и за това ползван ли е той от тях за сломяване съпротивата на пострадалия. В тази насока като достоверни са ценени именно показанията на последния за опиране на предмет в гърдите му с цел да бъде принуден да даде на нападателите изтеглената от банкомата парична сума. Правилно установените съставомерни обстоятелства законосъобразно са били квалифицирани от долустоящите инстанции като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Повалянето на пострадалия на земята от подс. М. И. и последвалите ритници, нанесени от тримата подсъдими, представляват проява на физическо насилие, която е предшествала отнемането на вещите-предмет на престъплението. Тя е била насочена към преодоляване евентуалната съпротива на С. Т. и е послужила като средство за осъществяване на втория акт от изпълнителното деяние. С вземането на изтеглената от банкомата парична сума и с отдалечаването им от местопроизшествието подсъдимите са прекъснали фактическата власт на пострадалия и са установили свое владение, получавайки възможност да се разпореждат свободно и необезпокоявано с предмета на престъплението. Характеристиката на грабежа като съставно престъпление и участието на подсъдимите Г. и А. И. в упражняването на принудата предопределя и законосъобразността на извода, че те също са извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, въпреки че отнемането на вещите е извършено от третия подсъдим. Несподеляеми са аргументите, отнасящи се до субективната страна на деянието. Известно е, че за нея се съди не по обясненията на подсъдимите, а по доказаните им действия, които в случая са се изразили в блъскането на пострадалия, в събарянето му на земята и в продължили и след това ритници по тялото и краката му. Броят, силата и насочеността на ударите законосъобразно са поставени в основата на извода, че телесните повреди са били преследван от подсъдимите резултат, а обстоятелството, че действията на тримата са били с различен интензитет, не дава основание да се приеме, че е налице ексцес на умисъла, защото всеки от тях е възприемал поведението на останалите и активно е участвал в реализиране на преследваната цел, съгласявайки се с възможните съставомерни последици, които настъпват в резултат на задружните им усилия. Резонно е единствено оплакването на подсъдимите за явна несправедливост на наложените им наказания. Въззивният съд правилно е приел, че от тримата подсъдими с най-висока лична степен на обществена опасност е подс. А. И. предвид предходното му осъждане за друго посегателство срещу собствеността и осъществяването на настоящото деяние само месец след влизане в сила на тази присъда. Поначало правилна е и констатацията, че извършеното от тримата разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като на С. М. са причинени две средни телесни повреди, а наред с физическата сила подсъдимите са използвали и заплашване, което се е изразило в опирането на нож в тялото на пострадалия и за което обвинение не е било повдигнато. С основание като отегчаващо обстоятелство е оценена дързостта, с която е осъществено деянието – в ранните часове на деня, в центъра на града, в близост до оживен булевард и въпреки наличието на охранителни камери. Правилно в същата насока интерпретирана и упоритостта, с която подсъдимите са следвали възрастния мъж, изчаквайки удобен момент за реализиране на намисленото от тях престъпление. Това с което не може да се съгласи настоящата инстанция, е констатацията, че отегчаващо обстоятелство със значителна тежест при индивидуализация на наказанието е предумишленото извършване на деянието. Обстоятелството, на което акцентират долустоящите съдилища – че подсъдимите са имали в себе си нож – не съставлява сигурна доказателствена основа за подобно заключение още повече, че не са били събрани гласни доказателства, установяващи друга причина, извън онази, посочена от подсъдимите, поради която те са напуснали жилището на М. И. в кв. В. и са отишли до центъра на града. Ето защо в тази част проверяваният съдебен акт следва да претърпи корекция. Освен че неправилно е приел, че подсъдимите са действали в изпълнение на предварително взето решение за извършване на грабеж, апелативният съд е подценил тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства. Недооценен е останал фактът, че и тримата подсъдими са депозирали самопризнания, с които са улеснили разкриването на обективната истина по делото, както и че са изразили съжаление за стореното. Наред с това и тримата подсъдими относително скоро са навършили пълнолетие – към момента на деянието братята И. са били двадесетгодишни, а М. И. – на деветнадесет години. Преценено в средата, в която са отраснали тримата, това обстоятелство дава основание да се приеме, че процесът на личностно формиране все още не е финализиран. Не е без значение, че и при тримата подсъдими са налице личностови и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинираната употреба на канабиноиди – при М. И. и Г. И., и само на канабиноиди – при А. И.. Не следва да остане без внимание и необремененото съдебно минало на М. И. и Г. И.. Коментираните смекчаващи отговорността обстоятелства безспорно не са изключителни по своя характер, защото не се отклоняват от обичайните такива и не притежават изискуемата от закона извънредност и необичайност. На фона на отегчаващите такива те не могат да бъдат определени и като многобройни, Макар да не дават основание за удовлетворяване на претенцията на защитата за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК, те позволяват да се направи извод, че целите по чл. 36 от НК са постижими и в случай, че подсъдимите бъдат изолирани от обществото за по-кратък период от определения от долустоящите инстанции. Според настоящия касационен състав изискуемият поправителен ефект върху подсъдимите и предупредително-възпиращото въздействие върху останалите членове на обществото могат да бъдат реализирани с наказание в размер на шест години лишаване от свобода за подсъдимите М. И. и Г. И. и седем години и шест месеца за осъждания подсъдим А. И.. Лишаване от свобода с по-малка продължителност от тази обаче не би било съответно на личната обществена опасност на подсъдимите и на тази на извършеното от тях престъпно посегателство, тъй като не би съдействало за поправянето и превъзпитанието им и би създало чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото. Неоснователни са възраженията на подсъдимите срещу гражданската част на въззивното решение. Изискването на чл. 52 от ЗЗД за справедливо овъзмездяване на причинените неимуществени вреди не обвързва размера на обезщетението с имотното състояние на ответника по иска. От значение са единствено характерът и естеството на уврежданията, интензивността на болките и страданията, възможността за пълно възстановяване и продължителността на преживените неудобства. Всички тези обстоятелства са били съобразени и са получили вярна оценка от контролираната инстанция. Отчетено е, че пострадалият е в напреднала възраст, както и че са му причинени две увреждания, всяко от които е с медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда. Същите са локализирани в различни части на тялото и тъй като всяко от тях е свързано с ограничаване на двигателната функция на поразения орган, неудобствата за гражданския ищец са били значителни, а невъзможността да води обичайния си начин на живот – продължителна. Лечебният процес на травмата на долен ляв крайник по необходимост е включвал и оперативна интервенция. Възстановителният процес е бил по-дълъг и е изисквал провеждането на редица рехабилитационни мероприятия. Въпреки последните прогнозата за пълно възстановяване е неблагоприятна и не може да се очаква последиците от увреждането да бъдат преодолени напълно. Към това следва да бъдат прибавени и стресът от внезапното и изненадващо нападение от три лица и унижението от изоставянето на пострадалия в безпомощно състояние на улицата след нанесения му побой. Всички тези обстоятелства мотивират и настоящия касационен състав да приеме, че размерът на присъденото обезщетение е съответен на законовото изискване за справедливост. Извън посоченото по-горе относно размера на наказанието на подсъдимите не бяха установени други основания за изменение на въззивното решение, нито пък такива, които да налагат цялостната или частичната му отмяна, поради което в останалата му част то следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 17/08. 02. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 325/2021 год. по описа на Апелативен съд – В., с което е била потвърдена присъда 57/07. 07. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 386/2021 год. на Окръжен съд – Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимите наказания както следва: - на подсъдимите Г. И. и М. И. от седем години лишаване от свобода на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода за всеки от тях; - на подс. А. И. – от осем години и шест месеца лишаване от свобода на СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.