3 Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр. С., 11.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 11 февруари през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдията М. И. гр.д. №1425/12 г., намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Регионална дирекция по горите – [населено място] /Р./ срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №777/12 г. в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ и за разноските. Обжалването в тази част е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, по въпросите: следва ли въззивният съд да цени писмени доказателства, които са представени от страната след срока по чл.312, ал.2 от ГПК и допустимо ли е разноските да се посочват и удостоверяват с представени едва с писмените бележки на страната, след последното по делото съдебно заседание, списък и договор за правна помощ. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение в допуснатата до обжалване част и се иска отмяната му. Ответникът по жалба М. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето гр. отделение, като разгледа жалбата, намира следното: С влязлата в сила част от въззивното решение са уважени предявените от М. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ – уволнението на ищеца от длъжност „горски стражар”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, е отменено като незаконно и той е възстановен на предишната работа. С допусната до обжалване част от въззивното решение е уважен и искът по чл.344, ал.1,т.3 от КТ за сумата 2 777 лв. и на ищеца са присъдени 700 лв. разноски за двете инстации. Прието е, че макар ищецът да не е представил трудовата си книжка в срока по чл.312, ал.2 ГПК, с извършената от съда в о.с.з. на 22.06.12 г. констатация по нея за липса на тр. правоотношение за процесния период, е санирано допуснатото от страната процесуално бездействие. Разноските за въззивната инстанция са присъдени съобразно удостоверения им размер в договор за правна помощ, представен заедно със списък по чл.80 ГПК с писмените бележки на ищеца, постъпили пет дни след последното по делото заседание пред ОС. В. решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ противоречи на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК/ р. по гр.д. №378/09 г., по гр.д. №899/11 г., по гр.д. №559/11 г. и по гр.д. №531/09 г. на четвърто г.о./. Според тази практика във въззивното производство на осн. чл.266 ГПК могат да се събират само две групи доказателства – за новооткрити и нововъзникнали/ след приключване на съдебното дирене в първата инстанция/ факти, за които страната не е могла да знае и съответно да представи доказателствата към посочения момент. В бързото производство възможността на страната да предприеме процесуални действия / вкл. да сочи доказателства/ във връзка с разпореждането на съда по чл.312, ал.1 от ГПК се преклудира с изтичането на дадения й от съда срок по ал.2 – чл.313 ГПК. По делото ищецът не е представил тр. книжка като доказателство за оставането си без работа след уволнението, в срока по чл.312, ал.2 от КТ. Трудовата книжка е представена едва в устните състезания. Първоинстанционният съд е отменил хода по същество на делото и е направил констатация по трудовата книжка, която е ценил като за нововъзникнало / след срока по чл.312, ал.2 ГПК/ обстоятелство само за периода 12.06.12 г. - 22.06.12 г. За този период е уважил иска, а за предходния – от 13.03.12 г. до 11.06.12 г., го е отхвърлил като недоказан, защото правото на ищеца да сочи доказателства за този период е преклудирано на осн. чл.313 ГПК. В. съд е отменил първоинстанционното решение и е присъдил обезщетение и за периода 13.03.12 – 11.06.12 г. с посочените по –горе мотиви, в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с цитираната задължителна практика по тълкуването му. В. решение, с което искът е уважен за периода 13.03.12 – 11.06.12 г. и за сумата от 880 лв. / при последно брутно тр. възнаграждение 455 лв./ е неправилно, следва да се отмени и искът в тази му част - да се отхвърли като неоснователен. В останалата част решението на ОС по този иск е правилно – констатацията по трудовата книжка от първоинстанционния и от въззивния съд е за нововъзникнало обстоятелство / оставане без работа за нов период/, и законосъобразно е ценена като доказателство по делото. В частта за разноските пред ОС въззивното решение също противоречи на задължителната практика на ВКС – посочените при допускане на обжалването определения на състави на ВКС и ТР №6/6.11.13 г., т.11, прието след допускане на обжалването. Според ТР претенцията за разноски може да бъде направена и те да се посочат в списък и удостоверят с надлежните доказателства най-късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. „След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция”. В случая разноските във въззивното производство са поискани своевременно с въззивната жалба, но несвоевременно са посочени по размер в списъка по чл.80 ГПК и плащането им - удостоверено с договора за правна помощ, приложени към писмената защита на ищеца, представена пет дни след последното по делото заседание пред ОС. Затова въззивното решение следва да се отмени като неправилно и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 250 лв. и за първоинстанционното производство над дължимите, съобразно уважената част от иска 383, 95 лв. Вместо това следва да се постанови ново решение, с което искането за разноските пред въззивния съд и над дължимия за първоинстанционното производство размер от 383, 95 лв. се отхвърли като недоказано / за разноските пред ОС/ и неоснователно / за присъдената от ОС разлика в разноските пред районния съд, при неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ за посочената по-горе част от периода и размера/. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. №777/12 г. от 4.10.12 г. в частта , с която искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ е уважен за сумата 880 лв., присъдена като обезщетение за периода 13.03.12 г. – 11.06.12 г. и за разноските и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. К. срещу Регионална дирекция по горите – [населено място], иск с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ за сумата 880 лв., претендирана като обезщетение за периода 13.03.12 г. – 11.06.12 г., както и искането на ищеца за разноски над размера от 383,95 лв. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата допусната до обжалване част. ОСЪЖДА Регионална дирекция на горите – [населено място] да заплати на М. К. разноски за тази инстанция в размер на 88 /осемдесет и осем / лв., за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: