1 Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 26.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 85 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по подадена от ответника В. Б. И. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 465 от 08.06.2015г. по в. т. дело № 470/2015г. на Окръжен съд Варна и потвърденото с него решение № 5823 от 05.12.2014г. по гр. дело № 4734/2014г. на Районен съд Варна, 35 състав, с което е прието за установено, че В. Б. И. дължи на [фирма], [населено място] сумите 411,81 лв. – главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.04.2011г. до 20.01.2014г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], аб. № 1163297, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и сумата 71,45 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 28.04.2011г. до 20.01.2014г., и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 889,97 лв. – направени разноски за заповедното и исковото производство пред двете инстанции. Молителят релевира доводи за наличие на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаване на делото и с които не е могъл да се снабди своевременно. Поддържа становище, че решението се основава на заключение на вещо лице и престъпно действие на страната от съществено значение за решаването на спора. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят излага съображения, че са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно представените от него в последното съдебно заседание във въззивното производство фактури за процесния период, установяващи, че претендираните суми са платени в брой в касата на ищцовото дружество. Поддържа, че в хода на съдебното производство не е могъл да се снабди своевременно с необходимите писмени доказателства във връзка с възражението му, че сумата е изплатена в срок и че липсва задължение в претендирания размер поради неправилно отчитане на СТИ и липса на реално потребени количества питейна вода. Като причина за непредставяне на писмените доказателства изтъква, че поради многобройни злоумишлени действия от трети лица спрямо имота, който молителят обитава, изразяващи се в кражби и повреждане вследствие на самоуправни действия, голяма част от документацията се съхранява при сина му, който към момента на съдебното производство не се е намирал в града поради влошено здравословно състояние. Поддържа становище, че не съхранява официални и частни документи в дома си след м. май 2014г. поради приливната вълна в кв. А., където е собственият му недвижим имот, за който е претендираната сума. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК молителят излага, че в последното съдебно заседание във въззивното производство тези документи са представени по делото, но окръжният съд не ги е обсъдил в мотивите на решението. Поддържа становище, че въззивното решение е постановено вследствие на заключението на вещото лице, основано на неистински документи, чието съдържание молителят е оспорил в последното съдебно заседание, и на неправомерните действия на ищцовата страна за представяне на истински частен документ. Излага съображения, че предоставената от ищеца документация не отговаря на обективната истина, но независимо че е оспорена, съдът не е открил производство по оспорване на съдържанието на представените от ищеца счетоводни документи, поради което решението страда от пороци, които не могат да бъдат заздравени и е необходима неговата отмяна. В молбата за отмяна е направено искане влязлото в сила решение на Варненски окръжен съд да бъде отменено и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Я. оспорва молбата за отмяна като релевира доводи за нейната неоснователност, тъй като не са налице новооткрити обстоятелства относно извършени плащания. Поддържа становище, че съдът е съобразил всички доказателства по делото, обсъдил е задълбочено твърденията и възраженията на страните и е изложил подробни мотиви. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в предвидения в чл. 305, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В конкретния случай представените от молителя – ответник по иска и въззивник във въззивното производство в последното съдебно заседание на 19.05.2015г. във въззивното производство фактури и разписки за извършени плащания в брой в касата на [фирма] и отразените в тях обстоятелства нямат характер на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези фактури и разписки за платени суми не представляват новосъздадени, нововъзникнали или новооткрити писмени доказателства, тъй като са съществували към момента на разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство и влизане в сила на решението и страната ги е представила в производството пред Окръжен съд Варна, което е допустимо съгласно чл. 266, ал. 2 ГПК при наличието на визираните в посочената правна норма предпоставки. Въззивният съд е приел посочените доказателства, но при постановяване на решението си е изложил съображения, че представените пред него доказателства за плащане са неотносими към правния спор, доколкото касаят период извън процесния. Доколко е правилен изводът на въззивната инстанция относно преценката за неотносимост на представените фактури и разписки, т. е. дали тези доказателства се отнасят до период, различен от процесния, или само част от тях са неотносими към спора, е въпрос, свързан с правилността /обосноваността, респективно необосноваността/ на решението, но не представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. на молителя за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК също е неоснователен. Съгласно посочената правна норма влезлият в сила съдебен акт може да бъде отменен, ако по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото в посочените хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Освен посоченото от закона изискване, необходимо е кумулативно и наличието на още две предпоставки: 1/ престъпното обстоятелство да е установено по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК; 2/ същото да е обусловило съдържанието на атакуваното решение. В случая тези условия не са налице, тъй като молителят не е представил нито влязла в сила присъда, нито влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно действие на ищеца, или на вещото лице, изготвило заключението, или неистинност на представените от ищеца доказателства, въз основа на които е основано решението по делото. Поради липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решението на Районен съд Варна, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 465 от 08.06.2015г. по в. т. дело № 470/2015г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 5823 от 05.12.2014г. по гр. дело № 4734/2014г. на Районен съд Варна, 35 състав в съответната част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: