Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 244        гр. София, 15. 06. 2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря  Ан. Иванова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева гр.дело № 4104/2008 година   Производството е по чл.293 от ГПК. С определение № 838 от 03.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на „В” ЕАД Б. , на решение № 43 от 09.05.2008 г. по гр. д № 1029/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд, потвърждаващо решение на Бургаски районен съд, с което са уважени иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от А. Н. Д. и „М” Е. срещу „В” ЕАД за предаване на владение върху неурегулиран поземлен имот № 1* кв. 82, с площ на имота от 3148 кв.м., находящ се в гр. Б., ж.к. „М” и иск с правно основание чл. 109 ал.1 от ЗС за премахване на незаконно построени в описания имот сгради. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по материално правни въпроси,свързани с начина на придобиване на процесния имот от ответниците по жалбата и законността на постройките в имота. В решение № 391 от 31.03.2003 год.на ІV г.о.на ВКС е прието,че собствеността върху застроени селскостопански земи не се възстановява, независимо дали се намират в строителните граници на населеното място или извън тях, без значение на законността на построеното, след като са включени в капитала на дружество с държавно имущество. В обжалваното въззивно решение е прието,че ответниците по касационната жалба са придобили правото на собственост върху недвижими имот с пл. № 1* с обща площ от 6085 квм., чрез правни сделки. Процесния имот е възстановен на наследниците на Д. Я. ,а впоследствие е прехвърлен на ЕТ” А. Д. ” и ЕТ” Й. С. М. ”, при равни квоти, като последния едноличен търговец е прехвърлил своята идеална част на „М” ЕООД. Възприето е заключението на съдебно-техническата експертиза установяваща, че ответното дружество е оградило част от имот с пл. № 1*,с площ от 3148 кв.м., като в него има построени следните сгради: гаражни клетки, водомерна работилница и диспечерски пункт. Съдът е приел, че ищците са доказали правото си на собственост, а ответника владее имота, без правно основание . Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно първото становище. Когато се твърди право на собственост и ограничаване на същото, при наличието на конкуретни права, следва по безспорен начин да се докаже основанието за придобиване и действията, ограничаващи собствеността. При придобиване на земеделска земя, приобретателят следва да докаже, че праводателят му е бил собственик, че земята подлежи на възстановяване при промяна на статута й или при застрояване. В случай, че статутът на земята е променен или е застроена, при наличието на определени предпоставки, същата не следва да се реституира Когато тази земя е застроена, се променя нейното предназначение, независимо дали е включена в строителните граници на населеното място. А след като има постройка и тя е включена в капитала на дружество с държавно имущество, земята не подлежи на възстановяване, независимо от законността на строежа. Следва само да се установи по какъв начин е предоставена земята и дали е включена в капитала на дружество с държавно участие. За да постанови обжалваното въззивно решение,Бургаския окръжен съд е приел,за безспорно установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че ищците са придобили процесния имот валидно, чрез правни сделки. Земята, предмет на делото, е била земеделска и е възстановена по ЗСПЗЗ на наследници на бивш собственик. Прието е,че земята е застроена със следните сгради: гаражни клетки, водомерна работилница и диспечерски пункт, за които има съставен акт за държавна собственост,а ограденият от дружеството касатор имот е с площ от 3148 кв.м. При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявените искове за предаване на владението на имота от ответника който го владее, без правно основание и за премахване на сгради върху терена, са основателни,тъй като представения акт за държавна собственост е от 1997 год. и сградите са незаконни. Земята, върху която са посторени е била земеделска, възстановена е на бившите собственици валидно и последващите сделки са направили ищците собственици. Прието е, че правата на дружеството касатор не могат да им бъдат противопоставени, тъй като акта за държавна собственост е съставен едва през 1997 год. и същият не създава права, а само ги констатира. Дружеството не е представило доказателства земята и сградите да са включени в капитала му, поради което владее имота без правно основание. Поради липса на доказателства за законност на постройките, съдът е приел, че същите пречат на собственика да упражнява правата си, поради което ответника следва да ги премахне. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон,както и за необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно процесуалния закон, поради това, че не се съобразил със събраните по делото доказателства и без да обсъди същите в тяхната цялост е направил необоснован извод за основателност на исковете. Моли се за отмяна на решението. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 и чл. 205 от ГПК /отм./. Задължение на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства, да допусне събирането на нови доказателства, в случай, че е налице непълнота на доказателствата и фактическата обстановка по делото не е изяснена. Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и при наличието на противоречиви фактически твръдения на страните, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, като въззивния съд следва да укаже на страните доказателствената тежест. Следвало е да се съберат доказателства дали процесния имот и сградите върху него са включени в капитала на дружеството касатор, с какъв акт са включено и към кой момент. Ако са включени преди преобразуването на касатора в ЕАД, следва да се установи дали е налице пълно павоприемство. Във връзка със законността на постройките, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ в случай, когато е реализирано мероприятие, законодателят не е предвидил такова изискване. Достатъчно е да има постройка, която да е променила статута на земята и да е предоставена за управляние на дружество с държавно имущество,като в този случай собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да ги възстановят. Освен това съдът не е изяснил и собствеността на ищците- дали техните праводатели са били собственици, за да породят сделките своя вещно-транслативен ефект. Като не е събрал доказателства в тази насока и не е обсъдил събраните по делото доказателства въззивният съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед изложеното формираните от въззивният съд изводи относно статута на земята и нейното валидно придобиване по силата на земеделската реституция са неправилно,поради което обжалваното решение следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293 ал.3 ГПК,за извършване на нови съдопроизводствени действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ въззивно решение № 43 от 09.05.2008 г. по гр. д № 1029/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд.   ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав . Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: