Р Е Ш Е Н И Е № 542 гр. София, 19.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1.Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2635 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Н. И. К. за възобновяване на в. н. о. х д. № 203/2011 г. и отмяна на решение № 215 от 9.08.2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Искането се основава на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Основно е развита тезата, че престъпленията не са установени по несъмнен начин, а решението почива по недопустим начин на предположения. Направено е искане за отмяна на съдебния акт по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното. С присъда № 224 от 22.02.2011 г. по н. о. х. д. № 7/2010 г. Районният съд – гр. Петрич е признал подсъдимия Н. И. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, както и в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е наложил наказание пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки, всяка за срок от шест месеца, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия общо наказание по съвкупност от четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият К. е осъден за заплати на К. И. А. сумата от петстотин лева за неимуществени вреди, като в останалата част гражданският иск е отхвърлен. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 215 от 9.08.2011 г. по в. н. о. х. д. № 203/2011 г. на Благоевградския окръжен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Същите доводи са били наведени и пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и законосъобразно ги е отхвърлил, мотивирайки се с подробни и аналитични съображения. Подсъдимият твърди, че съдът доказателствено необосновано е приел отделяне на пагона от униформата на полицейския служител Б., в каквато връзка се изтъкват противоречия в свидетелските показания. Подчертава, че отправените обидни думи и псувни от подсъдимия към полицейските служители не се установяват от показанията на св. У., а ударът с глава в областта на устата на св. А. е резултат от несъзнателно движение на подсъдимия и съответно при отсъствието на пряк умисъл за телесно увреждане. Счита, че така възприетите факти от съда по същество представляват недопустими предположения. Доводите са напълно неприемливи. Фактическите положения въззивният съд е приел за установени, след като прецизно е подходил към своите задължения по събиране, проверка и оценка на наличния обем от доказателства. Подробно е констатирал доказателствените различия, посочил е кои доказателствени материали по делото приема и защо като достоверни и кои от тях и защо приема като недостоверни, а фактическите констатации е извел логично и без съществени процесуални нарушения. Друг е въпросът, че в искането са посочени разминавания в свидетелските показания за несъществени детайли на фактическата обстановка. В контекста на приетото за установено, че в хода на полицейските действия по поставяне на белезници, подсъдимият е блъснал св. Б. и хващайки е скъсал пагона на дясното рамо, обстоятелството дали тази част от униформената дреха се е отделила изцяло още на мястото на събитието или по-късно в автомобила няма съществено значение за правилното решаване и крайния изход на делото. Твърденията, с които се оспорват възприетите факти и обстоятелства поради несъответствието им на събраните и проверени доказателства, представляват оплаквания за необоснованост, която не може да доведе до поисканата отмяна на въззивното решение. Затова в рамките на фактическите положения, приети по делото за установени, в т. ч. и констатацията за прекия умисъл на подсъдимия, съдът законосъобразно е приел, че всяко от деянията покрива съставомерните признаци на съответното престъпление в обективно и в субективно отношение. Следователно, от гледна точка на материалния закон не е било допуснато съществено нарушение. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. И. К. за възобновяване на в. н. о. х д. №203/2011 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: