Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр.София, 11 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 117 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 8.01.13, за възобновяване на наказателното дело, по което е постановено въззивно решение № 105 от 2.11.12 г на Окръжен съд, Търговище, по ВНОХД № 163/12, с което е изменена присъда на Районен съд, Търговище, № 37 от 20.06.12 г, по НОХД № 259/12, както следва: - присъдата е отменена в осъдителната й част и деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 НК, за това, че, за периода от месец януари 2008 г до 18.12.2009 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, подсъдимата С. Ц. И., в качеството си на длъжностно лице, е присвоила 8 397, 03 лв, от бюджета на Районна прокуратура, Омуртаг, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като присвоеното имущество е възстановено до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, - наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на една година, като е приложен чл. 66 НК, за срок от три години, - присъдата е отменена в гражданската й част, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимата С. Ц. И. е призната за виновна в това, че в периода от 28.02.2000 г до 18.12.2009 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, е присвоила чужди пари, в големи размери, възлизащи на обща стойност 38 599, 73 лв, от бюджета на Районна прокуратура, Омуртаг, връчени й в това й качество да ги пази и управлява, с оглед на което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на четири години и пет месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затвор, както и на „лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК, за срок от три години, - подсъдимата е осъдена да заплати на Прокуратурата на Република България, представлявана от И. Т. П., административен ръководител на Районна прокуратура, Омуртаг, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 38 599, 73 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 50 307, 91 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Изтъква се, че въззивният съд не е констатирал наличието на противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда, че с диспозитива на присъдата подсъдимата е призната за виновна за присвояване на 38 599, 73 лв, а в мотивите е посочено, че е присвоена сумата 44 298, 08 лв, че е допуснато противоречие и между диспозитива и мотивите на въззивния акт, че неправилно окръжният съд е кредитирал безусловно обясненията на подсъдимата, игнорирайки останалите доказателствени източници, които ги опровергават, че изводите, касаещи престъплението по чл. 202 НК, почиват на невярна интерпретация на събраните доказателства, че материалният закон е приложен неправилно. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъдената участва в производството чрез писмено становище, с което възразява срещу възобновяване на делото. Гражданският ищец не изпраща представител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от легитимна страна, при спазване на срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Въззивният съд е отбелязал, че, макар да е поискана нова Счетоводна експертиза, такава е безпредметно да бъде назначавана поради липсата на сигурност как са съхранявани интересуващите процеса счетоводни документи. Такива данни обаче по делото няма, а обясненията на подсъдимата, че са й липсвали разходно-оправдателни документи, не кореспондират на гласните доказателства, че в инкриминирания период, друго лице, извън нея, не е имало достъп до документацията, съхранявана в Районна прокуратура, Омуртаг. На следващо място, извършеният от въззивния съд доказателствен анализ е в нарушение на процесуалните изисквания. Декларативно е дадена вяра на обясненията на подсъдимата, че злонамерено са били укрити разходно-оправдателни документи, а не е обсъдена частта от обясненията, с която е заявила, че за част от инкриминираните суми такива документи изначално не е имало. Не са изложени убедителни съображения, подкрепящи становището, че предметът на присвояване следва да бъде сведен до 8 397, 03 лв. Налице е и релевираното противоречие в диспозитива и мотивите на въззивния акт, а именно: с диспозитива е извършена преквалификация на деянието до размера на върнатата сума, включена в първия пункт на обвинението, а в мотивите е отразено, че присъдата следва да бъде отменена по първите два пункта на обвинението и да бъде потвърдена относно третия пункт. Що се отнася до противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата по първия пункт на обвинението, което не е констатирано от въззивния съд, то може да се счита санирано с преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление, с по-нисък стойностен размер. Липсата на задълбочен доказателствен анализ, касаещ престъплението по чл. 202 НК, е повлияло и на изводите относно правилното приложение на материалния закон. Следователно, релевираните нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК са налице, което налага отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, въззивно решение на Окръжен съд, Търговище, № 105 от 2.11.12 г, по ВНОХД № 163/12. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: