3 Р Е Ш Е Н И Е № 285 СОФИЯ 16.08.2010 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 март 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ж. СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : Д. Ц. Бонка Дечева при секретаря Д. Н. изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 3818/08 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение на Окръжен съд М., постановено на 21.07.2008 г. по в.гр.д. № 165/07 г. при повторно разглеждане на делото, е оставено в сила решението на Берковския районен съд, постановено на 28.10.2005 г. по гр.д. № 704/01 г. в частта, с която на основание чл. 292 ГПК/ отм./ новообособеното жилище по архитектурен проект, одобрен от гл. архитект на Община В. на 17.05.2005 г., с площ 37.20 кв.м., на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда и сутерен от 18.37 кв.м., заедно с 1/2 ид. част от терена и съответните идеални части от общите части на сградата в УПИ V.- 1022 в кв. 79 по плана на гр. В., е възложено на А. И. Д., а новообразуваното жилище с площ 88.59 кв.м., заедно със сутерен от 47.53 кв.м., 3/12 ид. части от дворното място и съответните идеални части от сградата, е възложено в дял на И. Д. В.. С въззивното решение е отменено решението на Берковския районен съд, постановено на 28.10.2005 г. в частта, с която са присъдени суми за уравнение на дяловете и е постановено друго, с което е А. Д. е осъдена да заплати на И. Д. сумата 5 290.50 лв. Отменено е решението на Берковския районен съд, постановено на 19.10.2005 г., с което е обявен за окончателен проект за разделителен протокол за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на два реални дяла. Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от И. В. Д.. Развити са доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Ответницата по касация А. И. Д. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба основания във връзка с доказателствата по делото, приема следното: Страните по делото са наследници по закон на В. И. В., поч. през 1996 г. Жалбоподателят И. Д. В. е неин съпруг, а ответницата по касация А. И. Д.- дъщеря. С влязло в сила решение от 24.06.2002 г. по гр.д. № 704/2001 г. на Берковския районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между тях по отношение на недвижим имот, представляващ УПИ V.- 1022 в кв. 79 по плана на гр. В., ведно с първия етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в него, при права ¾ ид. части за И. В. и ¼ ид. част за А. Д. по отношение на жилището и при права по 1/2 ид. част от дворното място за всеки от тях. Спорът между страните е за това дали допуснатото до делба жилище е неподеляемо или от него могат да се образуват две самостоятелни жилища, съобразени с правата на съделителите. По делото е бил представен одобрен проект за разделяне на жилищния етаж на две самостоятелни жилища, едното от които с площ 37.20 кв.м., а другото- с площ 88.59 кв.м. Проектът предвижда възможност всяко от жилищата да има самостоятелен вход и задължителните санитарно- хигиенни помещения за самостоятелно ползуване. За всяко от тях са предвидени складови помещение в сутерена. За да може обособеното по- малко жилище да се ползува самостоятелно, проектът предвижда преустройство на съществуващи помещения в кухненски бокс и санитарен възел, което налага отваряне на прозорец за банята и затваряне на врата към общото стълбище, както и преустройство на съществуващите В. инсталации и ел. инсталации. Въззивният съд е приел, че проектираните строително - монтажни работи по обем и стойност са незначителни, тъй като не надвишават 10 % от стойността на жилището. Изводът е направен след съпоставка на строителната стойност на жилището, определена по цени за ново строителство, която според заключението на вещото лице е в размер на 77 898 лв. и средствата, необходими за обособяване на двете жилища, възлизащи съответно на 6 477 лв. за по- малкото жилище и 490 лв. за по- голямото. С определение № 1153 от 22.10.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за критериите, определящи преустройството като незначително по смисъла на разпоредбата на чл. 203 ЗУТ. Според нея съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Цитираната разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 З. / отм./ и чл. 39, ал.2 ЗС, по приложението на които има създадена трайна съдебна практика. Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. Възможни са различни хипотези - предвидените строително- монтажни работи да са значителни по обем, но при сравнително малки разходи, така и обратно – техният обем да е малък, но на значителна стойност. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително - монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. От многобройните изслушани по делото съдебно - технически експертизи, отговор на въпроса каква е пазарната стойност на допуснатия до делба имот в състоянието, в което е в момента и каква е стойността на строително- монтажните работи, необходими за обособяване на две самостоятелни жилища от него, е даден в заключението на вещите лица арх. А. Ц.- О., инж. В. Р. и инж. Л. Г. / л. 32 от въззивното дело/. Според тези вещи лица жилището има пазарна стойност 50 400 лв., а разходите за преустройството му възлизат на 5 149.14 лв. /без начислена средна печалба и ДДС/, т.е. стойността на преустройството съставлява 10.2 % от стойността на жилището. Това обстоятелство, съобразено с вида и обема на необходимите строително- монтажни работи /обособяване на кухненски бокс и санитарен възел в съществуващите помещения и свързаните с това отваряне на прозорец за банята и затваряне на врата към общото стълбище, поставяне на санитарни уреди, монтиране на самостоятелно ел. табло, направа и свързване на В и К инсталация в едното от обособените жилища с тези на сградата/, дават основание преустройството да се прецени като незначително по смисъла на чл. 203 ЗУТ съобразно утвърдените в съдебната практика критерии. Неоснователен е касационният довод, че преустройството не може да се осъществи съобразно възприетия от съда вариант 1-Б, тъй като проектът е бил одобрен в нарушение на чл. 186, ал.1 ЗУТ без писменото съгласие от собственика на втория етаж. В производството по съдебна делба преценката за поделяемост на жилището се извършва на основата на обективни критерии. Съгласието на съсобствениците или етажните собственици има решаващо значение само при доброволното поделяне на жилището. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд М., постановено на 21.07.2008 г. по в.гр.д. № 165/07 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :