5 Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр.София, 12 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при участието на секретар Аврора Караджова и на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 366 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане (назовано „Молба”) на осъдения С. С. С., чрез защитника му адвокат Л. Й. от САК, за възобновяване на производството по внохд № 2741/2013 година на Софийския градски съд (СГС) и отмяна на постановеното по него решение № 8 от 07. 01. 2014 година, както и на изменената с него присъда от 25. 04. 2012 година на Софийския районен съд (СРС), НО, 8-ми състав, по нохд № 10997/2011 година. В искането защитата на осъдения С. се позовава на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Твърди, че инкриминираното деяние е несъставомерно по текста на закона, по който е подведено, поради което С. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира възобновяване на наказателното производство по делото. В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат Й., който поддържа искането при заявените в него отменителни основания и доводи, които счита, че ги подкрепят. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С постановената от СРС присъда е ангажирана наказателната отговорност на С. С. С. за това, че на 24. 01. 2011 година, в [населено място], около 22. 45 ч., е направил опит да влезе в чуждо жилище – апартамент № 4, на етаж 2, на [улица], обитаван от Л. Ц. К., като употребил за това ловкост и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а от НК, му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим. Приспаднато е времето, през което осъденият е бил задържан по делото. По жалба на осъдения С. въззивният съд е извършил проверка по делото и е постановил атакуваното сега пред ВКС по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение, с което е изменил присъдата само в санкционната й част, намалявайки наложеното на осъдения наказание на една година лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Решението на въззивния съд не е проверявано по реда на касационното обжалване като неподлежащо на такъв инстанционен контрол. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Ангажираното в него отменително основание във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е налице. Акцентът в него е поставен върху оспорване на правния извод на съда за наличие на извършен от осъдения С. опит за влизане в чуждо жилище. Според защитата, такъв не е налице, а извършените от осъдения действия разкриват единствено приготовление към осъществяване на престъплението, което не е наказуемо по закон. Тези съображения не могат да бъдат споделени и причините за това са следните: Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК – при пълно признаване от осъдения С. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти. С определение, постановено в съдебно заседание на 25. 04. 2012 година, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за посочените по-горе факти, след като е установил, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства (л. 50 от нох дело). Законосъобразността и обосноваността на това определение са били предмет на въззивната проверка преди проверката на правилността на присъдата и направените от съда изводи и констатации в тази връзка могат единствено да бъдат споделени, защото кореспондират със закона и данните по делото (л. 3 от решението). Надлежно установените по делото факти сочат, че осъденият се е изкатерил по решетката на приземния етаж и така е достигнал до терасата на апартамента на свидетелката К., намиращ се на следващия, втори етаж на жилищната кооперация. Това означава, че С. е започнал изпълнителното деяние на престъплението, като проникването в апартамента е осуетено по причини, които са извън неговата воля – намесата на свид. К., която го е забелязала на терасата на жилището си, своевременното сигнализиране на органите на МВР от страна на свид. К. и пристигането на мястото на престъплението на свидетелите А. и Н., които са заловили извършителя в близост до жилищната кооперация. Не биха могли да бъдат споделени доводите на защитата, че в случая не е налице проява на ловкост от страна на С., тъй като жилището на свид. К. се намира на приземен етаж. Обстоятелството, че жилището, на чиято тераса осъденият С. се е покатерил, се намира на етажа над приземния, се установява безпротиворечиво от показанията на свидетелите по делото, а дори и от факта, че апартаментът на свидетелката е № 4, на втория етаж на кооперацията. При тези съображения ВКС намира, че редовните съдебни инстанции са направили правилни правни изводи за започнало изпълнително деяние на престъплението, а не приготовление за влизане в чуждото жилище, защото осъденият не е подготвял просто условия за извършване на престъплението, а е осъществил активни действия по преодоляване на височината и придвижване до балконската врата. Макар и недовършен, е налице опит за влизане в чуждо жилище и към така установените по делото факти, е приложена съответната материалноправна норма, което обуславя законосъобразността на съдебния акт. Затова и претендираното от осъдения С. оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, тъй като касационната инстанция няма правомощие да приема нови фактически положения, а от надлежно установените от редовните съдебни инстанции факти не следва извод за несъставомерност по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Индивидуализацията на наложеното на осъдения С. наказание е извършена в пределите на предвиденото в закона, при съобразяване на всички установени обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. В рамките на извършената въззивна проверка съдът е констатирал по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обичайната, като подробно е обосновал този свой извод със съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло (л. 4 от решението). Поради това, съдът е намалил наложеното на осъдения наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода, което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, правилно е редуцирал на една година лишаване от свобода. Адекватен на данните по делото е и изводът на съда, че никое от смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства не разкрива характеристиките на „изключително” по смисъла на чл. 55 от НК. Данните за личността му и многобройните предходни осъждания, вкл. за тежки умишлени престъпления и при ефективно изтърпяване на наложените наказания, очевидно без да бъде постигнат целеният от закона ефект, препятстват извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би било несъразмерно тежко. Поради това, претенцията на осъдения за ново смекчаване на отговорността му няма как да бъде удовлетворена. При изложените съображения ВКС намира, че искането за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. С. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 8 от 07. 01. 2014 година на Софийския градски съд, по внохд № 2741/2013 година и на изменената с него присъда от 25. 04. 2012 година на Софийския районен съд, НО, 8-ми състав, по нохд № 10997/2011 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.