Р Е Ш Е Н ИЕ № 275 София 14.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Зоя Атанасова при участието на секретаря А. Давидова като разгледа докладваното от съдията Василка Илиева гр.д. № 1477 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Обжалвано е решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 15.08.2014 г. по д.д. № 16/2014, с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на С. К. – Д., частен съдебен изпълнител рег. № ***, с район на действие Варненски окръжен съд. Недоволен от решението е министърът на правосъдието, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че неправилно е прието, че забавянето на предаването на постъпилите парични суми на взискателя за времето от 05.12.2013 до 27.01.2014 г.се дължи на други обстоятелства,възникнали в процеса на изпълнителното производство; несъбирането на всички авансово дължими такси за образуване на изпълнителното дело от взискателя и невдигането на запора върху банковата сметка на длъжника за времето от 05.12.2013 до 27.01.2014 г. не са дисциплинарни нарушения. Ответницата по жалбата С. К. – Д. не взема становище. Ответникът по жалбата Съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители взема становище за нейната неоснователност, като счита, че обжалваното решение е правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушение са: забавяне на предаването на постъпилите парични суми на взискателя за времето от 05.12.2013 до 27.01.2014 г.; несъбиране на всички авансово дължими такси при образуване на изпълнителното дело от взискателя и невдигане на запора върху банковата сметка на длъжника за времето от 05.12.2013 до 27.01.2014 г. По делото е прието за установено, че на 27.01.2014 г. частният съдебен изпълнител е превел по сметка на взискателя дължимите суми от постъпилите на 05.12.2013 г. суми по наложения запор върху банкова сметка на длъжника. От правна страна дисциплинарният състав е приел, че в чл. 455, ал. 2 ГПК е установен 1-седмичен срок за изплащане на дължимите суми на присъединените кредитори, считано от влизане в сила на разпределението или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 ДОПК, но само ако липсва законова пречка за това. В случая обаче длъжникът е възразил за плащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело и е представил пощенски запис за сумата 450,00 лева с клеймо от 28.02.2013 г. – преди образуване на изпълнителното дело, поради което съдебният изпълнител е поискал от длъжника допълнителни доказателства, а от взискателя – да вземе становище по възражението. Плащането е извършено след като на взискателя е указано и той е посочил сметка, по която да бъде извършен превода на постъпилите суми, тъй като неговият процесуален представител не е бил упълномощен изрично да получава плащания. Взискателят е внесъл сумата 144,00 лева за налагане на запори по сметки в банки и е останал задължен за 48,00 лева такса за образуване на изпълнителното дело и връчване на покана за доброволно изпълнение, тъй като в момента не е разполагал с достатъчно пари. Съдебният изпълнител е наложил исканите запори, вместо да отнесе постъпилото плащане към задължението за такса за образуване на делото и връчване на покана за доброволно изпълнение и след това да наложи запори според величината на остатъка, но това не обуславя налагането на дисциплинарно наказание предвид липсата на вреди за страните или засягането на по-значим обществен интерес, както и липсата на други дисциплинарни нарушения. На 27.01.2014 г. съдебният изпълнител е вдигнал наложения запор, макар да не е събрал от взискателя дължимите такси за образуване на делото и връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 48,00 лева. Това не е дисциплинарно нарушение, тъй като в чл. 433, ал. 2 ГПК е уредено задължението на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Постановлението на съдебния изпълнител за това е от 24.01.2014 г., т.е. наложеният запор е вдигнат в разумен срок – три дни. Правилно дисциплинарният състав е приел, че са съществували законови пречки постъпилите по делото суми да бъдат предадени на взискателя. В чл. 455, ал. 2 ГПК е уреден крайният срок за предаване на дължимите суми на взискателя и присъединените кредитори, като бъдат зачетени и правата на държавата като присъединен по право кредитор. Няма пречка дължимите суми на взискателя да бъдат преведи на неговия процесуален представител, но само при наличието на изрично овластяване за това (чл. 34, ал. 3 ГПК). По същество правилно съставът е приел също, че ответникът не отговаря дисциплинарно за несъбирането на авансови такси от взискателя. Съгласно т. 11 ТР № 3/2012 на ВКС, ОСГТК несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, като в мотивите изрично е направена уговорката, че това не е нарушение, когато впоследствие таксата бъде събрана по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК от взискателя, а само когато тя бъде събрана направо от длъжника. Когато длъжникът отговаря за тази такса, съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК тя се събира от него, следователно дисциплинарно нарушение е налице, ако таксата е събрана от длъжника неправомерно, т.е. когато той не отговаря за нея. Също правилно по същество съставът е приел, че вдигането на наложения запор върху сметката на длъжника в банка на 27.01.2014 г. не е дисциплинарно нарушение. В чл. 433, ал. 2 ГПК е уредено задължението на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани след влизане в сила на постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Целта на принудителното изпълнение на парично вземане е кредиторът да излезе от процеса удовлетворен, а длъжникът – свободен от задължение. Прекратяването на изпълнителното дело трябва да се различава от неговото свършване поради удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433 ГПК е налице при 1) материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение (липса на вземане) 2) наличието на процесуална пречка за провеждане на изпълнението или 3) невъзможност вземането да бъде удовлетворено поради липсата на секвестируемо имущество. Общото между тези три случая е, че с прекратяването на изпълнителното производство принудителното изпълнение се осуетява (не може да бъде проведено или не може да бъде доведено до пълното удовлетворяване на взискателя). Осуетяването на принудителното изпълнение налага вдигането на наложените запори и възбрани, което обаче не може да засегне правата на купувачите от извършена преди това публична продан нито извършените плащания от трети задължени лица. Затова наложените запори, по които третите задължени лица са платили, както и наложените запори и възбрани върху вещи, които са продадени не се вдигат. Свършване на изпълнителното дело е налице, когато всички суми по изпълнителния лист и разноските по изпълнението са събрани и така взискателят е удовлетворен. Тук принудителното изпълнение не се осуетява, а е проведено до край и поради това приключва. В този случай необходимост от вдигане на наложени запори и възбрани възниква, когато кредиторът е удовлетворен от извършените прихващания и доброволни плащания от длъжника и проведените други изпълнителни способи, които са довели до осребряване на друго имущество или събиране на вземания от трети задължени лица. В този случай може да възникне необходимост от вдигане на наложени запори върху трудово възнаграждение, разплащателна сметка или сметка, по която постъпват възнаграждения на длъжника. Вдигането на тези запори с изричен акт на съдебния изпълнител е наложително, за да бъде уведомено третото задължено лице да прекрати занапред удръжките, тъй като наложеният запор вече е изпълнен или макар да не е удържана цялата посочена в запорното съобщение парична сума, кредиторът е удовлетворен по друг начин. Видно от изложеното съдебният изпълнител е забавил предаването на постъпилите парични суми на взискателя за времето от 05.12.2013 до 27.01.2014 г.; не е събирал от взискателя дължимите авансово такси за образуване на изпълнителното дело и връчване на покана за доброволно изпълнение и не е вдигнал запора върху банковата сметка на длъжника за времето от 05.12.2013 до 27.01.2014 г., но това е дължимо и правомерно поведение на съдебния изпълнител, а не дисциплинарно нарушение, поради което правилно дисциплинарният състав е отхвърлил искането за налагане на дисциплинарно наказание. Ответницата по жалбата С. К. – Д. не претендира разноски. На ответника по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители следва да бъдат присъдени 500/петстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение, както се претендира. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 15.08.2014 г. по д.д. № 16/2014. ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 500/петстотин/ лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: