4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 51/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр.София, 13 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 51/2015 година Защитник на подсъдимата Ю. Б. Б. е подал касационна жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определението на Плевенския окръжен съд, осъждащо Б. да заплати равностойност в лева на придобитото от нея чрез престъпление, а също така и отнемащо от Б. в полза на държавата на друго имущество с оглед приложението на чл.53 НК. Първоинстанционното определение – 687/24.ІХ.2014 год. по чнд 674/14, е издадено по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, във връзка с чл.53 НК, след като на 30.V.2014 год. Ю.Б. е постигнала със съответния прокурор споразумение за решаване на нохд 412/14. С това споразумение по реда на глава двадесет и девета от НПК е решена само наказателната отговорност на подсъдимата за т.нар. изпиране на пари по чл.253, ал.4, във вр. с ал.1 НК, за което тя е получила наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 3 години, както и глоба 8 000 лева. Приложението на чл.53 НК не е било предмет на постигнатото споразумение. С оспореното сега по касационен ред решение – 244/4.ХІІ.2014 год. по вчнд 270/14, е на практика отхвърлена въззивната жалба на подсъдимата Б.. В касационната жалба е мотивирано разбирането за нарушаване на процесуалния закон, тъй като според нейния подател НПК не допуска получилото се разделно решаване на делото; смята се, че приложението на чл.53 НК е трябвало също да бъде предмет на договаряне за постигането на споразумение. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание, а според участващия в него прокурор е неоснователна, въпреки допуснатото със споразумението нарушение на НК. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение, макар и не по всички съображения на постановилия го ВтАС. Същественото съображение за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт е трябвало според ВКС да бъде, че приложението на чл.53 НК е извън предмета на споразумението за решаване на делото по реда на глава двадесет и девета от НПК (също – опр.155/09-І, Бюл. 7/10). Този ред като част от особените правила за провеждане на наказателното производство не оставя никакво съмнение, че макар да „има последиците на влязла в сила присъда” (чл.383, ал.1 НПК), тя и споразумението не са идентични по кръга от въпроси, които решават по делото (ярка илюстрация на различията между тях е и недопустимостта на споразумение за оправдаване на обвиняемия – вж. и 569/07-І, Бюл.10/07). Ако беше съобразил категоричността на този извод, апелативният съд не би видял и пропуск на окръжния съд относно приложението на чл.253, ал.6 НК, нито пък необходимост да привежда иначе правилни аргументи за отстраняването на такъв пропуск. Ползването на относимата в случая аргументация, че редът по чл.306 НПК е бил единствено възможният за решаване на въпроса за отнемане в полза на държавата на придобитото чрез престъплението, вероятно би накарал и касационният жалбоподател да потърси други аргументи в своя полза. Липсата на възможност за прокурора и обвиняемия да договарят прилагането на чл.53 НК или на специалния спрямо него чл.253, ал.6 НК, би направило излишно позоваване от негова страна на такива спорни доводи като тези, че отнемането в полза на държавата трябвало да се включи в определянето на наказанието; че за „допълнителния” ред по чл.306 НПК няма място при влезли в сила „основни” съдебни актове; че този ред позволявал на практика последваща промяна в споразумението, с което се е бил съгласил обвиняемият. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244 от 3 декември 2014 год. по вчнд 270/2014 на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ