. стр. от решение по гр.д. № 458/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 310 София, 15. юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 458 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 20.11.2009 г. по гр.д. № 698/2009, с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд от 03.06.2009 г. по гр.д. № 782/2009, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 1/09.01.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и частично за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за легитимацията кмета на общината, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението и задължението на съда, когато по иска не са конституирани надлежните страни, да даде указания в какво се състои нередовността на исковата молба и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовността. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 1 ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2010 надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемането на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. По различен начин се постъпва, когато в исковата молба ищецът излага обстоятелства къде е работил, но посочва като ответник правоспособно лице, различно от правоспособния си работодател; и когато посочва като ответник неправоспособно лице или не разполага с данни кое правоспособно лице е надлежен ответник по делото. Даденото в т. 1. ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2010 разрешение, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят; се основава на разбирането, че от волеизявлението на горестоящия орган възникват правоотношения не между този орган и работника, а между работника и правния субект, при когото ще се осъществява трудовото правоотношение, т.е. от разрешението са обхванати само случаите, в които работодателят е правоспособно лице, различно от горестоящия орган. Когато горестоящ орган издава заповед за назначение в организационно обособен подчинен орган, който не е правоспособен, трудовото правоотношение възниква между тези лица, които са правоспособни. Поделението, което разполага със специалната правоспособност по § 1, т. 1, ДР КТ може самостоятелно да наема работници и служители и да бъде техен работодател, но то не може да наеме своя ръководител. Този ръководител има трудово правоотношение с правоспособния работодател, чийто орган го е назначил. Затова когато по делото има данни трудовото правоотношение да е възникнало с правоспособно лице, различно от органа, издал заповедта за назначение, съдът следва да укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на правоспособния работодател като страна по делото и да му предостави възможност с съответния срок да представи препис от исковата молба с приложенията за връчване; а когато по делото няма данни, кое поделение е разпоредител с бюджетни кредити (т.е. е процесуално правоспособно съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК), съдът следва да укаже на ищеца (като го снабди с надлежно удостоверение) или сам служебно да изиска информация кои поделения на съответното учреждение са разпоредители с бюджетни кредити. В този случай съдът служебно конституира държавното учреждение – разпоредител с бюджетни кредити надлежен ответник по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодател на истцата е бюджетно звено “Дневни детски ясли и детска кухня”, а не кметът на общината, който е издал заповедта за уволнение. По тази причина исковете срещу О. са неоснователни. Правилно въззивният съд е приел, че трудово правоотношение е съществувало между ищцата и организационно обособеното звено в общината “Дневни детски ясли и детска кухня”, тъй като това поделение е могло самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение, но неправилно е приел, че предявените срещу общината искове са неоснователни. Поделението – работодател може да бъде страна по трудово правоотношение и съответно страна по трудов спор, но независимо от това кой е конституиран като страна по трудовия спор работодателят по § 1, т. 1, ДР КТ или работодателят – юридическо лице, последният винаги може да извършва съдопроизводствени действия, тъй като съдебното решение ще породи правните си последици (сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие) в неговата правна сфера (вж. решение № 301/12.06.2012 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 966/2009). Нито правомощията на работодателя – юридическо лице по трудовото правоотношение, нито процесуалната му легитимация могат да бъдат ограничени от обстоятелството, че в структурата му съществува организационно обособено поделение, което може самостоятелно да наема работници. Възможността за самостоятелно наемане на работници или служители от поделението не съществува вместо, а наред с възможността на работодателя – юридическо лице. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е работила като „касиер-домакин” в организационно обособеното звено „Обединени детски ясли и млечни кухни” на [община] с място на работа „Детска ясла № **”. Общинският съвет е приел решение за реорганизация на работата и управлението на детските ясли и детските кухни, като е обособил организационно ново звено “Дневни детски ясли и детска кухня”, което не е юридическо лице нито е разпоредител с бюджетни кредити (разпоредител с бюджетните кредити е само общината) и е възложил на кмета на общината да приеме щатно разписание. Съгласно одобреното от кмета на общината разписание (в сила от 10.02.2009 г.) в Детска градина № ** е съкратена единствената щатна бройка за „касиер-домакин”, поради което трудовото правоотношение с ищцата за длъжността „касиер-домакин” е прекратено със заповед № 1/09.02.2009 и писменото приемане да заеме предложената й длъжност „детегледачка”. Видно от изложеното кметът на общината е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата като „касиер-домакин”. Без правно значение е обстоятелството, че на 09.02.2009 г. кметът на общината е назначил нов директор новообособеното звено “Дневни детски ясли и детска кухня”. Правомощията на назначения директор на новообособеното неправосубектно звено не изместват, а съществуват наред с правомощията на общината като юридическо лице – работодател. Също без правно значение е обстоятелството, че на 11.02.2009 г. ищцата е отказала да заеме длъжността „детегледачка”. Трудовото правоотношение за длъжността „касиер-домакин” е прекратено със съгласието на ищцата, тъй като на 09.02.2009 г. тя е приела да заеме предложената й друга длъжност „детегледачка”. При прекратяването на трудовото правоотношение със съгласието на работника, той не се ползва особена закрила, поради което не следва да се иска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „касиер-домакин”. Оттеглянето на съгласието за заемане на предложената длъжност „детегледачка” два дни по-късно е без правно значение за прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „касиер-домакин”. Ответникът по исковете [община] не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд от 20.11.2009 г. по гр.д. № 698/2009. ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на уволнението със заповед № 1/09.02.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 КТ, предявени от М. К. Д. от Б. срещу [община]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.