Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. София, 04.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов
2. Милена Панева
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 372 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Л. Р. А. против решение № 45 от 3.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1136/2016 г.
В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че фактическите обстоятелства, изложени в решението, са създали неяснота относно възприетото от съда нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДП или чл. 42, ал. 2 ЗДП; че в първоначалната и повторната автотехнически експертизи вещите лица били разработили два варианта на пътнотранспортното произшествие, което обуславяло и различно нарушение на ЗДП, допуснато от подсъдимия при управление на моторното превозно средство; че първоначалната експертиза, която съдът бил длъжен да обсъди, съдържала по-точни и конкретни отговори на всички въпроси в сравнение с повторната експертиза; че св. В. била възпроизвела възприятията си за движение на велосипедистите плътно един зад друг и в самия край на пътното платно, които се разминавали с около един метър от експертно определеното място на удара; че интерпретацията на последващите й показания при съпоставка с други свидетелски показания обосновавали извода, че пострадалите са станали видими за водача малко преди да настъпят ударите; че при разработване на механизъм на протичане на транспортната злополука след навлизане на пострадалите от храстите в лентата за движение на автомобила, вещите лица от първоначалната експертиза извършили изчисления, използвайки скорост от 10 км/ч., а експертите от повторната експертиза – скорост от 14 км/ч. на движение на велосипедистите; че Софийският апелативен съд незаконосъобразно е отказал да преквалифицира деянието в по-леко наказуемия състав на престъплението по чл. 343а НК; че наложеното наказание е явно несправедливо както по размер предвид установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, така и с оглед на константната съдебна практика по приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Направени са последователно алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия; за изменение на решението с преквалифициране на деянието по чл. 343а НК, намаляване на размера на наказанията и приложение на чл. 66, ал. 1 НК; за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата и акцентира върху основните доводи, развити в нея.
Повереникът (адв. Н.) на частния обвинител Д. М. Д. счита жалбата за неоснователна.
Повереникът (адв. Х.) на частните обвинители – Д. С. И., В. С. И., С. С. Д. и Р. С. И., моли за потвърждаване на въззивното решение. Оценява жалбата като неоснователна.
Повереникът (адв. С.) на частните обвинители Б. Г. И., Д. Г. И. и М. Г. И. изразява писмено становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия А..
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:
С присъда № 19 от 11.07.2016 г. на Софийския окръжен съд по н. о. х. д. № 302/2016 г. подсъдимият Л. Р. А. е признат за виновен в това, на 24.09.2013 г. около 12.20 ч. на главен път Е-83 в района на 198-ми км. в посока от [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство (л. а. „Р.” с ДК [рег.номер на МПС] ) нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Г. М. И. и С. Д. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Софийският окръжен съд се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С решение № 45 от 3.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1136/2016 г. присъдата е изменена - отменено е приложението на чл. 66, ал. 1 НК и е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, увеличен е срокът на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство от три на пет години. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Доводите на защитника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита, не могат да бъдат възприети.
В съответствие с фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати пред първоинстанционния съд в рамките на протеклото диференцирано производство по реда на гл. 27 НПК (хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК), Софийският апелативен съд ясно е посочил конкретното нарушение по ЗДП, което подсъдимият е допуснал, управлявайки моторното превозно средство – в района на хоризонтален и прав участък от главен път Е-83, двупосочен, с по една лента за всяка посока, при обективна възможност да възприеме от значително разстояние двамата велосипедисти, движещите се пред него един зад друг в дясната част на пътното платно със скорост от 14 км/ч., подсъдимият А. продължил да управлява лекия автомобил „Р.” с ДК [рег.номер на МПС] със скорост от 88 км/ч. в същата лента за движение (от [населено място] към [населено място]), без да реагира чрез предприемане на дължимите мерки за безопасност, предвидени в чл. 20 ал. 2 ЗДП – намаляване на скоростта до необходимите предели или действия по спиране, за да не допусне настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Независимо от използваната формулировка, мотивите на съда не очертават изпреварване по смисъла на чл. 41 ЗДП, респ. водачът да не е спазил правилата по чл. 42 ЗДП, регламентиращи безопасния начин, по който следва да се изпълни маневрата. Съдът изрично е подчертал, че подсъдимият А. не е променял посоката на движение на моторното превозно средство, а е следвал „същата траектория” в заеманата от него лента за движение. Твърдението в касационната жалба за неяснота, попречила на подсъдимия А. да разбере квалификацията на допуснатото нарушение по ЗДП в причинна връзка със съставомерните последици, не отговаря на действителното съдържание на обжалваното от защитника решение.
Софийският апелативен съд е установил законосъобразно проведена процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, след като надлежно е проверил и преценката на първоинстанционния съд за съответствие между самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, събрани на досъдебното производство. Открил е подкрепа за фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт и от заключението на повторната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, т. е. на експертиза, назначена на досъдебното производство, за да отговори на същите въпроси поради оценката за необоснованост или съмнение в правилността на първоначалната експертиза (чл. 153 НПК). По тази линия касационната жалба на защитника съдържа пространни и разнопосочни съображения, насочени да опровергаят обосноваността на специализираните изводи на вещите лица, изготвили повторната експертиза, които са изследвали и двата варианта, разработвани от първоначалната експертиза относно механизма на възникване и развитие на пътнотранспортното произшествие. Макар единият от тези варианти (при движение на велосипедистите върху пътното платно след излизане от храстите) да е бил несъвместим с фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и обхванати в тяхната цялост от самопризнанието на подсъдимия А., той не е останал напълно встрани от вниманието на съда при обсъждане на експертното заключение (л. 8 от мотивите на решението). Излагайки съображения съдът поначало го е окачествил и като обективно невъзможен при събраните доказателства по делото. Всъщност преимуществена част от аргументацията на жалбоподателя е подчинен на усилията му да опровергае извода на експертите, че дори при такъв вариант ударите са били предотвратими от подсъдимия при своевременна реакция на опасността чрез аварийно спиране. Затова, при законосъобразно проведената процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, с доводите си в този аспект, към които прибавя собствена интерпретация и оценка на част от свидетелските показания, защитникът по недопустим начин оспорва в касационната жалба, както го е направил и пред Софийския апелативен съд, признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, обусловили прилагането на особената процедура по гл. 27 НПК и постигането на по-благоприятно материално-правно третиране.
Доводите, последователно отстоявани от защитника, че в конкретния случай съдът без основание е отказал да приложи по-леко наказуемия състав по чл. 343а НК, следва да бъдат възприети.
Софийският апелативен съд е направил извода, че подсъдимият не е оказал изискуемата помощ по смисъла на чл. 343а НК, отчитайки възприетите фактически обстоятелства по обвинителния акт, според които водачът на насрещно движещия се автомобил - св. В., спряла непосредствено след произшествието и се обадила на спешния телефон „112”, а в следващите няколко минути – до 12,27 ч. последвали обаждания на същия телефон и от други лица, като последното било от подсъдимия А..
Описаните действия на подсъдимия непосредствено след деянието (в порядъка на седем минути след ПТП), изразили се в обаждане на единния номер за спешни повиквания 112, поначало предназначен да се използва при необходимост от получаване на помощ при спешни случаи, представляват действия, насочени към пристигането на екип от Спешна медицинска помощ за оказване на лекарска помощ и последващо спешно отвеждане на пострадалите в здравно заведение, т. е. действия по оказване на помощ. Видно от приетото за фактически установено, пострадалите били починали по-късно след проведено лечение в здравно заведение (единият на 27.09.2013 г., а другият на 13.10.2013 г.). Следователно, те са били живи и са се нуждаели от такава помощ. При това положение Софийският апелативен съд без основание е отхвърлил искането на подсъдимия и неговия защитник за приложение на по-леко наказуемия състав на престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „г” НК. Заетата от него позиция е в противоречие с действителния смисъл на закона и задължителните указания, дадени с ППВС № 1/83 г. и очертаващи основните изисквания за намалената отговорност. Обстоятелството, че други лица преди подсъдимия са се обадили по телефона, за да потърсят помощ, не елиминира извършените от него действия съобразно кръга на възможностите му, които субективно и обективно са били насочени към спасяване на живота на пострадалите. Допуснатото нарушение на закона не изисква връщане на делото за ново разглеждане. То може да бъде отстранено и от Върховния касационен съд, който в съответствие с правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 3 НПК да коригира и сам да измени в посочения смисъл въззивното решение.
Независимо от преквалификацията не се налага намаляване на наказанието и липсва касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Наказанието лишаване от свобода, индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК на четири години и шест месеца е под средния, предвиден в санкцията на чл. 343а, ал. 1, б. „г” НК и липсва очевидно несъответствие с конкретната тежест на извършеното и личната обществена опасност на подсъдимия А.. Така отмереното по размер наказание, се явява съобразено не само със смекчаващите отговорността обстоятелства, но адекватно отчита силата и значението и на останалите установени по делото обстоятелства, които разкриват негативни характеристики за личността на дееца, проявяващи се в конкретни белези на неговото поведение – специфичното проявление на допуснато грубо нарушение на едно от основните правила, гарантиращи безопасността на движението, тъй като подсъдимият А., управлявайки лекия автомобил в ситуация, която му е позволявала без сериозни усилия да възприеме симптомите на възникналата опасност за движението, задействал спирачната уредба едва след като нанесъл последователно удари на двамата велосипедисти, движещи се в близост до дясната граница на платното за движение и следователно напълно правомерно (чл. 80 ЗДП). Размерът на наказанието лишаване от свобода отговаря и на данните за многобройните предходни нарушения по ЗДП на водача, за които той е бил санкциониран по административен ред, внасяйки допълнително неблагоприятни детайли при преценката на съда за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия А..
Не може да бъде възприето и оплакването на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието поради отказа на въззивния съд да отложи изпълнението на лишаването от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 НК. То се поддържа с произволния довод на защитника за съпричиняване на престъпния резултат от велосипедистите и твърдението, че съдилищата всякога прилагали чл. 66, ал. 1 НК, разглеждайки случай като настоящия.
Движението на велосипедистите плътно един зад друг в крайната дясна част на платното са факти, намерили отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Затова пострадалите не са нарушили правило за движение, пряко свързано с общественоопасното поведение на дееца, поради което липсва техен принос като участници в пътнотранспортното произшествие за настъпване на съставомерните последици. Поначало съдът определя начина на изпълнение на наказанието, съобразявайки конкретните обстоятелства по делото. В случая, при решаване на въпроса, поставен от защитника, Софийският апелативен съд е взел предвид, че личността на подсъдимия се проявява и в контекста на данните за многобройните му административни санкции като водач на моторно превозно средство за най-разнообразни нарушения, при това допускани с подчертана систематичност и последователност, включително по няколко пъти в рамките на отделно взети кратки интервали от време. Посоченото също потвърждава разбирането на въззивния съд за ярко пренебрежителното отношение на дееца към установените правни норми на поведение и невъзможност с отложено изпълнение на наказанието да се постигне в достатъчна степен поправянето на подсъдимия, както и останалите цели по чл. 36 НК. В жалбата не са развити доводи за явна несправедливост на кумулативно наложеното наказание, които да бъдат обсъждани. Коригираният с въззивното решение срок на лишаването от правоуправление с продължителност от пет години съответства на установените по делото обстоятелства и на необходимостта подсъдимият да съблюдава в бъдеще стриктна дисциплина в качеството си на участник при движение по пътищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 45 от 3.02.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1136/2016 г., като преквалифицира деянието на подсъдимия Л. Р. А. в престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г” вр. чл. 343 ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” НК. Оставя в сила въззивното решение в останалата част.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |