Ключови фрази

12




Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

София, 03.08. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №4753 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е касационна жалба с вх.№34385/04.08.2021г., подадена от К. Т. Г. от [населено място], приподписана от адв.И. И. от САК, срещу решение № 10300, постановено на 06.04.2021г. от Софийския апелативен съд, втори състав по в.гр.д.№4868/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. Г. срещу Д. П. Г., Е. Д. Г., В. Д. Т., Г. М. И., М. А. И., И. М. И., М. В. М., Н. И. И., И. С. П. – И., Й. П. К., М. И. К., Е. П. К., Л. П. К. (Ш.), Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т., М. Г. Д., В. В. Р., В. И. И., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. Б. А. и Р. С. К. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане за установено, че К. Т. Г. е собственик по силата на десетгодишно давностно владение на апартамент №16 на трети жилищен етаж, вход Б, секция А в сградата, находяща се в [населено място], на [улица] [улица] имоти с пл.№№......, ........, .........от кв........., местност „К. село-С.“, понастоящем ул.“Проф. д-р Д. А.“ №1, а имота – УПИ............., ..........., ............, ..........в кв..........по плана на [населено място], местност „К. село-С.“.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че е доказала явното и несъмнено упражняване на фактическата власт чрез получаване на достъп до жилището от строителя и монтиране на метална врата, препятстваща достъпа на други лица, след което е упражнявала фактическата власт чрез периодични посещения, но съдът не е зачел законовата презумпция на чл. 83 ЗС, нито тази по чл. 69 ЗС, а вместо това ѝ е вменил задължение да проведе пълно и главно доказване на факта на 10-годишното владение във всеки момент от периода. Поддържа, че съдът не е съобразил, че фактическата власт е установена върху обект в груб строеж, като доказателства давността ѝ да е била прекъсвана не са представени. За лишено от основание счита становището на съда, че само тя не е имала достъп до жилището, след като по делото е установено, че въпреки поставената около сградата строителна ограда, доста хора са имали достъп. Поставеното от съда условие за плащане на данъци и такси счита за нелогично и лишено от законово основание, като поддържа, че такива се дължат след въвеждане в експлоатация и издаване на разрешение за ползване, като едва с измененията на чл. 14 ЗМДТ от 01.01.2020г. се въвежда задължение за данъчно деклариране на новопостроени сгради в двумесечен срок от завършването на грубия строеж. Определя мотива на съда, че не е ходила на общи събрания и свързания с това извод за липса на фактическа власт върху жилището, като „граничещ с абсурда“, доколкото не е ясно за какви събрания става дума, след като етажна собственост не е възникнала, а и няма доказателства да е била канена на такива събрания. Поддържа, че намерението ѝ да придобие собствеността е установено с факта на сключване на предварителен договор и заплащане на цената почти изцяло, с установяването на фактическата власт и започването на довършителните работи, като извършването на действия, които да прекъсват давността, по делото не е доказано. Въвежда оплакване, че въззивният съд не е преценил доказателствата изцяло, т.е. поотделно и в тяхната съвкупност; дал е вяра на всички свидетели, макар да има сериозни разминавания в техните показания и не е обсъдил тези противоречия. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. П. Г., Е. Д. Г. Ел Х., В. Д. Г., Г. М. И., М. А. И., Е. П. К., Л. П. Ш., Л. К. С., В. П. С., М. Г. Д., Й. П. К., М. И. К., О. Д. Т., В. В. Р., С. К. И., Л. Ц. И., П. И. Ч. и Н. К. Ч., чрез процесуалния си представител адв.Г. А. от САК, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена в същото заседание писмена защита.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Б. А. и Р. С. К., чрез процесуалния си представител адв.Л. Л. от САК, изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски според представен с отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК.
С определение №144/05.04.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел проверка доколко изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС (посочена в изложението), касаеща предпоставките на придобивната давност (чл. 68 и чл. 69 ЗС), при направените от въззивния съд констатации, че показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. на св. П., са достоверни към времето, спрямо което се отнасят, както и по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че К. Т. Г. следва да проведе пълно и главно доказване за упражнявана фактическа власт от 2000-та до 2016-та година и за намерението си за своене на вещта, при наличието на установените в чл. 69 и чл. 83 ЗС презумпции.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
К. Т. Г. е предявила по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че тя е собственик на процесния недвижим имот, като поддържа, че е придобила правото на собственост по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от месец април, 2000г. до 28.12.2011г. (датата на сключване на договор за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу задължение за извършване на довършителни СМР на жилищната сграда, обективиран в н.а.№..., том ...., рег.№.........., дело №........./2011г.). Твърди, че през 1995г. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент със „С.“ Е., с което собствениците на дворното място през 1993г. са сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж, като през месец декември, 1998г. сградата била изпълнена в груб строеж, а през месец април, 2000г. била въведена в апартамента от дружеството, което ѝ предоставило достъп, за да може да извърши допълнителни (довършителни) СМР. Твърди, че е извършила съответните СМР, както и че от месец април, 2000г. и до датата на предявяване на иска (28.11.2016г.) ползва спокойно и безпрепятствено жилището, без никой да е предявявал към нея каквито и да било претенции и по силата на това владение за нея към месец април, 2010г. е изтекла придобивна давност. Разбрала, че не може да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, тъй като собствениците на терена са отказали да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж в полза на „С.“ Е. и предприела стъпки за извършване на обстоятелствена проверка за придобитото от нея по давност право на собственост, като по този повод ѝ станало известно, че с н.а.№......., том .........., рег.№.........., дело №.........../28.12.2011г. собствениците на терена са прехвърлили на И. Б. А. и Р. С. К. процесния апартамент №16.
В писмен отговор ответниците по така предявения иск, които притежават вещни права върху терена и не претендират права върху процесния апартамент, са изразили становище, че по отношение на тях искът е недопустим. Заявили са също така, че считат иска и за неоснователен, тъй като в полза на „С.“ Е. не е учредявано право на строеж в предвидената от закона форма, а с изявление от 08.07.2011г. сключеният през 1993г. с дружеството предварителен договор е и развален. Оспорват твърденията, че сградата е била завършена в груб строеж през 1998г., както и че на ищцата е бил предоставен достъп до апартамента през м.април, 2000г., като твърдят, че в периода от 2000г. до 28.12.2011г. единствено те са владели сградата, вкл. и процесния апартамент, а след 28.12.2011г. владението е било предадено на И. Б. А. и Р. С. К.. Твърдят също така, че от построяването ѝ в груб строеж и до настоящия момент сградата е негодна за обитаване и с прекъснато електрозахранване, като едва през 2013г. са монтирали входни врати на входовете на сградата. Поддържат също така, че на 10.09.2008г. са заплатили със свои средства значителна сума за изразходваната в цялата сграда електроенергия за периода 05.05.2007г. – 10.09.2008г., тъй като поради неплащане на сметките от титуляра на партидата „С.“ Е. електрозахранването в сградата е било преустановено.
В писмен отговор ответниците И. Б. А. и Р. С. К. изразяват становище, че предявеният иск е неоснователен, като оспорват твърдението, че ищцата е владяла постоянно и непрекъснато имота от месец април, 2000г. и до датата на предявяване на иска. Поддържат, че и към настоящия момент сградата не е въведена в експлоатация, същата е с ниво на завършеност „груб строеж“ и не е била обитавана; че владението, установено по начин, изключващ възможността засегнатият собственик да се защити, не се защитава от закона; че в периода между 2000г. и 2010г. сградата е била във владение на собствениците на поземления имот, а на 28.12.2011г. на тях са прехвърлени 8 броя апартаменти, измежду които и процесният. Считат, че със сключването на този договор давността в полза на ищцата е прекъсната, като твърдят, че фактическата власт върху цялата сграда се осъществява от тях. Поддържат също така, че не е налице и своевременно позоваване на изтекла придобивна давност, като считат че позоваването е извършено след неколкократно прекъсване на давността.
От фактическа страна въз основа на СТЕ на в.л.В. Т. Г. съдът е приел, че към момента на огледа сградата, в която се намира процесният апартамент, е с установено ниво на завършеност „карабина“, като сградата е била на същата фаза на завършеност и към началния момент, в който К. Г. е придобила власт над имота, което е установено от показанията на св.П.. Предвид този факт съдът е приел за установено, че в сградата има годни обекти на правото на собственост, които биха могли да бъдат придобити по първичен начин или чрез сделка.
Изложени са съображения, че няма основание за дискредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели, като наличните вътрешни несъответствия следва да бъдат отдадени на различните моменти на възприятие. С оглед на това е прието, че към времето, спрямо което се отнасят, показанията са достоверни и следва да бъдат обсъдени.
Взето е предвид, че според св.П. през 1999 - 2000г. сградата е била завършена с покривна конструкция, върху която били положени керемиди; че тя видяла конкретното жилище за първи път през 1999г. и след това го посещавала няколко пъти; че К. Г. осъществила подобрения – изградила електроинсталация в жилището, заменила входната врата, която била от дърво, с метална, като към 2006г. вече имало метална врата; че К. Г. е получила ключ от строителя (И. Н.), както и че никога не е живеела в апартамента, но го посещавала. Тази свидетелка е заявила, че е посетила жилището за последен път през 2012г.
Посочено е, че според св.Р. В., който бил нает да направи оценка за състоянието на сградата през 2005г., тогава заварил градежа на фаза груб строеж – с изградена стоманобетонна конструкция, тухлена зидария и скатен покрив, като към този момент сградата не била обитавана; че никъде не е видял входни врати и друг вид дограма; че получавал достъпа от бившия строител И. Н., тъй като строителният обект бил ограден с плътна строителна ограда.
Взето е предвид също така, че според св.М. М., която през времето от 2007г. до 2017г. е обитавала жилище във вход С на сградата, в този период вх.Б бил необитаем; че входната врата на вх.Б била заключена и свидетелката достигала до вътрешността на входа през последния етаж на вх.А; че едва през 2010г. били поставени метални входни врати на апартаментите; че във вх.Б нямало ток, а вода имало от временен водомер; че тя като един от собствениците на терена била заинтригувана кое лице е ищцата, тъй като не се явила на никое от провежданите от собствениците събрания, имащи за цел да се вземе решение да се довърши сградата, но се запознала с ищцата през 2015г.
Според въззивния съд анализът на така събраните гласни доказателства обосновава извода, че не е доказано в условията на пълно и главно доказване твърдението на К. Г., че поставяйки метална врата на жилището, тя е упражнявала фактическа власт от 2000-та до 2016-та година. В основата на този извод според въззивния съд са следните обстоятелства – според св.В. строителният обект бил ограден от плътна строителна ограда, която препятствала достъпа до сградата и за да се направи оглед, било нужно съдействието на строителя, а според св.М. на вход Б имало второ препятствие – постоянно заключена врата. Според съда тези твърдения внасят съмнение за осъществявана непрестанна и необезпокоявана фактическа власт от страна на К. Г. върху жилищния имот – наличието на ограда около терена, на който се строи сградата, и монтирането на врата с ключ на входа, в който се намира процесното жилище при поддържано заключено състояние на вратата, следва да се окачествяват като физически препятствия за осъществяване на фактическа власт от Г..
Според въззивния съд в доказателствена тежест на ищцата е да установи дали и как е получавала достъп до етаж трети на вход Б в сградата. Взето е предвид, че Г. не твърди, че едновременно с ключа от входната врата на жилището бившият строител ѝ е предоставил и ключ от врата на външната ограда и входната врата на вх.Б, като не са ангажирани и доказателства за притежаване от нея на друго основание (не поради предоставяне от И. Н.) на ключове от съответните заключващи механизми (катинар/брава). Поради това е прието, че показанията на св.П., че е посещавала имота през 1999г., 2000г. и 2012г. не позволяват да се направи извод за прилагане на презумпцията на чл. 83 ЗС, че е доказана непрестанната фактическа власт над имота (корпус) и в промеждутъците между моментите, визирани от свидетелката.
Прието е, че К. Г. не е ангажирала убедителни доказателства и за втория елемент, позволяващ придобиване на вещ чрез първичен придобивен способ – намерение за своене на вещта (анимус). Посочено е, че се установява, че тя е подменила входната врата към жилището и е изградила електроинсталация в апартамента, но няма данни за други довършителни работи за период от цели 10 години, което според въззивния съд може да се обясни или с липсата на достъп до имота, или с липсата на същностно намерение имотът да се придобие като собствен. Взето е предвид, че според св.П. ищцата искала да направи вътрешно реорганизиране на пространствата, но доказателства за реално осъществени промени няма, както и няма доказателства за полагани от ищцата грижи за имота, равняващи се на такива от собственик (заплащане на данъци и такси), изграждане на външна дограма с цел запазване на жилището от въздействието на външните природни фактори. Прието е, че показанията на св.М. утвърждават, че ищцата не е присъствала на организираните от другите собственици общи събрания, на които са се търсели решения за довършване на сградата, като е посочено, че спрямо тези твърдения ищцата би могла с помощта на писмени доказателства (копия от протоколи от провежданите общи събрания) или гласни такива да обори изявленията на св.М..
В заключение въззивният съд е посочил, че освен липсата на доказателства за неотменна и несмутена фактическа власт на К. Г. над имота в продължение на 10 години, няма доказателства и за намерението ѝ да осъществява такава (фактическа власт) с намерение да придобие правото на собственост над жилищния имот.
Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, макар и не по изложените в него съображения.
Както ВКС приема в своята практика, постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица (решение №330 от 28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. на II г.о. на ВКС). Веднъж установена, фактическата власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца (решение №726 от 16.12.2009г. по гр.д.№1414/2008г. на I г.о. на ВКС). Приема се също така, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има качеството владелец (решение №45 от 16.03.2015г. по гр.д.№6533/2014г. на II г.о. на ВКС).
С така установената трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 68, чл. 69 и чл. 83 ЗС въззивният съд не се е съобразил.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване твърдението на К. Г., че поставяйки метална врата на жилището, тя е упражнявала фактическа власт от 2000-та до 2016-та година, вкл. по съображения, че строителният обект е бил ограден от плътна ограда, която препятствала достъпа до сградата и било нужно съдействието на строителя, а на вх.Б имало и второ препятствие – постоянно заключена врата. След като по делото е установено, че през 2000г. К. Г. е получила ключ от имота именно от строителя на сградата, имала е достъп до апартамента към този момент, посещавала го и извършила подобрения – изградила електроинсталация в жилището и заменила входната врата, която била от дърво, с метална (св.П.), тези обстоятелства по несъмнен начин сочат на установяване на самостоятелна фактическа власт, представляваща владение, както и предприемане на действия по защита на имота и неговото заключване. Наличието на плътна ограда около сградата, както и врата на вход Б, не е установено да е препятствало достъпа на К. Г. до процесния апартамент, като се вземе предвид, че именно строителят на сградата, който е поставил и оградата, ѝ е предоставил ключ от апартамента, а следователно и достъп до него. Още повече като се има предвид обстоятелството, че в този период и други лица са имали достъп до конкретни обекти в сградата, което е установено от показанията на св.М. – според тази свидетелка към момента, в който тя се нанесла в апартамент във вход С, там вече живеело семейството на М. (М. Ц.), а във вход А се нанесла К. К.. След като и други лица са имали достъп до конкретни обекти в сградата, изводът, че наличието на плътна строителна ограда препятства единствено достъпа на К. Г. до процесния апартамент противоречи на формалната житейска логика.
В този смисъл са и показанията на св.П., която е заявила, че след 2000г. е посещавала процесния апартамент няколко пъти, а за последен път през 2012г., като в този период единствено К. Г. е имала ключ от процесния апартамент, което несъмнено сочи на упражнявана от последната фактическа власт.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че установеното посещение на имота от страна на К. Г. през 1999г., 2000г. и 2012г. не позволява да се направи извод за прилагане на презумпцията на чл. 83 ЗС, както и за доказана непрекъсната фактическа власт върху имота в промеждутъците към моментите, визирани от св.П..
Както вече беше отбелязано, постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето, тъй като фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Веднъж установена, фактическата власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. И след като по делото е доказано първоначалното установяване на фактическата власт, както и периодичните посещения и достъп до имота единствено за предявилото иска лице, без при това да са представени доказателства трети лица да са извършили такива действия, чрез които владението да е било прекъснато, следва да се приеме за установено, че К. Г. е упражнявала трайно, необезпокоявано и непрекъснато фактическата власт върху процесния апартамент. А с оглед установената в чл. 69 ЗС презумпция и при липсата на доказателства фактическата власт да е била упражнявана за другиго, следва да се приеме за установено, че фактическата власт е била упражнявана с намерение за придобиване на собствеността.
Обстоятелството дали през целия исков период сградата е била обитаема, не променя тези изводи. Още повече като се има предвид, че въпреки поддържаната от ответниците защитна теза, по делото е установено, вкл. от показанията на св.М., че и други апартаменти в сградата са били ползвани с цел извършването на ремонти, а и с цел обитаване (от М. Ц., от свидетелката и от К. К.). Дори само от наведените в отговора на исковата молба доводи може да се направи извод, че в определен период от време в сградата е имало и електрозахранване – според тези твърдения на 10.09.2008г. е заплатена изразходвана в периода 05.05.2007г. – 10.09.2008г. електроенергия, т.е. в този период такава енергия е била подавана към сградата и съответно ползвана. Обстоятелството, че в процесния период само много малък брой от апартаментите в сградата са били обитаеми (не повече от един апартамент във всеки вход) има значение за друга характеристика на владението, която има съществено значение при извършването на преценка дали фактическият състав на предвиденото в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивно основание се е осъществил.
Обстоятелството, че много малък брой от апартаментите в сградата в процесния период са били обитаеми (не повече от един апартамент във всеки вход) обаче има съществено значение за друга характеристика на владението, която съдебната практика приема за особено съществена при извършването на преценка дали предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен способ се е осъществил.
Фактическата власт върху имота трябва да бъде установена и упражнявана явно, т.е. по начин собственикът, на когото придобивната давност се противопоставя, да е могъл да узнае, че трето лице е установило самостоятелна фактическа власт върху неговия имот. В този смисъл в решение № 124 от 05.11.2018г. по гр.д.№3569/2017г. на II г.о. на ВКС е прието, че владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт. Т.е. това намерение трябва да е явно за собственика на имота. Обратно, владението е скрито когато се упражнява по таен начин, който не разкрива упражняваната фактическа власт и намерението на владелеца да държи вещта като своя. Владението, според практиката на ВКС, не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез което се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Както е прието в решение 6/2010г. по гр.д.№ 2760/2008г. на ВКС, І г.о. не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си (решение №68 от 02.08.2013г. по гр.д.№6603/2012г. на I г.о. на ВКС). Доколкото само при явно оспорени права техният носител би могъл своевременно да се защити, прекъсвайки придобивната давност.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че К. Т. Г. е упражнявала фактическата власт върху процесния недвижим имот по начин собствениците на терена, които по силата на приращението притежават правото на собственост и върху построената в груб строеж сграда и всички самостоятелни обекти в нея, да узнаят, че трето лице е установило такава фактическа власт върху един от тези самостоятелни обекти и я упражнява с намерението да придобие собствеността, т.е. да е извършвала явни за всички действия по стопанисването на този имот. От периодичните посещения на К. Г. в имота, които са установени по категоричен начин, подобен извод не може да бъде направен, доколкото в жилищния блок са изградени множество такива обекти и дори някой от собствениците на терена да беше забелязал посещенията на сградата, само от това обстоятелство той обективно не би могъл да съобрази, че тези посещения касаят именно процесния апартамент, както и с какви намерения същите биват извършвани. Възприетия в практиката на ВКС критерий, според който и периодичните посещения в имота, съчетани с предприемане на действия по защита на имота, са достатъчни, за да се приеме, че установената самостоятелна фактическа власт е явна, не би могъл да намери приложение в хипотеза като настоящата. Ограждането на поземлен имот, т.е. на част от земната повърхност, както и посещенията в такъв имот, са видими за всеки, преминаващ покрай този имот, както и за неговите съседи, докато поставянето на нова врата на апартамент в жилищна сграда, която се състои от множество такива обекти и която не е постоянно обитавана от други лица, не може да се приеме за действие, което може да бъде възприето от действителния собственик по начин у него да се създаде убеждението, че правата му са оспорени, а оттам и застрашени от евентуална претенция за придобиване на правото на собственост по давност. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай осъществяваните от К. Т. Г. фактически действия не обосновават извод владението да е било установено и упражнявано от нея явно, т.е. по начин да бъде узнато от собствениците на построената в груб строеж сграда, което пък от своя страна би им дало възможността да своевременно да предявят иск за защита на своето право, ако желаят да сторят това.
Макар и по други съображения, различни от изложените в мотивите към обжалваното решение, следва да се приеме, че същото като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила, като в полза на ответниците И. Б. А. и Р. С. К. бъде присъдена сумата от по 2500лв. на всеки един от тях, представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №10300/06.04.2021г., постановено от Софийски апелативен съд, втори състав по в.гр.д.№4868/2019г.
ОСЪЖДА К. Т. Г., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И. Б. А., ЕГН [ЕГН] сумата от 2500лв. (две хиляди и петстотин лева) и на Р. С. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 2500лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: