1 Р Е Ш Е Н И Е № 245 гр. София, 27 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Спас Иванчев при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 941 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор във Военно-апелативната прокуратура срещу нова присъда № 33 от 13 юли 2016 година на Военно-апелативния съд, постановена по внохд № 48 / 2016 година, след отмяна на присъда № 8 от 18 май 2016 година на Сливенския военен съд, по нохд № 28 / 2016 година по описа на този съд. Протестът съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е подкрепено с доводи за неправилно приложение на закона при дадената от въззивния съд правна оценка на инкриминираното деяние като маловажен случай, за каквато данните по делото не дават основание. Отправеното до съда искане е за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени допуснатите нарушения по приложението на закона. Срещу касационния протест са подадени подробни писмени възражения от защитника на подсъдимия А. – адвокат Д. от АК – [населено място] (на л. 27 от внох дело). В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест. Счита, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е квалифицирал деянието като маловажен случай и е оправдал подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК. Затова преценява атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледира за оставянето му в сила. Защитникът на подсъдимия А. - адв. Д., също намира касационния протест за неоснователен и моли присъдата на въззивния съд да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъбразна. В рамките на упражненото си право на лична защита, подсъдимият А. се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума заявява невиновност по повдигнатото му обвинение и моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия матрос А. Н. А. от в.ф. 22 480 – [населено място], за виновен в това, че на 11. 10. 2015 година към 12:40 часа, в помещение на борда на фрегата „Д.“ в района на военно формирование 32 890 – [населено място], държал акцизни стоки – 108 (сто и осем) броя кутии цигари от различен вид на обща пазарна цена 582 (петстотин осемдесет и два) лева, без бандерол, какъвто се изисквал по закон съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ, изм.), като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, глоба в размер на трикратния размер на пазарната цена на стоките - 1746 (хиляда седемстотин четиридесет и шест) лева и на лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - да упражнява професия или дейност свързана с управление, съхранение, контрол или отчитане на стоково материални средства за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Произнесъл се е надлежно по веществените доказателства и разноските по делото, като е възложил последните в тежест на подсъдимия А.. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия. След извършената въззивна проверка, съдът е постановил атакуваната сега по реда на касационното обжалване присъда, с която е отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо това е признал подсъдимия А. Н. А. за невинен в това да е извършил описаното по-горе деяние, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК. Върховният касационен съд намира касационния протест за допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, в предвидения от закона срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Като е споделил изцяло извършения от въззивния съд доказателствен анализ и формираните в резултат на същия изводи по фактите, протестиращият прокурор е възразил правната им оценка като маловажен случай на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Макар в съобразителната част на протеста неколкократно да се коментира „малозначителност” на деянието, от изложените съображения и отправеното искане би могло да се изведе позоваване именно във връзка с института на „маловажен случай” на престъпление по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, а не на малозначителност по чл. 9, ал. 2 от НК, когато деянието не е престъпно. Изложените в подкрепа на протеста доводи могат да бъдат обобщени така: - стойността на държаните от подсъдимия цигари без бандерол е в размер на 582 лева, а дължимите за тях акциз, данък и мито са в размер на 489 лева, което не позволява извод за „малозначителност“; - пъвоинстанционният съд е изложил правилни съображения относно немаловажността на деянието, свързани с обстоятелството, че подсъдимият е военнослужещ, получаващ трудово възнаграждение и социални придобивки от държавния бюджет, който се формира от данъци, такси и акцизи, както и с масовата практика да се придобиват и държат цигари без бандерол за лична употреба, чието омаловажаване ощетява държавния бюджет. Затова, съображенията на въззивния съд в различна насока са неправилни и незаконосъобразни. Като цяло, при неоспорени изводи на въззивния съд по фактите, се възразяват правните изводи на съда за несъставомерност на тези факти по нормата на чл. 234, ал. 1 от НК. Известно е, че посочената норма изисква наличие на немаловажност на случая, наред с останалите елементи от състава на престъплението, както и че преценката за „маловажност” е многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици, която е социално-икономически обусловена, с мотивите и подбудите за извършване на престъплението, с данните за личността на извършителя. Паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите при оценка на конкретно престъпление като „маловажен случай” на съответния вид престъпление, при това съвсем не е определящ и доминиращ критерий. Съдебната практика изобилства с тълкуване в този смисъл (ППВС № 6/1984 година, р. VІ, ТР № 62/1978 година, на ОСНК), като в същата насока е и практиката на ВКС по конкретни дела за престъпления по чл. 234 от НК (р. № 373/2011 година на ВКС, ІІІ НО, р. № 568/2012 година на ВКС, І НО, р. 494/2013 година на ВКС, ІІ НО, р. № 365/2015 година на ВКС, ІІ НО, р. № 250/2011 година на ВКС, І НО, р. № 272/21.06.2012 година на ВКС, II НО и мн. др.). В мотивите на атакуваната присъда (на стр. 6-7) са изложени съображенията на въззивния съд да приеме извършеното престъпление за „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Те позволяват да се проследи волята на съда при формирането на този правен извод, базиран на количеството цигари, ненадхвърлящо нуждите на обичайното лично потребление, при това в екстремните условия на 40-дневно плаване в открито море, на пазарната им цена, която е малко над размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието, на краткото време, за което подсъдимият е следвало да се подготви за участие в учението, на изключително положителните данни за личността му и на незначителността на вредните последици. Въз основа на всички тези обстоятелства, съдът е извел оценката си за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, която настоящият състав не намира причини да не сподели изцяло, защото изводите на съда се основават на фактите по делото, на правната доктрина и на установената съдебна практика. В отговор на изложените в протеста доводи, свързани с размера на дължимите за инкриминираните цигари данъци и такси, с които фискът е ощетен, е необходимо да се подчертае, че неплатеният акциз като стойност сам по себе си не може да определи съставомерността на деянието на плоскостта на разграничаването на маловажните от немаловажните случаи. Престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи са регламентирани отделно в Глава седма на НК като посегателства именно върху данъчните отношения. Очевидно, престъплението по чл. 234 от НК няма за обект (или поне не основен) обществените отношения, свързани с правото на държавата да събере определен данък, а обхваща системата на търговския оборот, която е далече по-сложна, макар и да включва задълженията към фиска. Върховният касационен съд не споделя доводите в протеста, че поради качеството на военнослужещ на подсъдимия, получаваната от него заплата и социални придобивки от държавния бюджет, извършеното от него не носи характеристиките на маловажен случай на престъпление. Поначало, за прояви като настоящата, в чл. 123, ал. 1 от ЗАДС е предвидена административна санкция, съответна на обществената им опасност, поради което те не остават несанкционирани. Разграничителният критерий, въведен от законодателя, е именно немаловажността на случая, изрично посочена като елемент от състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Това предполага много внимателна преценка на установените факти, като евентуална административна санкция поначало също има своето поправително, възпитателно и възпиращо въздействие по отношение на извършителя. При изложените съображения ВКС намира, че при постановяване на новата въззивна присъда не са допуснати заявените в касационния протест нарушения на материалния закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 2 от НПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 33 от 13 юли 2016 година на Военно-апелативния съд, постановена по внохд № 48 / 2016 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.