Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
София, 02.10. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1087/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е от „Диел” ООД [населено място] чрез адвокат Н. Б. въззивното решение № 142 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 232/2018 г. на Силистренския окръжен съд.
С това решение е обезсилено решение № 160 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 2123/2017 г. на Силистренския районен съд в частите, с които без уважение е оставено възражението на „Търговия на едро-СС” ЕООД [населено място] и „Лъки СИС” ЕООД [населено място] за недопустимост на съдебното производство поради липса на правен интерес и е признато за установено по отношение на „Търговия на едро-СС” ЕООД [населено място] и „Лъки СИС” ЕООД [населено място], че „Диел” ООД [населено място] е собственик на 13.4% ид. ч. от три едноетажни масивни сгради, съставляващи складове №№ 2, 3 и 10 с идентификатори .......... с площ 44 кв. м., ........... с площ 83 кв. м. и .......... с площ 143 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор ........., заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, и производството по делото в тези части е прекратено; решението е отменено и в частта за разноските, както е отменено и определение № 1806/27.07.2018 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, като на ответниците са присъдени преизчислени разноски за двете инстанции.
Ответниците по касация - ответници по делото, поддържат становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, намира следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че с три постановления от 31.03.2016 г. по изп. д. № 20107670401397 ищецът „Диел” ООД придобил правото на собственост върху 104/18 066 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на [населено място], 196/18 066 ид. ч. от същия поземлен имот и 338/18 066 ид. ч. от имота, ведно с построените в имота три едноетажни масивни сгради, съставляващи складове №№ 2, 3 и 10 с идентификатори ......... с площ 44 кв. м.,.......... с площ 83 кв. м. и ............ с площ 143 кв. м., заедно със съответните идеални части от изградените в имота комуникации.
Установено е и това, че на 08.11.2010 г. като обезпечение по изп. д. № 20107670401397 с взискател ОББ е вписана възбрана върху поземлен имот с идентификатор ........ и върху построените в имота сгради, сред които попадат и сградите по исковата молба, собственост на длъжника по изпълнението и сега ответник „Търговия на едро-СС” ЕООД.
На 17.01.2011 г. ответникът „Търговия на едро-СС” ЕООД като продавач и „Лъки СИС” ЕООД като купувач сключили договор за покупко-продажба на 13.04% от поземления имот и от сградите в него, обективиран в н. а. №.../2011 г.
Възбраненият имот и сгради били изнесени на публична продан по изп. д. № 20107670401397 и с трите постановления от 31.03.2016 г. ищцовото дружество било обявено за купувач на обектите, описани по-горе.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване правото на ищеца на собственост върху 13.04% от общо придобитите 638/18 066 ид. ч. от поземления имот и върху 13.04% от придобитите едноетажни масивни сгради - складове №№ 2, 3 и 10, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации.
Първоинстанционният съд приел за недопустим иска за собственост на идеалните части от поземления имот по съображения, че придобитите от купувача „Лъки СИС” ЕООД идеални части от имота не накърняват тези, придобити от купувача на публичната продан. Поради това прекратил производството по делото в частта по този иск поради липса на правен интерес. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В останалата част искът е приет за допустим, а с оглед събраните по делото доказателства - и за основателен, поради което е уважен.
Първоинстанционният съд постановил и определение № 1806/27.07.2018 г., с което по реда на чл. 248 ГПК без уважение е оставена молбата на „Търговия на едро-СС” ЕООД и „Лъки СИС” ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, а искането на „Търговия на едро-СС” ЕООД и „Лъки СИС” ЕООД за прихващане на присъдените на страните разноски е оставено без разглеждане.
Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от „Търговия на едро-СС” ЕООД и „Лъки СИС” ЕООД, приел, че ищецът е предявил установителните искове за 13.04% ид. ч. за всеки от складовете по причина, че при справка в Службата по вписванията и при издаване на скици от Службата по геодезия, картография и кадастър вторият ответник „Лъки СИС” ЕООД „се изписва като собственик на продадените при тази сделка 13.4%“. Това е единствено заявеният правен интерес от ищеца, който е несъществуващ. Вписаните по реда на чл. 4 П. и чл. 3 ЗКИР актове, в случая постановления за възлагане, са последни за процесните имоти, съответно промяна в собствеността след тях няма и ищецът е легитимен собственик. Приложените по делото скици на имотите отразяват, че ищецът е последен собственик на целия имот и само като предходна история се посочват 13.4% ид. ч. - собственост на втория ответник. Отразеното предходно записване е само едно, защото кадастралната карта е одобрена със заповед от 2008 г. Ако беше утвърдена по-рано, като още по-предходен собственик вероятно щеше да излезе първият ответник, съответно ако имаше поредица от сделки в периода 2011-2016 г., щяха да бъдат отразени и те. Оттук въззивният съд заключил, че вписванията на промяна в собствеността в нейната последователност не формират правен интерес за предявяване на установителен иск. За трети лица последен собственик е ищецът, което изрично се доказва и от удостоверенията за данъчни оценки, в които ищецът фигурира като единствен собственик на складовете. Друго твърдение за правен интерес няма.
Дори да се приеме наличие на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост, такъв според въззивния съд би бил налице за целите обекти /складове/, а не за идеална част от тях. Ищецът няма правен интерес да твърди и доказва, че е собственик на имагинерна част от имот, след като твърди, че е собственик на целия имот. Установяване собственост на идеална част може да бъде предмет на иск, предявен от съсобственик, или евентуално при отрицателен иск за собственост на идеална част при застрашаване частично на правото на собственост.
Въззивният съд обсъдил и позоваването от ищеца на т. 3Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която „налице е правен интерес от предявяването на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба“, но приел, че акцентът на това тълкуване е кой да бъде ответник - само приобретателят, или прехвърлителят и приобретателят и че то е неотносимо към процесния случай по отношение наличие въобще на правен интерес за предявяване на установителен иск за собственост при положение, че разпоредителната сделка е извършена преди ищецът да е придобил собствеността на имота. Освен това ищецът твърди, че владее имотите необезпокоявано. Не са налице фактически и правни действия на ответниците, застрашаващи правото му на собственост - те не се и твърдят към момента на придобиване на собствеността до вписване на исковата молба.
По тези съображения въззивният съд приел иска за собственост на 13.04% ид. ч. от сградите за недопустим, поради което обезсилил първоинстанционното решение в тази част и прекратил производството по делото. Счел за неоснователна частната жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК, но с оглед прекратяване на производството по делото отменил определението, както и решението в частта за разноските и присъдил на ответниците преизчислени разноски за двете инстанции.
С определение № 225/02.05.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част.
По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, І-во г. о., счита следното:
Съгласно чл. 41, ал. 6 ЗКИР когато от събраните с цел изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри данни се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Това означава, че Службата по геодезия, картография и кадастър няма правомощия да проверява валидността на документите или да извърши преценка кого да запише в кадастралните регистри, а следва да нанесе данните за всички лица и документи. Административният орган не разполага с правомощия да разрешава материалноправен спор по принадлежността на правото на собственост при наличие на противопоставими права. Вярно е, че с оглед информационно-оповестителния характер на кадастралния регистър, записванията в него не рефлектират върху действителните собственици и размера на правата им върху имотите. Когато обаче правото на собственост на едно лице, придобило един недвижим имот, стане спорно поради легитимацията на друго лице като собственик на идеална част от имота, наличието на записвания с такова съдържание безспорно поражда правен интерес от разрешаване на обусловения от него спор по принадлежността на правото на собственост. Такава хипотеза ще е налице и при закупуване на публична продан на недвижим имот, след като при вписана от съдебния изпълнител възбрана длъжникът по изпълнително дело продаде на трето лице идеална част от възбранения имот. При приложение правилото на чл. 41, ал. 6 ЗКИР, че в кадастралния регистър на недвижимите имоти следва да се запишат данните за всички лица, които притежават документи, удостоверяващи право на собственост, вписаната в Службата по вписванията продажба от длъжника смущава правото на собственост на купувача от публичната продан, поради факта, че трето лице се посочва като собственик при справки в службата, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда за купувача на публичната продан правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената от длъжника идеална част.
Наред с това следва да се посочи, че правният интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост се извежда не само от това кое лице е записано в кадастралния регистър на недвижимите имоти като носител на правото на собственост. Той се свързва и с възникналата конкуренция между лица, придобили права от един и същ праводател: чрез покупко-продажба, извършена от длъжника по изпълнението след вписана възбрана, и чрез публична продан, поради което е необходимо да се прецени правното действие на вписаната възбрана и на последващото разпореждане.
По касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че касационната жалба е основателна.
Видно от представените по делото скици №№ 15-536897/30.10.2017 г., 15-536915/30.10.2017 г. и 15-592634/23.11.2017 г., за собственици на сгради с идентификатори .........., .......... и ........, с площ съответно 44, 83 и 143 кв. м., са посочени както ищецът „Диел” ООД, притежаващ според записа изключително право на собственост, така и ответникът „Лъки СИС” ЕООД, притежаващ 13.04% ид. ч. от всяка сграда. От това записване следва извод, че правото на собственост върху възложените на ищеца на публичната продан сгради се оспорва от посочения ответник, тъй като придобитите от ответника идеални части не се съвместяват с правото, придобито от ищеца, поради което и накърняват същото. Това поражда правния интерес от предявения положителен установителен иск за собственост на съответната идеална част от сградите, за която ответникът разполага с легитимиращ го документ за собственост. Разглеждайки иска, съдът ще разреши възникналата конкуренция на права и ще се произнесе и по приложението на чл. 41, ал. 6 ЗКИР за необходимостта от записването и на ответника като легитимен носител на право на собственост.
Съгласно разрешението, прието с т. 3Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от предявения иск за собственост е налице и срещу първия ответник, който се е разпоредил със спорния имот в полза на втория ответник преди завеждането на исковата молба.
Като неправилно обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, включително и в частта, с която е отменено определение № 1806/27.07.2018 г., и в частта за разноските, а делото - върнато съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба и произнасяне по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 142 от 13.12.2018 г. по в. гр. д. № 232/2018 г. на Силистренския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: