2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София,15,10,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3195/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 337 от 23.05.2013 г. по ч. т. д. № 338/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 168 от 07.02.2013 г. по т. д. № 5/2012 г. на Разградски окръжен съд, с което върната въззивната жалба на [фирма] срещу допълнително решение № 739 от 19.07.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на РзОС.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в обжалваното определение е засегнат въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната касационна жалба Д. П. Д. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] не вземат становище по частната касационна жалба.
ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане на Разградски окръжен съд за връщане на въззивната жалба на [фирма] срещу допълнително решение № 739 от 19.07.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на РзОС, макар и на основания различни от дадените от РзОС, е прието, че е недопустимо с допълнително решение по чл. 250 ГПК съдът да се произнася по възражение за прихващане, тъй като то може да бъде предмет на въззивна жалба и съответно проверката ще се извърши в въззивното производство срещу основното решение по делото.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Република България постановки по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ако съществува вероятност обжалваното определение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол. В процесния случай вероятност атакуваното определение да е процесуално недопустимо е налице предвид обстоятелството, че съдът е подменил предмета на произнасяне, тъй като в производството по проверка на редовността на първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба на [фирма], въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на първоинстанционното допълнително решение, а е следвало да преценява само размер на дължимата държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 337 от 23.05.2013 г. по ч. т. д. № 338/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за произнасяне по частната жалба на [фирма] срещу разпореждане № 168/07.02.2013 г. по т. д. № 5/2012 г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|