О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                           № 516                           София, 09.12.2009 год.                         В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА       като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 451 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от И. Н. С., чрез пълномощника му адвокат И против определение от 10.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 313 по описа за 2009 г. на Окръжен съд К. , с което потвърдено определение № 151 от 30.01.2009 г. на Районен съд К. за прекратяване на производството по гр.д. № 2* от 2006 г., поради недопустимост на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с оглед липсата на правен интерес. Ответникът Г. Н. М. оспорва частната жалба, а останалите ответници не са изразили становище. Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е за признаване на собственически права, които са от значение за реализиране правото на възстановяване на собствеността върху даден имот, тогава, когато друго лице оспорва това му право, заявявайки същия имот за възстановяване пред компетентния административен орган. Целта на съдебната защита е да се установи кому е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяване на земите и абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иска е наличието на правен интерес, т.е. невъзможността дадено лице да възстанови имота си, защото същия е заявен и възстановен на друго лице. Счетено е, че в случая ищецът не е обосновал наличието на правен спор между страните към претендирания момент – 1956 г., тъй като не е установено ответниците да са заявили за възстановяване имоти, идентични с части от процесния, респ. не е установява правния способ за възстановяване /в стари съществуващи/възстановими реални граници или чрез план за земеразделяне/, т.е. не е установена конкуренция на права между страните. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, излагайки съображения, че ищецът е могъл да обжалва акта на административния орган, с който е спряно производството по реституция на основание чл.13, ал.5 от ЗАП, поради това, че при проведеното анкетиране на място е установено, че върху имота са обособени други имоти на ответниците. Последните обаче не оспорват правото на собственост на ищеца с никакви действия и са налице влезли в сила административни актове на ОСЗ, поради което е недопустимо същите да бъдат изменяни с предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателят се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, считайки, че е налице противоречиво разрешаван въпрос относно допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като изводите в атакуваното определение противоречат на разрешенията по решение № 56 от 22.03.1994 г. по гр.д. № 1179/1993 г., ВС, ІV г.о., решение І 670 от 31.03.1997 г. по гр.д. № 196/96 г., ІV г.о. и решение № 200 от 1.03.2007 г. по гр.д. № 3148/2005 г., ІV-а г.о. /неправилно посочено с № 156/. Посочените актове на ВКС по конкретни дела разглеждат допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, приемайки че негов предмет е установяване на правото на собственост на земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС с оглед на това в чие лице следва да се извърши възстановяването на собствеността, като изходът от този спор има преюдициално значение за възстановяването на земята, независимо от издадените вече решения на поземлена комисия и такъв спор е налице и в случай, че един и същи обект или част от него е възстановен в полза на различни лица. Тълкуването в посочените решение удостоверява наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос относно допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и съответно – наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. По основателността на частната жалба: Атакуваното определение е незаконосъобразно. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ земите се възстановяват на лицата /или техните наследници/, които са били собственици към момента на внасянето в ТКЗС. Възстановяването се извършва в стари реални граници или ако те не могат да бъдат установени – в нови реални граници. Спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице както когато различни лица претендират право на собственост върху един и същ имот към момента на кооперирането му, така и когато възстановяването се извършва в стари реални граници /т.е. възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС/ и се цели установяване конкретното местоположение на имотите, притежавани от различни лица. В случая спорът е свързан именно с конкретното местоположение към момента на образуване на ТКЗС на признатия с решение № І* от 24.08.2004 г. на наследници на Н. С. С. за възстановяване имот в местността „П” в стари реални граници и конкретното местоположение към същия момент на имотите, възстановени на ответниците. Този спор може да бъде разрешен единствено по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради което изводът на въззивния съд, че искът е недопустим е незаконосъобразен.. В обобщение атакуваното определение е следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване определение от 10.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 313 по описа за 2009 г. на Окръжен съд К. ОТМЕНЯ определение от 10.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 313 по описа за 2009 г. на Окръжен съд К. и потвърденото с него определение № 151 от 30.01.2009 г. на Районен съд К. за прекратяване на производството по гр.д. № 2* от 2006 г., поради недопустимост на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. ВРЪЩА делото на Районен съд- К. за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: