Р Е Ш Е Н И Е   №  25   София, 19 февруари  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори януари  двехиляди и десета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                           ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                                Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 627/2009 год. Производството по чл. 346 и сл. НПК е образувано по жалба на адв. П, като повереник на гражданските ищци и частни обвинители И. С. С. и П. М. В. против въззивна присъда № 11 от 30.09.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 305/2009 год. по описа на Ямболския районен съд. В жалбата се изразява общо несъгласие с постановената от възивната инстанция присъда, като се твърди, че в наказателната и гражданската й части е постановена в нарушение на закона и при особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да се излагат конкретни съображения. В допълнението към нея се поддържат доводи за допуснати нарушения от въззивната инстанция, довели до ограничаване на процесуалните им права и до неправилна квалификация на деянието. Иска се да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Подсъдимият изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната въззивна присъда, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение от 25.06.2009 год. постановено по НОХ дело № 1149/2008 год. Ямболският районен съд на основание чл. 289 ал.1 във вр . чл. 24 ал.1т.2 НПК и чл.1 ал.1 от Закона за амнистията от 2009 год. е прекратил производството по делото в наказателната му част. С присъда № 612 от същата дата е осъдил подсъдимия Д. Г. К. да заплати на И. С. С. сумата 15000лв, а на П. К. М. сумата 5000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане, ведно със законните лихви считано от 27.12.1999год. до окончателното изплащане и направените по делото разноски, а на държавата да заплати 2555лв направени по делото разноски и 800лв държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. С присъда № 111 от 30.09.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 305/2009 год. Ямболският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е отхвърлил предявените граждански искове. Потвърдил е протоколното определение за прекратяване на наказателното производство. Пределите, в които касационната инстанция упражнява правомощията си за проверка на постановените от въззивната инстанция съдебни актове са изчерпателно уредени в процесуалния закон. По силата на чл. 346 т.2 НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани постановените от окръжния съд като въззивна инстанция нови присъди. В конкретния случай производството пред Ямболският окръжен съд е образувано по протест на прокурора и и жалби на останалите страни, в които са изразили несъгласие против постановеното протоколно определение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по наказателната отговорност на подсъдимия, така и против присъдата, с която се е произнесъл по гражданската му отговорност. От представителя на държавното и частното обвинение са поддържани доводи за допуснати нарушения в частта, с която е прекратено наказателното производство, като са изложени съображения, че в хода на разглеждането на делото са разкрити обстоятелства, даващи основание за квалификация на деянието като по-тежко наказуемо престъпление, което не се обхваща от закона за амнистията. В тази връзка е поддържано искане за назначаване на разширена петорна съдебно-медицинска експертиза, която да установи дали раждането на пострадалата И. С. чрез секцио и заболяването й от дископатия са в причинна връзка с увреждането от деянието и от там то да се квалифицира като особено тежък случай, за който се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода. От посъдимият е поддържан довод за допуснато нарушение в частта, с която съдът се е произнесъл по гражданската му отговорност, реализирана след изтичане на предвидената в ЗЗД погасителна давност. В условията на алтернативност е направено искане присъдата да бъде отменена и гражданските искове отхвърлени или присъдените суми бъдат намалени. В своя съдебен акт възивната инстанция се е произнесла по всички оплаквания. Приела е, че въпросът за характера на телесната повреда и квалификацията на деянието са изяснени в пълнота и материалният закон правилно е приложен с прекратяване на производството в наказателната му част, поради което е потвърдила протоколното определение. В тази му част въззивният съдебен акт няма характер на нова присъда. Такава е постановена от Ямболския окръжен съд само в частта, касаеща гражданските последици от деянието. В тази част е прието, че неправилно е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия, отменена е осъдителната присъда на Ямболския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която са отхвърлени предявените от пострадалите И. С. С. и П. М. К. граждански искове. При тези данни настоящият състав приема, че постановеният от въззивната инстанция съдебен акт в частта, с която е потвърдено протоколното определение от 25.06.2009 год., с което е прекратено наказателното производство по НОХ дело № 1149/2008 год. на основание чл. 289 ал.1 във вр. с чл. 24 ал.1т.2 от НПК и чл. 1 ал.1 от Закона за амнистията от 2009 год. не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване. Касационната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, без по същество да се обсъждат наведените доводи за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилна квалификация на деянието и от там до приложение на Закона за амнистията. В останалата й част касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия са взаимно свързани и едновременно с това могат да бъдат реализирани независимо една от друга. По начало на пострадалия е предоставена възможност да прецени дали да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетяването на претърпяните от престъплението вреди, като са възможни и хипотези, при които гражданската отговорност на подсъдимия може да бъде агажирана независимо от наказателната. Съдебната практика на ВКС е последователна в тълкуването на закона относно допустимостта на гражданския иск в наказателния процес, независимо от настъпването в хода на процеса на основания за погасяване на наказателната отговорност на подсъдимия, каквото е изтичането на срока на абсолютната давност за наказателно преследване. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Ако то не е престъпно, не е виновно или не се наказва, съдът уважава гражданският иск, ако с деянието са причинени вреди и са налице условията за аргажиране на гражданската отговорност на дееца. Когато при извършен деликт давността за реализиране на гражданската отговорност от причинителя на деликта не е изтекла, за лицето претърпяло вреди от деянието се запазва правната възможност за търсене на обезщетение за възстановяването им. Давността за упражняване правото на иск по ЗЗД е петгодишна и започва да тече от извършване на деянието. Тя за разлика от давността по чл. 81 НК не тече от момента, в който гражданският иск бъде предявен. В този смисъл са и указанията дадени в т.р. № 5/2006 год. на ОСТК, които по силата на Закона за съдебната власт са задължителни за прилагане. В съответствие с данните по делото, мотивирано въззивната инстанция е възприела довода в жалбата на подсъдимия, че погасителната давност за реализиране на гражданските последици от деянието, предмет на обвинението, е изтекла. Деянието е извършено на 27.12.1999 год., а гражданските искове са предявени в съдебната фаза на процеса на 4.12.2008 год. т.е. след изтичане на срока, в който може да бъде упражнено правото да се иска обезщетение за претърпяни вреди от деянието. Като е отменил осъдителната присъда на Ямболския районен съд и ги е отхвърлил на това основание, е приложил точно материалния закон. Липсват основания за отмяна на постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените разноски за тази инстанция съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 1000лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 111 от 30.09.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 305/2009 год. по описа на Ямболския окръжен съд, с която е отменена присъда № 612/25.06.2009 год. по НОХ дело № 1149/2008 год. на Ямболския районен съд и са отхвърлени предявените от гражданските ищци И. С. С. и П. М. К. граждански искове. Осъжда И. С. С. и П. М. В. да заплатят на Д. Г. К., всички с установени по делото адреси, направените в касационната инстанция разноски в размер на 1000лв. Оставя без разглеждане касационната жалба на И. С. С. и П. М. К. против същата присъда в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 25.06.2009 год, с което на основание чл. 289 ал.1 във вр. с чл. 24 ал.1т.2 от НПК и чл. 1 ал.1 от Закона за амнистията от 2009 год. е прекратено наказателното производство. Прекратява производството по НД № 627/2009 год. по описа на Върховния касационен съд в чази му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: