Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 30.08.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря …… Ил. Рангелова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Стоянова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 166 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. К. против присъда № 1021 от 7.10.2020 г. на Софийския апелативния съд по в. н. о. х. д. № 666/2020 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е осъществил непоследователен, превратен и тенденциозен анализ на доказателствената съвкупност, което е довело по погрешно направени фактически и правни изводи; нарушил е принципа по чл. 18 НПК да основе присъдата си върху доказателства, които е събрал и проверил лично и на принципа по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина; по делото не е било доказано по безспорен и категоричен начин, че на територията на САЩ е било извършено предикатното престъпление - измама; от декласифицираното писмо на Федералното бюро за разследване за образувано и започнало разследване под № 196-NK-4666808, както и от другите доказателства по делото, не се установява американските власти да са провели разследване, вследствие на което да е бил установен престъпният произход на паричните средства; мотивите на въззивния съд за започнало разследване след подаден сигнал от страна на М. К. противоречат на изпратените от американските власти документи, тъй като от тях се установява, че тя е подала сигнала до Федералното бюро след като е била уведомена от служител на македонската банка за подозрения за извършено престъпление – измама; от декласифицирания формуляр за жалба се установява още, че и самата жалбоподателка също е превеждала част от сумите, но сигналите са били изпратени на доста по-късен етап от момента на извършените преводи; тезата на въззивния съд, че за съставомерност на деянието по чл. 253, ал. 1 НК не е необходимо да има влязла в сила присъда за предикатното престъпление, а само доказателства за съществуването му и започнало разследване по него не отговаря на позицията, застъпвана от повечето съдебни състави на ВКС, че във всички случаи е задължително извършването поне на разследване, в резултат на което да са събрани убедителни доказателства за осъществяването на това предхождащо престъпление; изнесените факти в жалбата на М. К. и в писмото на Г. К. представляват недоказани твърдения. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 1021 от 7.10.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 666/2020 г. е отменена присъда № 7 от 10.01.2009 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 5702/2016 г. и подсъдимият И. К. е признат за виновен в това, за периода от 7.03.2014 г. до 14.03.2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е извършил финансови операции с имущество - парични суми на обща стойност от 643 240,67 щ.д., изразяващи се в превалутиране на щатски долари в евро и лева, теглене на каса и превеждане на парични средства на различни лица и фирми в Китай, от сметка на И. К. в „С.” ЕАД, за да прикрие произхода им, като предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършена на територията на САЩ и изпратени от фирма „Д. САЩ” по банкова сметка с титуляр – И. К., поради което и на основание чл. 253, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, и глоба в размер на пет хиляди лева. Приложена е и разпоредбата на чл. 253, ал. 6 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изложени са и поредица от съображения в подкрепа на твърдението, че по делото не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление измама, обусловило последващите действия на подсъдимия К.. Тези аргументи са били ефективно обсъждани от Софийския апелативен съд, който не се е съгласил с първоинстанционния съд, поради което ги е отхвърлил. Представил е достатъчно ясни, точни и изчерпателни мотиви (л. 10), основавайки се и на материалите, изпратени от чуждата държава по линия на международно правното сътрудничество, които съдържали релевантни доказателства по делото. В тях изрично било посочено както в какво се състои предикатната дейност, чрез която на територията на САЩ е генерирана паричната сума – неизвестно лице е възбудило и поддържало заблуждение у М. К., законен представител на „D. U.”, че ще разкрие клон на компанията в [населено място], в резултат на което били извършени преводи по банковата сметка на подсъдимия К., така и факта на образувано и започнало по случая под № 196-NK-4666808 пълно разследване. В съответствие с правомощията си Софийският апелативен съд е приел за установени фактите, които били изложени в жалбата на М. К. и писмото до „С.” ЕАД на Г. К.. Стриктно е изпълнил процесуалното си задължение да извърши собствен анализ и оценка на писмените материали поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Липсва нарушение на принципа по чл. 18 НПК, който поначало е въведен с изключения. Напълно неоснователно се изтъква от жалбоподателя и съществуващо противоречие в мотивите на въззивния съд, който е приел за фактически установено, че М. К. е подала сигнал до ФБР след като е била уведомена от българската банка („С.” ЕАД) за налични у тях съмнения за престъпление (л. 8 от мотивите). Според жалбоподателя, от документите, изпратени от американските власти, ставало ясно, че М. К. е подала сигнала след като е била уведомена от служител на македонската банка за подозрения за извършено престъпление – измама. Наред с това се твърди, че съдът противоречиво бил приел, че дружеството е сезирало компетентните власти. По същината си е наведено оплакване за необоснованост, която е извън обхвата на касационната проверка, защото какво точно се установява от изпратените от американските власти документи е въпрос от фактическо естество, а той се решава от съда, разглеждащ делото по същество. Поначало дали сигналът е бил изпратен до ФБР след уведомяване от македонска или от българската банка представлява обстоятелство без съществено значение по делото. Изолирано използван израз в мотивите не може да създаде каквото и да било съмнение относно лицето, подало сигнала до компетентните органи в качеството си на контролен орган на чуждестранното търговско дружество. Липсва разминаване между позицията, която според защитника, били застъпвали повечето съдебни състави на ВКС, че във всички случаи е задължително извършване поне на разследване, в резултат на което да са събрани убедителни доказателства за осъществяването на това предхождащо престъпление и мотивите на Софийския апелативен съд по делото (л. 10), че за съставомерност на деянието по чл. 253, ал. 1 НК не е необходимо да има влязла в сила присъда за предикатното престъпление, а само доказателства за съществуването му и започнало разследване по него. Ето защо Върховният касационен съд не намира допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, с които жалбоподателят обвързва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон. Представени са надлежни, законосъобразни мотиви относно съставомерните признаци на престъплението по чл. 253, ал. 1 НК, осъществено при условията на за продължаваната престъпна дейност, както в обективно, така и в субективно отношение. Макар и формално да е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието, в жалбата не се подкрепа с конкретни съображения. Съвкупността от отчетените обстоятелства според тяхната относителна тежест не разрива очевидно несъответствие с определеното по размер наказание на подсъдимия К. от три години лишаване от свобода за извършеното престъпление, чието изпълнение е било отложено за подходящия изпитателен срок от пет години. Предвид отсъствието на касационно основание, присъдата на Софийския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1021 от 7.10.2020 г. на Софийския апелативния съд по в. н. о. х. д. № 666/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: