Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 02.06.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 58 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. Д. срещу решение № 265 от 08.12.2016г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 238/2016 г. В жалбата е заявено съгласие с констатациите на въззивния съд относно причините за автозлополуката, вината на подсъдимия за настъпили съставомерен резултат и наличието на квалифициращите обстоятелства. Направено е искане за преоценка на приложимия размер на заслуженото чрез поведението на подсъдимия наказание, като се вземат предвид направеното от подсъдимия в хода съдебното производство признание, както и липсата на неприключили наказателни производства срещу него и на тази база се намали срока на наложеното лишаване от свобода. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и направеното в нея искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура обосновава становище за отсъствие на основания за касационна намеса. Подсъдимият, редовно призован, не взема лично участие в заседанието пред касационната инстанция. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени от чл. 347, ал. 1 НПК, прие за установено следното: С присъда № 14 от 18.04.2016 г. състав на Добричкия окръжен съд е признал подсъдимия И. Р. Д. за виновен в това, че на 15.10.2015 г. на междуселищен път [населено място] – [населено място] при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Б.-316 І“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 и в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. И. Н., като е управлявал без да има необходимата правоспособност и след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК и чл. 58а НК му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода. Това наказание съдът е постановил да бъде изтърпяно в затвор или в затворническо общежитие при първоначален „строг режим“. С присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства по делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените по воденето на делото разноски и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. За да извърши корекция на контролирания акт в насоката, желана от подсъдимия и от неговия защитник, касационната инстанция би следвало да установи явно несъответствие между обществената опасност на извършеното и на личността на подсъдимия – от една страна и тежестта на наложеното наказание – от друга. Конкретиката по случая не обосновава такъв извод. Напротив, отмереното от първостепенния съд и потвърдено от въззивната инстанция наказание е пропорционално спрямо извършеното престъпление. Направена е от състава на окръжния съд обстойна и качествена съпоставка на обстоятелства с действителна значимост за определяне на приложимото наказание, с която контролирания съд не е имал причини да не се съгласи. С основание акцент в съдебните актове е поставен върху доказаната чрез поведението на подсъдимия в един продължителен период негова неспособност или нежелание да си наложи нужната сдържаност, съобразителност и дисциплина в поведението, към които държавата в този период многократно е правила усилия да го преориентира, използвайки различни механизми за въздействие. Във времевия интервал от 2003 година до 2015 година подсъдимият почти ежегодно е санкциониран по административен ред за управляване на моторно превозно средство без свидетелство за управление и за други нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП, като общият брой на постановените по отношение на него наказателни постановления е седемнадесет. Хронологически последното от тях предшества само с четири месеца датата на инкриминираното събитие. Невъзможно е съдилищата да бъдат упрекнати в механично позоваване на факта на налагането на административните наказания и техния брой. Макар да се касае за продължителен период, в който санкционираните нарушения по ЗДвП са били допуснати от подсъдимия, тяхната интензивност и сериозност показват устойчивия стремеж на И. Д. към нарушаване на правния ред и са правели престоя му на пътя като водач на моторно превозно средство с постоянна перспектива за тежък резултат. И този резултат закономерно е настъпил на 15.10.2015 г. С основание съдилищата са се позовали и на данните от съдебното минало на подсъдимия, включващо седем осъждания за престъпления от общ характер, две от които за престъпления по чл. 343в НК. Към съвкупността от обстоятелства със значение на повишаващи обществената опасност на извършеното престъпление са и самия брой на квалифициращите обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение, намиращо се в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Превишаването на максимално допустимата скорост на движение (в случая с почти 50 км/ч над разрешената за участъка) е всякога особено грубо и рисково, а в случая то е реализирано при действието и на допълнителни неблагоприятни за безопасността фактори, като нощната тъмнина и движението по неосветен участък от пътя. Прегледът на материалите по делото не показва особености от семейния и социалния статус на подсъдимия, нито обществена негова характеристика, които да конкурират посочените факти и още по-малко да са способни да доминират над тях. Оказаното от подсъдимия съдействие при разследването чрез дадените от него на досъдебната фаза обяснения по обвинението е било съобразено от предходните инстанции при отмерването на приложимото наказание под средния законоустановен размер. Що се касае до признанието на фактите по обвинението, което подсъдимият е направил при съдебното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, то е премирано от самия закон, указващ в такава хипотеза намаляване на наложеното наказание с 1/3-та. Това изискване в случая е било стриктно спазено при постановяването на присъдата. Неприемлив е довода за наличие на положителни характеристични данни за подсъдимия, изводими от факта на липсата на други незавършени наказателни производства срещу него. Ако подобен възглед бъде възприет, това би означавало по аргумент за противното, че наличието на незавършени наказателни производства характеризира в негативен план личността. А това не е вярно, защото при изследването на личностната характеристика водещо трябва да е обективното начало, което не бива подпомогнато при липса на доказана вина и наложено наказание. За това както наличието, така и липсата на незавършени наказателни производства не може да служи като надеждна информационна база за характеристиките на личността на подсъдимия. Наложеното наказание се явява справедливо и не изисква корекция. Неуместно искането за намаляването му е обвързано с практиката на ВКС „по подобен род дела“. Всъщност за утвърдена съдебна практика относно размера на наказанието, приложимо за конкретен вид престъпления не би могло да се говори. Съдебната преценка по въпросите на индивидуализацията на наказателната отговорност е всякога конкретна, изводима от конкретните факти по делото относно условията, при които е извършено престъплението, механизма на извършването му, останалите негови специфики, данните за личността на подсъдимия. Правилата за определяне на наказанието са установени в гл. V НК (за пълнолетните лица), като никое от относимите към конкретния случай сред тях не е нарушено от съдилищата. Определена под средния установен в чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК размер, санкцията е съобразена както със смекчаващите, така и с отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Тя е напълно адекватна от гледище не само на тези обстоятелства, а и от гледище на същността й на средство за индивидуално въздействие и предназначението й да стимулира извършилия престъпление към ценностна преориентация и зачитане на закона. Не следва да се забравя и значението на наказанието за подчертаване и в общественото съзнание на значимостта на социалните и правните норми и на необходимостта от тяхното зачитане. Всичко това не би било постигнато в случая с по-леко по размер наказание. След постановяването на контролирания въззивен акт е последвала промяна в правилата за определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и разпределение на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни домове, регламентирани в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Съгл. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС приложим в случая с оглед на вида на санкционираното престъпление е общ режим и при такъв подсъдимия следва да изтърпи наложеното му наказание. В този смисъл въззивното решение и потвърдената с него присъда на състава на окръжния съд следва да бъдат изменени. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 265 от 08.12.2016 г. на Варненския апелативен съд-наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 238/2016 г. и потвърдената с него присъда № 14 от 18.04.2016 г. на Добричкия окръжен съд по НОХД № 141/2016 г., като отменя определения „строг режим“ за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание и вместо това постановява подсъдимият И. Р. Д. да изтърпи наложеното му наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален „общ режим“. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.