Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 30 януари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1987/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения С. С., за отмяна или ревизия на присъда от 01.07.2011г. по нохд №8204/2010г., по описа на Районен съд –София, влязла в сила с обявяване на решение №815 от 29.06.2012г., по внохд №269/2012г. на Софийски градски съд, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. В депозираното искане се релевират бланкетни оплаквания за допуснати в досъдебната и съдебна фаза на производството съществени процесуални нарушения, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на С. С. за престъпление по чл.129 от НК, при налични пороци в текстовото съдържание на обвинителния акт и при непълнота на доказателствата, предпоставили липса на мотиви в постановените от съдебните инстанции присъда и решение. Аргументира се и несъблюдаване на материалния закон. В подкрепа на визираното основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК се излагат съображения за обективна и субективна несъставомерност, основаващи се на произволна интерпретация на поведението на осъдения, на собствен анализ на приложените по делото медицинска документация /епикриза, история на заболяването, рентгенография/ и съдебни експертизи, и сочещи на отсъствие на мозъчна контузия, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и на умисъл за нанасяне на телесна повреда. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание В съдебно заседание на 17.01.2013г. осъденият С. С. и упълномощеният му адвокат се явяват лично и поддържат искането за възобновяване, по направените с него доводи и възражения. Частният обвинител и гражданският ищец Н. И., се представлява от процесуален повереник, който пледира за правилност и справедливост на обявената и влязла в сила присъда. Прокурор от Върховната касационна прокуратура предлага искането на осъденото лице да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при реализирания извънреден контрол, взе предвид следното: С присъда от 01.07.2011г., по нохд №8204/2010г., Районен съд-София е признал С. И. С. за виновен в това, че на 17.03.2010г. причинил на Н. Г. И. средна телесна повреда, поради което на основание чл.129, ал.2, пр.5, алт.2, вр.ал.1 от НК и чл.54 от същия закон го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл.66 от НК, с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, като същият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 от НК. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД, С. С. е осъден да заплати в полза на пострадалата И. сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството неимуществени вреди. Присъдата е била предмет на проверка по внохд №269/2012г., приключила с решение №815 от 29.06.2012г. на Софийски градски съд, с което първоинстанционният акт е потвърден изцяло. Искането на осъдения С. за възобновяване на нохд №8204/2010г. на Районен съд-София и на внохд №269/2012г. на Софийски градски съд, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и придобила юридически стабилитет осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съобразяване на очертаните доводи и възражения сочи на неоснователност. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Софийска районна прокуратура в компетентния съд обвинителен акт срещу С. С.. Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване правните предписания на чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е изложил точно своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадало лице, настъпили вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимия материален закон. ВКС не констатира бланкетно очертаната и неясно формулирана от упълномощения адвокат на осъденото лице необоснованост на обвинението, проектирана в несъответност на описаните от прокурора фактически положения за механизма на инкриминираното престъпно посегателство и за причинения вредоносен резултат, със случилото се на 17.03.2010 година и с подкрепящия ги доказателствен материал. За пълнота на предложената мотивация настоящият състав счита за необходимо да обърне внимание на обстоятелството, че визираният недостатък в съдържанието на обвинителния акт не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до ограничения в правния статус на обвиняемия /подсъдим/ и налагащи връщане на делото от решаващия съд за дораследване на прокурора. Необосноваността на обвинението не подлежи на контрол от съдията-докладчик по реда на чл.248 - чл.249 от НПК, в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, и не е в обсега на правомощията на първата и въззивна инстанция по чл.288, ал.1, т.1 и чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.1, т.1 от НПК. Установяването на несъответност между фактологията в прокурорския акт и обективната действителност, или на доказателствена необезпеченост на фактическото и юридическо обвинение, при оттегляне на тайно съвещание за постановяване на съдебния акт /присъда или решение/, предпоставя прилагане на чл.304 и чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК от компетентния орган, и оправдаване на подсъдимия, чрез което в максимален обем и с нужната пълнота се осигурява изискуемата се охрана на неговите процесуални права. На основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, опорочаващо прокурорския акт не индицира и акцентираната непълнота в доказателствата, изразяваща се в липса на справки за налични камери за видеонаблюдение в района на инцидента. Предметът на доказване, лимитиран в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и авторството, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по повдигнатото от прокурора обвинение. При формирано вътрешно убеждение за неговата категорична и безспорна доказаност, правно ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за инкорпориране на фактически данни по делото или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността и доказателствата са лишени от процесуална стойност. При съществуващи съмнения и колебания на компетентния съд по отношение на престъпното деяние и съпричастността на подсъдимото лице, санкционните последици за представителя на обвинителната власт, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, се обективират в обявяването на оправдателна присъда. Конкретиката в разглеждания казус очертава доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора за осъществено на 17.03.2010г. престъпно посегателство против телесната неприкосновеност на пострадалата И., и за участието на осъдения С. в него. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, свидетели - Н. И., Р. С., Н. Т., А. П., М. М.; приложената медицинска документация; и изслушаните съдебно-медицински експертизи, обосновават повдигнатото срещу С. С. обвинение по чл.129 от НК и мотивират заключение за спазване императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, предпоставящо отсъствие на процесуална необходимост от преодоляване на претендираните пропуски в доказателствената маса, чрез издирване на фото и видео- записващи устройства, обхващащи мястото на конфликта. При реализирания извънреден контрол, ВКС не установи и декларираното дерогиране от първостепенния съд и въззивен състав на процесуалните разпоредби на чл.305 и чл.339 от НПК, при излагане на съобразителната част на атакуваните осъдителна присъда и решение. В мотивите на постановените от съдебните инстанции актове е описана значимата за обвинението фактическа обстановка; подробно е обсъден доказателственият материал, като в обсега на предложената интерпретация са коментирани наличните противоречия в него и е даден аргументиран отговор на направените от процесуалните страни, доводи и възражения; очертани са правните изводи за обективната и субективна престъпна съставомерност на деянието и авторството. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на С. С. се субсумира от особената правна норма на чл.129, ал.2, пр.5, алт.2, вр.ал.1 от НК. Нанесеният от осъденото лице на 17.03.2010г. силен удар в областта на раменете на пострадалата И., вследствие на който тя паднала на асфалтовата настилка и ударила главата си, получавайки телесни увреждания /линейно счупване на тилната кост на черепа с контузия на мозъка, контузия в тилната област на главата, навяхване на шията/, консумира престъпния състав на криминализираното посегателство против здравето на личността. Мотивирано, на базата на професионален анализ на изслушаните свидетелски показания и на приложената писмена медицинска документация, очертаващи механизма на причиняване на общественоопасния резултат и характера на вредоносните последици; въз основа на компетентна оценка на представените експертни заключения за естеството, спецификата и медикобиологичните особености на претърпените от жертвата телесни травми; и при съблюдаване на дадените с Постановление №3 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС на РБ задължителни указания, е приет за доказан оспорвания от защитата на С. С. обективен признак по чл.129, ал.2, пр. пр.5, алт.2 от НК- средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. В разисквания смисъл, при съобразяване правната природа на експертизата в наказателния процес контролираните инстанции са интерпретирали подробните разсъждания и аргументирани мнения на вещите лица - специалисти по съдебна медицина, неврохирургия и рентгенология, материализирани в допуснатите в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес и изготвени експертни заключения, инкорпорирани по делото при спазване на предписания в чл.282 от НПК регламент. Своеобразен способ за доказване, експертизата представлява система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата в разглеждания казус, чрез предлагане на намиращи опора в събраните доказателства заключения от известни за неизвестни факти. С поставен акцент на описания от свидетелите-очевидци начин на реализиране на инкриминираното деяние и при изискуемото се внимание на категоричността на експертите за необходимостта от използване на значителна кинетична енергия за счупване на черепа на млад човек, въззивният съд е преодолял наличните противоречия между повторната тройна експертиза и останалите експертни заключения по отношение на механизма на получаване на увреждането, на вида и характеристиките на телесните травми. Решаващият орган е отхвърлил безусловно лансираната от осъденото лице защитна версия за стъпаловидно падане на Н. И. връху терена и формирал убедителни изводи за осъществено от С. С. блъскане на пострадалата, с последващ директен удар на главата й в асфалта. Логическо следствие от това е приетото в атакувания акт за предпоставеното от причинената с инкриминираното посегателство черепно-мозъчна травма болестно състояние на жертвата Локализацията на телесното увреждане - счупване на тилна кост, която е в непосредствена близост до малкия мозък и мозъчния ствол, изпълняващи жизненоважни функции и възникването на мозъчен оток, водещ до риск от вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и до летален изход, обуславя кредит на доверие към изведеното умозаключение на вещите лица за причинено на Н. И. разстройство на здравето, временно опасно за живота. В подкрепа на очертаното обстоятелство е и причинената на пострадалото лице мозъчна контузия, с изразена пръсната дискретна двустранна неврологична симптоматика и с констатирани координационни и церебрастенни нарушения, покриваща медикобиологичните изисквания на чл.129, ал.2, пр. пр.5, алт.2 от НК. Опасността не е абстрактна, предполагаема и несигурна, а реална, защото запазването на живота и настъпването на смъртта на жертвата е била еднакво възможна, без оглед на медицинската интервенция. Налице е и предвиденият в чл.129 от НК умисъл като форма на вина, с характерното за престъплението неконкретизирано съдържание. В коментираната насока несъстоятелни са възраженията на процесуалния представител на осъденото лице, че осъщественото съприкосновение чрез контакт на ръката на С. С. и горната предна част на тялото на Н. И. /бутане/, при липса на твърда повърхност /стена, дърво, стълб/, на нивото на главата на пострадалата, изключва субективната съставомерност на инкриминираното престъпно посегателство. При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението много често зависи от редица фактически подробности /възраст и физически данни на дееца, сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции и т.н./, а и същото поставя в действие процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Това предпоставя изводи за невъзможност да се иска във всеки отделен случай извършителят да има определени познания и представи относно всички специфични усложнения, вследствие на които в резултат на неправомерното му деяние се стига до съответните вреди. Описаната по делото конкретика, сочеща на блъскане в областта на раменете на постадалата И., при формирани от извършителя представи за собствените му физически въможности и за ръста, теглото, телосложението на жертвата, предпоставя предвиждане на общественоопасните последици /падане на земята и причиняване на телесни увреждания/, с демонстрирано желание за това с оглед употребената сила, и очертава съзнателна дейност с интелектуалните и волеви параметри на визирания в чл.11, ал.2 от НК пряк умисъл. В съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, в обсега на разпоредбата на чл.54 от НК, е диференцирана отговорността на осъдения С. С.. При преценка на обществената опасност на извършеното престъпление и на личността на дееца, с отдаване на нужното значение на повода за възникналия конфликт и проявената физическа агресия /неразбирателство на пътното платно между участници в движението/; на причинените на Н. И. телесни повреди, извън релевантните за правната квалификация по чл.129 от НК и настъпилите трайни усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице след инцидента; и отчитайки чистото съдебно минало на С. С., добрите характеристични справки, неговата трудова ангажираност, семейно положение и изразено съжаление за случилото се, съдебните инстанции справедливо са отмерили санкцията - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като са отложили нейното изтърпяване, при условията на чл.66 от НК с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. Наложеното наказание е лимитирано и при съблюдаване на целите на на индивидуалната и генерална превенция, предписани от чл.36 на НК. В рамките на предоставената компетентност, настоящият състав формира своето вътрешно убеждение за липса на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по предвидения в чл.419 - чл.426 от НПК ред. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. С. за възобновяване на нохд №8204/2010г. на Районен съд - София и на внохд №269/2012г. на Софийски градски съд, и за отмяна или изменение на постановената по тях и влязла в сила присъда от 01.07.2011 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.