Р Е Ш Е Н И Е № 281 София, 13 август 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 661/2014 г. Производството по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искания на осъдените Р. В. К. и Н. И. Л. за възобновяване на н.о.х.д. № 201/2011 г. по описа на Районен съд – Мездра, отмяна на постановената по последното присъда № 201 от 24.06.2013 г. и оправдаването на двамата осъдени. Със същата е ангажирана наказателната отговорност на първия от искателите за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Наложените на К. наказания по цитираното дело и по н.ч.х.д. № 318/2010 г. на Районен съд – Враца са групирани, като на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. С цитираната по – горе присъда искателят Л. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като изтърпяването на наложеното му при условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. В тежест на молителите са присъдени направените по делото разноски, като на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК са отнети и вещите, собственост на Л., предназначени за извършване на престъплението. Първоинстанционият съдебен акт е проверен по въззивен ред по жалби на Р. К. и Н. Л. и изменен с решение № 135 от 20.11.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 431/2013 г. на Окръжен съд – Враца, като изършеното от първия деяние е преквалифицирано в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а по отношение на втория – в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Наложените при условията на чл. 54 от НК наказания на К. и Л. са намалени както следва: една година лишаване от свобода, като в този размер е коригирано и общо определеното на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК наказание за К. и една година и два месеца лишаване от свобода за Л.. В останалата й част, първоинстанционната присъда е потвърдена. С подаденото лично от Р. В. К. искане и писменото становище на договорния му защитник се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Материалната незаконосъобразност се обосновава с несъставомерност на извършеното от К. деяние. Доводът за липса на обективен състав на престъплението кражба е подкрепен със съображения, че процесният кабел е изоставен, ничия собственост, поради което не може и да бъде предмет на кражба. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаят неразкриване на обективната истина, превратно тълкуване на представените по делото писмени доказателства, незаконосъобразно допускане на направеното искане за изменение на обвинението, необективно и едностранно кредитиране показанията на свидетелите П. П. и А. А.. Искането на Н. И. Л. съдържа идентични доводи за нарушения на материалния и процесуален закон, а именно - несъставомерност на деянието при неизяснена по делото собственост на предмета на кражбата, липса на всестранен доказателствен анализ, неоснователно кредитиране показанията на свидетеля М. Е., неразкриване на обективната истина по делото. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, осъдените Р. К. и Н. Л. се явяват лично, поддържат подадените искания по посочените в тях съображения. В допълнение искателят Л. прави оплакване за липса на мотиви във въззивното решение за отхвърлянето на направените от него възражения. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете подадени искания и оставянето им без уважение при отсъствие на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон, правилна преквалификация на деянието като опит за кражба, изяснена собственост на предмета и липса на нарушения по доказателствената дейност на контролираните инстанции. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Исканията са допустими, тъй като са депозирани в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК за проверка по реда на възобновяването на съдебен акт от посочените в чл. 419 от НПК, но разгледани по същество са неоснователни. Приетите за установени фактически положения от решаващите съдилища не подлежат на контрол от касационната инстанция, когато те са резултат от извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда. Задължение на решаващите инстанции е да съберат достатъчна по обем доказателствена съвкупност, свързана с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна преценка, да обосноват изводите си съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Настоящият състав не констатира нарушения от страна на съдилищата в дейността им по събиране и оценка на доказателствата, поради което твърдения в светлината на горното са неоснователни. Показанията на сочените свидетели са били предмет на интерпретация наред с всички останали доказателства, като не може да се каже, че са невярно оценени, надценени или подценени. Основните възражения и в двете искания са във връзка с несъставомерност на деянието, предвид неизяснената собственост на предмета на обвинението.Настоящият състав намира тези оплаквания за неоснователни. За състамоверността на престъплението „кражба” е необходимо деецът да прекъсне досегашното владение върху вещта и да установи своя фактическа власт. Теорията и съдебната практика са последователни в разбирането си, че под „владение” в НК се разбира включително и държането, като не е необходимо владелецът/държателят на вещта да е нейният собственик. Достатъчно е наличието на възможност за фактическо разпореждане с вещта от страна на съответното лице, като не е необходимо държателят на предмета на престъплението непрекъснато, във всеки едни момент, да го наблюдава или да го пази. Също така следва да се посочи, че за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението „кражба” е необходимо движимата вещ да е чужда, а тя е такава, когато не е изключителна собственост на дееца. В случая проблематиката, касателно собствеността на процесния кабел е била предмет на обсъждане от решаващите съдилища, които в актовете си са изложи убедителни мотиви, за да приемат, че собствеността е на МО.За да достигнат до този изводи, съдилищата са събрали възможният доказателствен обем от писмени и гласни доказателства, като са изяснели по несъмнен начин статута на военното поделение. Това, че към момента секретното военно поделение е със статут на обект с отпаднала необходимост, не игнорира факта, че държавата продължава да упражнява правомощията си на собственик върху поделението и прилежащата му инфраструктура. Неоснователни са и възраженията, че кабелът има статут на изоставена вещ, поради което такава вещ не може да бъде предмет на престъплението кражба, тъй като по отношение на нея не се упражнява владение. Неоснователността на това възражение произтича от грешното разбиране, че вещта е изоставена. Липсата на постоянен обитател в обекта, а само на охрана, не дава статут на намиращите се в него вещи на изоставени или загубени такива. Собствеността върху кабела се запазва и в частта, която е прилежаща инфраструктура. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационния съд намира, че исканията на двамата осъдени са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното , ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Р. В. К. и Н. И. Л. за възобновяване на н.о.х.д. №201/2011 г. по описа на Районен съд – Мездра Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: