Ключови фрази

7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50777

гр. София, 01.11.2022 г.

Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
 ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр. дело № 731 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 23664/30.12.2021 г., подадена от ищеца Т. Г. К., чрез адвокат В. П., срещу решение № 1218 от 22.11.2021 г. по в.гр.д.№ 2411/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261210 от 16.11.2020 г. по гр.д.№ 9394/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Г. К. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата от 4000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ се уважи в пълен размер.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, и задължен ли е въззивния съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение; 2. Следва ли съдът да съобрази настъпилата продължителна инфлация през последните години в страната при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Твърди се, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т.11 и т.13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК, решение № 73 от 24.06.2020 г. по гр.д.№ 4400/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр.д.№ 4129/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 40 от 13.05.2020г. по гр.д.№ 2683/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр.д.№ 281/2021 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБългария не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че ксационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е допустима.
Производството по делото е образувано по иск на Т. Г. К. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигането на неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което е оправдан. Периодът, през който ищецът претендира да е търпял вреди, е от привличането му като обвиняем на 13.09.2016 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 26.04.2019 г..
Прието е, че съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.
От фактическа страна е прието, че със заповед за задържане на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, рег. № 1415/03.06.2016 г. на полицай от 09 РУ-СДВР ищецът е задържан за 24 часа. С постановление от 13.09.2016 г. от разследващ полицай при 09 РУ- СДВР по ДП 1168/2016 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На 04.04.2018 г. е внесен обвинителен акт, с който ищецът е обвинен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр ал. 1 от НК, за това че на 03.06.2016 г. чрез нанасяне на множество удари по тялото и лявата ръка с дървен предмет е причинил средна телесна повреда на И. Н. Д. счупване на кондилно възвишение на лява лъчева кост на левия горен крайник. С присъда № 89904 от 10.04.2019 г. по н. о. х. д № 5756 по описа на СРС за 2018 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Постановената присъда не е обжалвана или протестирана.
Въззивния съд е съобразил установената практика на ВКС, според която е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ГО, IV отделение). Приел е, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Според съда доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
Прието е, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Приел е, че в случая производството спрямо ищеца, включващо досъдебна фаза и съдебна фаза на една инстанция, е продължило две години и седем месеца - от 13.09.2016 г. до 26.04.2019 г. Прието е, че тази продължителност не надвишава критериите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съдът е приел, че по делото няма твърдения и доказателства в какви и колко процесуални действия е участвал ищецът, поради което независимо дали са били много или малко, няма как да бъдат съобразени при размера на обезщетението. Посочил е, че няма наложена мярка за неотклонение, но следва да бъде съобразено задържането за 24 часа по ЗМВР. За основателен е намерен доводът на Прокуратурата, че ищецът е оправдан още на първа инстанция, което в известна степен намалява вредите. Прието е, че от значение за определяне на размера на обезщетението е и фактът, че ищецът не е имал досег с Прокуратурата до този момент, което предполага по-интензивни неимуществени вреди.
Съдът е приел, че размерът на обезщетението се определя също според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието на заболяването. Приел е още, че по делото няма нито твърдения, нито доказани физически или психически промени във връзка с наказателното производство.
Прието е, че твърдените и доказани вреди са в рамките на обичайните презумптивни вреди – накърняване на достойнството и честта на ищеца, голям стрес и силно психическо напрежение, породени от полицейската регистрация и страха от несправедлива осъдителна присъда, и именно тези вреди следва да бъдат обезщетени, като се съобрази, че предвиденото наказание е тежко и като се вземе предвид задържането от 24 часа и продължителността на производството.
За недоказани са счетени твърденията в исковата молба, поддържани и пред въззивната инстанция, за промяна в начина на живот, отдръпване на приятели, сриване на личния живот.
Посочено е, че разпитана като свидетел от СГС, майката на ищеца И. Т. П. разказва, че след повдигнатото му обвинение ищецът се е променил много, затворил се е в себе си, бил потиснат и депресиран. Бил е задържан от органите на реда и всички съседи са видели как бил отведен. А след като било повдигнато обвинението срещу него, отношението на познатите и приятелите му се променило. Освен това след действията на държавното обвинение, ищецът не искал да ходи на обучение, а е участвал в програма от Бюрото по труда по еврофондове за развиване на начинаещи млади хора, които стартират бизнес. Имал планове в къщата и двора, дарени от баба му, да направи помещение за ремонт на автомобили и магазин за авточасти, но ги прекратил, поради притеснението от изхода на делото. Ищецът планирал да замине при съпругата си, която е американски гражданин, за да се срещне с нея и да направи проучвания за бизнеса, но не е кандидатствал за виза, защото знаел, че повдигнатото обвинение ще му попречи и ще получи отказ. На свидетелката не е известно да е имал забрана за напускане на страната.
Разпитаният от въззивната инстанция свидетел К. Т. П., приятел на ищеца, с когото са израснали заедно, разказал, че след като Т. е обвинен през 2016 г. за телесна повреда над чужди хора, се променил, затворил се в себе си. Преди това бил усмихнат, щастлив човек. Депресирал се, защото се чувствал виновен за случилото се, за което го съдели. Това станало достояние на хората от квартала, а някои приятели си променили отношението към него, защото си мислели, че е престъпник. Т. имал притеснение за делото и мислел, че животът ще му се промени, че може да влезе в затвора. Преди това имал планове. Искал да замине за Америка при жена си, да кандидатства за виза, но техни познати коментирали, че не можел да кандидатства, защото в момента го съдят. След приключване на делото не заминал в САЩ, защото се били развели. Т. притежавал имот на [улица], в който били нахлули роми и той си защитил собствеността. Преди да започне наказателното дело, нямал намерение да продава този имот. Впоследствие го продал, защото се притеснявал да не дойдат пак хората да се настанят. Свидетелят и ищецът имали общи планове за имота, искали да развиват бизнес: да отворят магазин или автосервиз. След този случай той просто не искал, защото се притеснявал да не стане пак същото нещо и така и не им се получили плановете. Били заедно с Т., когато ги спирали полицаи, казвали някакъв код и започвали да го проверяват, и той не се чувствал добре от това нещо. Жена му заминала за Америка 2014-2015 г. Т. не бил правил опит да си вади виза преди това, защото жена му пристигнала в България и живяла близо една година тук. Т. бил в Америка преди това, когато се оженили, пристигнали заедно, за да живеят тук. Свидетелят не знае защо съпругата му е заминала за Америка през 2014 г.
Прието е, че от обсъдените свидетелски показания не се установява повдигането на обвинение да е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства над обичайните. Приел е, че и двамата свидетели обобщават, че ищецът се затворил в себе си и се депресирал, а някои приятели се били отдръпнали, но не разказват нищо конкретно, което да обоснове извод за особено интензивни усещания над презумптивните. Според въззивния съд не е установено личният живот да е сринат именно във връзка с наказателното обвинение – съпругата му, американски гражданин, заминала за САЩ още преди повдигането на обвинение. Ищецът не е имал забрана за напускане на страната, не е правил опити да получи виза, нито е представил по делото регулаторен акт относно условията за получаване на виза към момента, в който евентуално е искал да получи, за да може да се направил извод, че поради висящото наказателно производство визата е отказана или, че той не отговарял на условията за това. Посочил е, че от една страна, свидетелите разказват, че Т. искал да замине при съпругата си в САЩ и поради наказателното производство не е могъл, а впоследствие се развел. От друга страна, разказват, че искал да развива бизнес в България в имота, дарен от баба му, който обаче продал заради същото производство. Прието е, че тези две намерения за бъдещето на ищеца взаимно си противоречат, че Прокуратурата няма как да бъде държана отговорна, че не са се осъществили. Според съда реализацията им по необходимост е зависела от много други фактори, които нямат връзка с наказателното преследване: адекватна бизнес идея, възможност за финансиране, подходящо позициониране на пазара, кадри и множество други.
Съдът е приел, че няма основание Прокуратурата да носи отговорност за взетото от ищеца трудно решение за продажба на имота, посочен в обвинителния акт като място на извършване на престъплението – нанасяне на средна телесна повреда, поради липсата на причинна връзка между наказателното преследване и мотива да продаде имота. От свидетелските показания е прието за установено, че една от причините за решението да продаде имота е самоволното настаняване на хора, които не са собственици в него. До такова решение обаче ищецът би могъл да стигне и без образуваното наказателно производство срещу него. Ето защо е прието, че последното не представлява необходимото условие, без наличието на което нямаше да се стигне до продажба на имота.
С оглед изяснените по-горе фактори: продължителност на наказателното производство от две години и седем месеца, предвиденото наказание за престъплението лишаване от свобода до шест години, задържане за 24 часа по ЗМВР, полицейската регистрация на ищеца, влизане в сила на оправдателната присъда още на първа инстанция, липсата на мерки на процесуална принуда, обичайните психологически вреди, както и липсата на медийното отразяване на случая, въззивният съд е приел обезщетение от 4000 (четири хиляди) лв. за справедливо и адекватно. За неоснователни са намерени оплакванията на Прокуратурата, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като се отчете предвиденото наказание до шест години лишаване от свобода, задържането от 24 часа, полицейската регистрация и продължителността от 2 г. 7 м. на наказателното производство За неоснователни са намерени и оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението. Извода е обоснован с липса на твърдения, както и недоказване на влошено здравословно състояние. Посочено е, че чувството на потиснатост и несигурност на ищеца е нормална реакция на повдигнатото обвинение, че той се ползва от подкрепата на семейството и близките си приятели, че не е доказано раздялата със съпругата му или твърдяната неуспешна бизнес реализация да са именно по причина на наказателното преследване.
Прието е, че като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Прието е, че в случая датата, към която следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т. 4), е 26.04.2019 г. – влизане в сила на оправдателната присъда. Приел е, че прилагането на критерия “справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, последиците от него, въззивния съд е приел, че обезщетение в размер на 4000 (четири хиляди) лева е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
По правните въпроси:
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В Решение № 73 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 4400/2019 г. на ВКС, III г. о. по чл.290 ГПК е прието следното: Съгласно трайно установената съдебна практика – конкретно при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди /вж. решения по гр. д. № 582/2018 г. на ВКС, ІV г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ІV г. о., гр. д. № 1381/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. /. В същия смисъл е и решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр.д.№ 281/2021 г. на ВКС, ІV г.о.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВС и ВКС. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение, задържането на ищеца за 24 часа по ЗМВР, липсата на наложена и изтърпяна от ищеца мярка за неотклонение; продължителността от 2 години и 7 месеца на цялото наказателно производство, включващо досъдебна фаза и съдебна фаза на една инстанция, което не надвишава рамките на разумния срок; претърпените от ищеца тревоги и притеснения във връзка с обвинението. Съдът е съобразил, че няма твърдения и данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца, както и че не се доказва раздялата на ищеца със съпругата му или твърдяната неуспешна бизнес реализация да са именно по причина на наказателното преследване.
Изводите на съда по определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и приложение разпоредбите на чл. 52 ЗЗД са изцяло в съответствие с посочената практика на ВС и ВКС.
Втория въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, съдът е преценил всички конкретни настъпили обстоятелства, включително обществено-икономическите условия в страната и стандарта на живот. Икономическите показатели са ценени заедно с останалите релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства. Следователно не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този правен въпрос.
Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1218 от 22.11.2021г. по в.гр.д.№ 2411/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 23664/30.12.2021 г., подадена от ищеца Т. Г. К., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. В. П..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: