Р Е Ш Е Н И Е № 71 Гр.София, 25.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Цекова В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 141/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 214/11.12.12 г.,постановена от ОС-Хасково /Х./ по В.Н.О.Х.Д. 702/12 г., е отменена присъда №89/26.09.12 г., постановена от РС-Хасково /ХРС/ по Н.О.Х.Д. 291/12 г. и подсъдимата Г. И. В. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл.343,ал.3,б.А вр. ал.1, б.Б вр.чл.342,ал.1 НК и са отхвърлени предявените граждански искове. С присъдата на ХРС подсъдимата е била призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.343,ал.3,б.А вр.ал.1,б.Б вр.чл.342,ал.1 НК и й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години, както и право да управлява МПС за срок от една година. В. е била осъдена да заплати на конституираните граждански ищци Г. К. и Г. Я. обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 3 000 и 7 000 лв. Недоволен от присъдата на Х. е останал представител на ОП- Х. /ХОП/, който в срок я атакува с оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. Моли същата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Постъпила е касационна жалба и от частните обвинители и граждански ищци К. и Я. чрез техния повереник, с релевирани основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Липсват изложени конкретни доводи в подкрепа на основанията. Моли се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на ОС-Хасково, за да бъдат отстранени нарушенията на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателния съдебен акт. Моли се също така на основание чл.354,ал.2,т.5 НПК да бъдат уважени предявените граждански искове или алтернативно, да бъдат увеличени присъдените от първостепенния съд обезщетения. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с отразените в него доводи, като се възползва и от жалбата на частните обвинители в частта по релевиране на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, мотивирайки същото с незаконосъобразен направен от въззивния съд доказателствен анализ. Частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техният повереник, нито пък е депозирано допълнително изложение към касационната жалба, както е отразено в самата нея, че ще бъде сторено. Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Нейният защитник моли аргументите в сезиращите настоящата инстанция документи да бъдат счетени за неоснователни. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и жалбата и изложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: И протестът на ОП-Х., и жалбата на частните обвинители и граждански ищци, са изготвени, преди да бъдат постановени мотивите към атакуваната оправдателна присъда и са твърде общи. След депозиране на мотивировката на въззивната инстанция липсват допълнителни съображения за обосновка на касационните основания, сочени в сезиращите настоящия съд документи- такива по чл.348,ал.1,т.1 НПК от срана на прокуратурата и по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК от страна на частните обвинители и граждански ищци. Преди да вземе отношение по съществото на претенциите, ВКС желае да обърне внимание на качеството на протеста и жалбата. Оплакванията на държавното обвинение са, че присъдата на Х. е незаконосъобразна и необоснована. Необосноваността не е касационно основание и няма нужда да бъде обсъждано. Незаконосъобразността на атакувания съдебен акт пък очевидно се извежда от желанието да бъде установено, че неправилно подсъдимата е била оправдана. За тази цел представителят на ХОП е направил разбор на събраните по делото доказателства при собствена интерпретация на същите, без да е наясно какви са съображенията на второстепенния съд. Така на практика словно е въведено като касационно основание и такова по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК- нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на протестиращата страна, което не е отстранено. Облягайки се на принципно изложената мотивировка по протеста, неслучайно представителят на ВКП препраща към и обосновава по нарочен начин посоченото цифрово основание в жалбата на частното обвинение, по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Частните обвинители и граждански ищци от своя страна, чрез пълномощника си, атакуват присъдата, без да са изтъкнати никакви аргументи за незаконосъобразност на същата, макар и цифрово да се заявяват нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. В тази насока, доколкото обвинението-държавно и частно- въобще изразява недоволство от съдебния акт със сочени от всяка от недоволните страни основания, общо погледнати като такива по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, се дава възможност на върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнесе в рамките на възведените от всеки съображения. Не може да не се отбележи обаче, че исканията по жалбата на частните обвинители и граждански ищци за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в наказателно-оправдателната част от една страна, а от друга- за директно уважаване от страна на ВКС на предявените от ищците граждански искове или респективно за тяхно увеличаване спрямо присъденото от първата инстанция, не се обляга на процесуалните възможности на последната съдебна инстанция. И това е така, защото е недопустимо същата да се произнесе по въпроса за неправилна интерпретация на доказателствата, с изведено заключение за липса на авторство и да върне делото за ново разглеждане след отмяна на присъдата, като същевременно уважи или не предявен граждански иск, означаващо разрешаване на проблема с авторство на деянието. Разпоредбата на чл.354, л.2,т.5 НПК, спомената в жалбата, трябва да бъде разглеждана не самостойно, а в комплекс с направените наказателно-правни изводи, решими на плоскостта на изменение на атакувания съдебен акт, както указват от 1 до 4 точка на ал.2 на чл.345 НПК, не с оглед отмяна. Последната е задължителна при положение, че се твърдят и намерят за налични процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на нормите на чл.13 и 14 НПК от страна на въззивната инстанция, чието преодоляване изисква нов преглед на съд по фактите и правото. В тази връзка би била нужна отмяна на присъдата и връщане на делото за ново гледане, тъй като ВКС не е оправомощен /доколкото е съд по правото поне до трето разглеждане на делото пред него, с оглед последни изменения в процесуалния закон/ да се произнася директно по виновността на едно лице при оправдаване на същото от долустоящ съд, освен ако не става дума за несъставомерно деяние. По същество погледнати, протестът и жалбата на частните обвинители и граждански ищци са основателни. Без да прави пълен преглед на мотивировката по протеста, осмисляща необоснованост на атакувания съдебен акт, същата оценена словно съдържателно се отнася, както вече бе казано, към наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Видно от аргументите на първата и втората инстанции, при едни и същи доказателства двете съдилища са направили противоположни изводи по авторството на деянието, стоящо в основата на решаване на процесния казус. Всеки от тях е обосновал становището си. Въпросът е дали второстепенният съдебен състав, чийто акт е предмет на проверка в настоящото касационно производство, законосъобразно е оценил събрания по делото доказателствен материал /тъй като той не е събирал такъв пред себе си/, осъществил е процесуално издържана негова проверка и е извел верни изводи както по фактите, така и по приложението на правото. Образно казано, гласните доказателствени средства са разделени на четири основни групи. Първата са показанията на свидетелите Д. и С., присъствали в колата, по обвинителен акт управлявана от подсъдимата В.; втората са тези на свидетелите Ю. и К. и К. Г., имащи общ поглед върху факта кой е управлявал процесното А.и при настъпване на катастрофата; третата група са показанията на свидетелите В. Г. и Ж., които като дежурни съответни служители на място разбрали, че колата е карана от Г.; и четвъртата-тези на свидетелите Н. и Д., възпроизвеждащи видяното от тях при качване на подсъдимата и Д. и С. в автомобила, малко време преди да стане ПТП-то. В. също дава обяснения пред съда, но предвид тяхната двояка функция-като доказателствено средство и средство за защита- те трябва да бъдат ценени внимателно и да бъдат отнесени към останалия събран по делото доказателствен материал. Други показания, които биха могли да допринесат за установяване на обстоятелството кой е управлявал процесната кола по време на катастрофата, са опосредени и представляват говорене по слух. Прави впечатление, че на досъдебното производство първата и част от втората група свидетели /Ю. и К./ са казали, че водач на автомобила, причинил ПТП-то, е подсъдимата, а впоследствие пред съда променят показанията си, всеки от тях давайки собствено обяснение защо прави това. Казаното от Н. и Д. не би могло да бъде прието за абсолютно, като извън противоречията помежду ми, не може да не се отчете,че тези лица не са свидетели на управляване на колата точно в момента на катастрофата. В. Г. и Ж. не твърдят нищо различно от това, че на място момичето е признало, че то е управлявало автомобила и затова на него е съставен акт по ЗДП. На последно място самата В. разяснява противоречивото си поведение за казаното, че тя е управлявала и че всъщност е излъгала,за да защити любимия си човек. Това не е необяснимо нито от житейска, нито от процесуална гледна точка. По-важно в случая е друго. Преценката на цитираните доказателствени материали е суверенна за решаващите съдилища, стига да са спазени всички процесуални правила за допускане,събиране, проверка и оценка на същите. Не може да има съмнение, че показанията на П. Д. /на досъдебното и съдебно производство, макар и различни по въпроса за авторството/ и обясненията на В. са свързани и достатъчно емоционално обагрени, предвид личната връзка между двете лица. Следователно, най-значимо се явява депозираното от свидетеля С., който е бил пасажер в А. и неотклонно твърди, че е седял на задната седалка. Такива твърдения са наведени и в показанията на свидетелите Д. и Н.. С. С. е разпитан пред ХРС в съдебно заседание на 16.05.12 г.и тогава е свидетелствап, че колата е била управлявана от В.. Същевременно първостепенният съд е ценил в мотивите си негови показания, дадени на досъдебното производство, непрочетени по надлежен процесуален ред и следователно неприобщени към годната за ценене доказателствена маса. Поне такова е отразяването по съдебен протокол /л.74 лице и гръб от първоинстанционното дело/, който, както е известно, е писмено доказателствено средство, установяващо набавянето в съдебно заседание на гласни и писмени доказателствени материали. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.13,ал.2 НПК. Второстепенният съд не е отчел цитираното недопущение, нито сам го е отстранил, но пък е ценил показанията на третирания свидетел само по казаното от него в съдебно заседание. Прокурорът от ХОП не е обърнал внимание на коментираното и се е позовал на показанията на С., дадени на досъдебното производство, обосновавайки тезата си за неверен разбор на въззивната инстанция, без да си даде сметка за това какъв доказателствен материал е преценявал Х.. ВКС няма да си позволи да цитира дословно депозираното от С. на досъдебното производство, което е възможно и следва да бъде присъединено по надлежен процесуален ред към ценимия доказателствен материал, чрез законосъобразен прочит на протоколите, приложени на л.26 и л.37 и 38 от ДП. Промяната още в хода на тази предпроцесна фаза на показанията на основен свидетел по основен компонент, подлежащ на доказване,а именно кой е управлявал процесния автомобил, се явява от изключителна важност за решаване на делото по същество и подлежи на внимателна преценка. От друга страна, не бива да се пропуска още един факт, който би могъл да бъде изводим от обсъжданите показания- дали към момента на качване на Г. в автомобила, преди да стане произшествието, тя е дала на седящия отзад С. чантата си и закупените на място, където са видени от Н. и Д., дюнери. Това обстоятелство се противопоставя на други събрани данни, че подсъдимата е държала сандвичите към момента на осъществяване на ПТП-то, обстоятелство, безусловно прието от Х. и обясняващо до голяма степен получаването на травмите на момичето. Последното казано се отнася пряко и към най-същностното доказателствено средство, осмисляно в настоящия наказателен процес- съдебно-медицинското заключение, установяващо възможността подсъдимата да е управлявала процесния автомобил, чието движение е станало причина за станалото пътно произшествие, предвид получените от самата нея травми вследствие на удара и отворилата се въздушна възглавница на А. Двете инстанции са възприели различни изводи по фактите и съответно по правото, без обаче да бъде изяснено докрай положение, въведено в хода на съдебното дирене, изводимо от казаното от вещото лице-медицински експерт в съдебно заседание на 26.09.12 г.- “възможно е счупването да се получи при полусвита ръка в опора отпред, плътно опряна в предмет и направление на силата, т.е,ако е опряна в таблото....” Това обстоятелство очевидно е възприето от въззивния съд, независимо от пояснението за трудната му постижимост, предвид отворилата се въздушна възглавница пред седящия отпред пасажер и наличие на неотричано поставяне на предпазен колан, ограничаващ изместване на тялото напред към таблото. Следователно, при неяснота по посоченото, анализът не е направен в съответствие с нормите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК, което е нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 НПК. Разискваният въпрос следва да бъде разрешен чрез медико-автотехническо разясняване на обстоятелството откъде изскача въздушната възглавница в процесния автомобил на мястото до шофьора /за водача е ясно, че е от волана/; кой е първият момент след удара, в който това става; възможно ли е да се получат констатираните за подсъдимата увреждания, предвид съответен изяснен механизъм и отчитане на предпазния колан, а и след законосъобразен прочит на показанията на С., дадени на досъдебното производство, със и без държани от подсъдимата сандвичи. Доказателствата понастоящем не дават възможност да се преценят тези обстоятелства, явяващи се решителни за правилното изясняване на делото. Едва след уяснения по посочените елементи може да се разсъждава на плоскостта на суверенен разбор на инстанцията по същество на всички събрани по делото доказателства и в съобразие с техния анализ, да се търси вярно приложение на материалния закон. Казаното е важимо и в светлината на последните изявления на въззивния съд относно принципно незаконосъобразие на повдигнатото обвинение, с оглед вмененото нарушение на ЗДП, активиращо наказателната отговорност, и действително извършеното такова, без значение от авторството на деянието. Едва при пълен, надежден и законосъобразен преглед на годната за ценене съвкупност следва да се разсъждава по този проблем, пропуснат от представителя на обвинението в неговия протест, най-малко поради експликираното незапознаване с мотивите на атакувания съдебен акт. Предвид изложеното, присъдата на Х. следва да бъде отменена и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Указанията, които е минимално необходимо да бъдат изпълнени, са за преразпит на свидетеля С. С. и законосъобразен прочит на показанията му, дадени на ДП; както и назначаване на комплексна съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени по-горе в настоящите мотиви. Няма пречка, разбира се, не само да бъде събран допълнителен относим към предмета на доказване материал, но и въззивната инстанция да стигне до идентичен със сегашния извод, стига това да бъде направено състоятелно по фактите, доказателствената преценка и правото. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1, т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 214/11.12.12 г., постановена от ОС-Хасково по В.Н.О.Х.Д. 702/12 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/