1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 512 гр.София, 23.06.2022г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет ивтора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N811 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 15.11.2021г. по гр.д.№2904/2021г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Направено е искане за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят - А. Д. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКСи които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на А. Д. сумата 25000лева обезщение за претирпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОЗОВ. Установено е по делото, че ищецът е бил служител в системата на МВР. Констатирано е, че на 04.12.2012г. е извършено претърсване в обитаваното от ищеца жилище по образувано досъдебно производство (ДП) в специализираната прокуратура (СпНП), започнало в 21:10 ч. и завършило в 00:20 ч. на 05.12.2012г. , като след това са претърсени и два леки автомобила, както и работни помещения в сградата на 06 РУП-СДВР, действията са били разрешени от съда и са приключили в 03 ч. на 05.12.2012г. Констатирано е, че с постановление от 05.12.2012г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 49/2012г. по описа на СпП за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал.1 НК-за участие в престъпна група за извършване на престъпления свързани с продажба на оръжие, извършен му е разпит като обвинеям, и е задържан под стража заедно с други обвиняеми за срок от 72 часа. Установено е, че по НЧД № 2018/2012г. по описа на СпНС на 08.12.2012г. на ищеца, по ДП № 49/2012г., е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена от АСпНС на 14.12.2012г. по ВНЧД № 256/2012г.; мярката е изменена на 25.02.2013 г. по НЧД № 327/2013 г. на СпНС в „подписка“. Ищецът е бил освободен от ареста на 01.03.2013г. – съгласно справка от ГДИН – МВР – ОДИН – София. Констатирано е, че на 10.12.2012г. срещу ищеца, по повод задържането му и привличането му като обвиняем, е било образувано дисциплинарно производство, прекратено със заповед от 12.04.2013г. на директора на СДВР, поради липса на доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина. В периода м.декември 2012г. – м. април 2013г. ищецът е бил отстранен от длъжност. Установено е, че на 05.11.2013г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК. На 13.11.2013г. постановлението му е предявено и е разпитан в качеството на обвиняем, а на 18.11.2013г. му е предявено разследването. По внесения в съда обвинителен акт от 08.01.2014 г. е образувано НОХД № 7/2014 г. на СпНС и с постановена на 14.10.2014г., влязла в сила на 07.08.2015г., присъда ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 339, ал. 1 – 4 НК –придобива и продава оръжие с участие на длъжностни лица, извършено в качеството му на старши технически сътрудник (оръжейник) в група администрация – РУ към 6 РУП - СДВР – МВР, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК-организирана престъпна група за продажба на оръжие; отменена е и мярката му за неотклонение „подписка“. Оправдателната присъда е била протестирана и с решение от 17.07.2015г. по ВНОХД № 6/2015г. на АСпНС присъдата е потвърдена. Съдът е изложил съображения за това, че ДП е продължило малко повече от 1 година, а съдебното производство – малко над година и половина, както и че от приложените статии от интернет, публикувани в електронни издания на в.Труд и в. 24 часа, е установено, че в тях са отразени обстоятелства във връзка с процесното обвинение, като е цитирано името на ищеца, длъжността му и местоработата му. Констатирано е, че със заповед на директора на СДВР № 513з – 5707/28.07.2016г. служебното правоотношение на ищеца като водач на оперативен автомобил към 3 РУП - СДВР е прекратено по негово желание и той е започнал работа в Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието. Съдът е посочил, че съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство от следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако ако лицето бъде оправдано, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Прието е, че едно от основанията за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е било оправдано. Възприето е разбирането, че е без значение дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона), както и че тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Прието е, че обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни и се констатира незаконосъобразността на обвинението на посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 основания. Въззивният съд приема при съвкупния анализ на доказателствата, в това число на гласните доказателства, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, в т. ч., с оглед обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, същият е изпитвал притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са били честта и достойнството му, което също е закономерна (обичайна) последица от повдигането на обвинението. Обвинението, свързано с нарушение на служебните му задължения, се е отразило негативно и на професионалната му реализация, която до повдигането на обвинението следва да се приеме за безупречна (налице са данни само за поощрения) доколкото е станало и повод за образуване на дисциплинарно производство и за отстраняване от работа поради образуваното ДП, привличането му като обвиняем и задържането му. Негативни последици в професионален план и допълнително неудобство ищецът е продължавал да търпи и след възстановяването си на работа, доколкото това е станало при висящо наказателно производство. За да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил, че обвиняемият е бил задържан под стража за около 3 месеца, а впоследствие му е определена мярка за неотклонение „подписка”, както и че за престъплението, за което като длъжностно лице – оръжейник към РУП му е било повдигнато обвинение се предвижда наказание свобода от три до десет години (т.е. касае се за тежко престъпление – чл. 93, т. 7 НК). За да определи по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца (чл. 52 ЗЗД), въззивният съд е взел предвид факта, че той е привлечен като обвиняем през м.12.2012г., а наказателното производство е продължило до м.08.2015г., т. е. неправомерното наказателно преследване е продължило малко повече от 2 години и половина, когато ищецът е бил в активна възраст за лично и социално развитие (от 38 до 41 годишна възраст). За доказаните неблагоприятни последици от процесния незаконен акт дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, който не е бил осъждан, а е обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, свързано със задълженията му по служба, въззивният съд е определил на 25000 лв., определен по критериите на чл. 52 ЗЗД. Съдът е съобразил и извършените действия по претърсване и изземване в тъмната част на денонощието и в дома на ищеца в присъствието на семейството му, което в значителна степен допълнително го е унизило и злепоставило, на обвинението е дадена и гласност, без значение дали ответникът първоначално е разпространил информацията, тъй като обективно поради повдигнатото му обвинение е накърнено доброто име на ищеца пред неопределен кръг от хора, като в печатните материали за него е посочено освен името и длъжността му. Не е установено влошаване на здравето, което не подлежи на установяване със свидетелски показания, но съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, че по време на ареста ищецът обективно е отслабнал драстично. Въззивният съд е отчел, че ищецът не е възпрепятствал хода на наказателното производство и е съдействал на органите на досъдебното производство, като във връзка със защитната си теза е искал и събиране на доказателства. Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ в изложение по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изготви собствени мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди и за точното приложение на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неишмуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят- А. Д., чрез процесуалния си представител, в изложение по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за критериите при прилагане принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения и от двамата жалбоподали въпрос относим към задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложението съображения, съдът О п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.11.2021г. по гр.д.№2904/2021г. на АС София. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, след като на А. Д. К. се укаже да внесе 10 лева държавна такса в седмичен срок от съобщаването му за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: