Р Е Ш Е Н И Е   № 484   София, 15.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1005 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1161 от 22.10.2009г. по касационна жалба на Е. В. К. е допуснато касационно обжалване на решение от 28.01.2008г.и решение от 23.12.2008г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото, постановени по гр.д. № 1781/2005г. на СГС, с които е отменено решение от 10.05.1999г. по гр.д. № 3731/1998г. на СРС и вместо това е признато за установено по отношение на Н. С. С., че Е. В. К. не е собственик на урегулиран парцел ****ХХІV-110 от кв. 9 по плана на гр. С., кв. Бистрица, м. “М”, разширение “Д” и е отхвърлен иска, предявен от Е. В. К. по чл. 108 от ЗС за същия имот против Н. С. С. и К. Т. С. . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото, че имота не е станал държавна собственост, защото не е актуван за държавен и че ответниците са могли да го придобият по давност до влизане в сила на ЗСГ, поради което не подлежи на реституция на основание чл. 10, ал.2 от ЗСПЗЗ, а е приложим чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и за необоснованост на изводите на съда от събраните доказателства Ответниците по касация оспорват касационната жалба. Считат, че К. С. е придобила имота по давност, като го е владяла от 14.04.1969г., когато е отменен Указа за урегулиране на правните сделки с недвижими имоти до влизане в сила на ЗСГ – 30.03.1973г. и от отмяната на гл. І и ІІ на ЗСГ – 16.03.1990г., когато е спряно течението на давността. Тъй като Н. С. е придобил имота като добросъвестен владелец на 30.06.1991г. без да знае че преводателката му не е собственик до предявяване на иска – 27.02.1998г. е станал негов собственик. Излага довод, че на основание ЗСГ имота не е станал държавна собственост, защото не е доказано да е отнет на основание чл. 52 от ЗСГ и че решението на ПК не е пречка за придобиване на имота по давност. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че.ищцата е единствен наследница на В. К. К. , починал на 06.05.1993г., който на основание замяна по ЗТПС, оформена с н.а. № 112/20.05.1960г. получава нива от 1790 кв.м. в м. “Д”. С частен договор от 19.07.1960г., приложен по първоинстанционното дело той продава на К. И. М. 790 кв.м. от него за сумата 3 950 лв. Въпреки това декларира имота, като нива по реда на ЗСГ на 26.09.1973г., но посочва, че го е продал с частен писмен договор. Заявява за възстановяване имота по реда на ЗСПЗЗ и с решение № 5* от 01.08.1994г. е възстановено правото на собственост върху имот от 1790 кв.м., съставляващи имоти 109 и 110 по кадастралния план, изготвен 1991г. Имота е заснет по стар кадастрален план от 1950г. с пл. № 2* През 1995г. имота от 790 кв.м. е включен в регулацията и за него е отреден парцел ****ХХІV-110 от кв. 9. От разпитаната по делото свидетелка се установява, че ответницата по иска по чл. 108 от ЗС К. С. е “купила” имота, но не в нотариална форма около 1969г. Тя се е снабдили с нот. акт по обстоятелствена проверка № 121/06.11.1991г. и го е прехвърлила на ответника Н с н.а. № 62/30.06.1992г. В имота е изградена вилна сграда около 1980г., узаконена с акт № 133/25.09.1994г. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че на основание чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ /редакция - ДВ, бр. 122 от 1997 г.), на възстановяване подлежи имота, който е притежаван преди замяната по ЗТПС. Освен поради действието на тази норма и защото наследодателят на жалбоподателката В. К. е “продал” процесния имот, съдът е приел, че тя не се легитимира като собственик по реституция, защото на възстановяване е подлежал имота преди замяната. Прието е, че ответницата е придобила процесните 790 кв.м. по давност, тъй като владението е предадено още 1960 г. на основание предварителния договор и до 1973г. са изтекли повече от 10 години, имота не е бил включван в блок на ТКЗС, т.е. не е бил земеделска земя, не е и одържавяван по чл. 12 от ЗСГ, защото не е съставен акт за държавна собственост за него, поради което не е имало пречка той да бъде придобит по давност З. констатациите на нотариуса в нот. акт по обстоятелствена проверка № 1*1г. съответстват на действителното правно положение.. Правните въпроси, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК са 1. могла ли е да изтече придобивната давност в полза на “купувача” по предварителния договор за процесния имот преди и по време действието на чл. 29 от ЗСГ, 2/Одържавяването на имотите по чл. 12 от ЗСГ по силата на закона ли е ставало, или е следвало да има отчуждително производство, за да се приеме, че е налице основанието за реституция по чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Наследодателят на ищцата е заявил за възстановяване пред ПК имота, който получава при замяната по ЗТПС, тъй като процедурата по замяната е довършена с надлежен титул на собственост. Нормата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ е неприложима към казуса, тъй като е приета с изменението на ППЗСПЗЗ, публикувано ДВ бр. 4826005.1995г. в сила от същата дата, а. ПК се е произнесла и е възстановила правото на собственост с влязло в сила решение № 5* от 01.08.1994г. върху имот от 1790 кв.м., съставляващи имоти 109 и 110 по кадастралния план, изготвен 1991г. Това решение е издадено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, която не съдържа изискване за прилагането на скица към него, а имотите са напълно индивидуализирани с изготвения кадастрален план от 1991г. Основният спорен въпрос е налице ли са били предпоставките за реституция на имот 110 на основание чл. 10, ал.2 от ЗСПЗЗ. По делото е безспорно установено, че наследодателят на ищцата К е декларирал по ЗСГ 1/3 ид.ч. от апартамент, вилна сграда и процесния имот като нива. Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗСГ /отм/:, лицата, които се занимават със селскостопанска дейност, могат да притежават селскостопански имоти в размери, определени от Министерския съвет, съобразно характера на района. По делото не е установено наследодателят на ищцата да се е занимавал със селскостопанска дейност. Затова на основание чл. 12, ал.2 от ЗСГ /отм/ декларирания земеделски имот – нива е станал държавна собственост по силата на закона, съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ППВС № 8/1979 г., което не е обявено за загубило силата си. Без значение е обстоятелството, че за имота не е протекла процедура по одържавяване и съставяне на акт за държавна собственост, тъй като той би имал само констатиращо действие относно възникналото за държавата право на собственост по силата на закона. Нормата на чл. 52 от ЗСГ съдържа административно-наказателна разпоредба за налагане на глоба на този собственик, който не декларира имот, какъвто не е настоящия случай. От ал.3 на този текст също може да се направи извод, че държавата става собственик на имота по силата на закона, какъвто е изричния смисъл и на чл. 12, ал.2 от ЗСГ. На основание чл. 86 от ЗС в редакциите в сила до изменението на нормата ДВ бр.33 от 01.06.1996г. имота не е могло да се придобива по давност като държавен имот. Отмяната на глава І и ІІ-ра от ЗСГ (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).няма обратно действие, т.е. течението на придобивната давност е било спряно при действието на ЗСГ от 30.03.1973г. до 13.03.1990г. От гласните доказателства се установява, че ответницата К е купила с неформална сделка през 1969г. процесното дворно место. Към този момент е действал Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /Обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г //ЗРПВПНИ/. С нормата на чл. 29, ал.1 т.1 от ЗСГ се забрани придобиване по давност на имоти, за които се е прилагал ЗРПВПНИ, ако давността не е изтекла до влизането му в сила. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗРПВПНИ, той се прилага за населените места и присъдинените към тях територии. Със Закона за одобряване и прилагане на общия градоустройствен план на София /отм/ ДВ бр. 89/07.11.1961г. с. С., в което се намира процесното место става квартал на София, а околоградския район, който е част от общия градоустройствен план на София включва и куротните и вилните зони и селскостопанските райони – чл. 4, ал.1 т. 3 и 4 от същия закон. Така за територията на общия градоустройствен план на гр. С., където се е прилагал ЗРПВПНИ, съгласно чл. 7 от ЗРПВПНИ / нов И. бр. 29/11.04.1969г./ не е могло да се придобива по давност недвижими имоти от влизане в сила на този закон, освен между лицата по чл. 15 от ЗСГ /отм/ до отмяната на ЗСГ – 16.03.1990г.. /ДВ бр. 21/1990г./. Страните по делото не са от този кръг лица. От отмяната на ЗСГ до предявяване на иска – 11.03.1998г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 от ЗС десетгодишен срок за придобиване по давност. Кратката придобивна давност също не може да се приложи тъй като съгласно чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила – 23.11.1997г. Процедурата по възстановяване правото на собственост на ищцата по ЗСПЗЗ е приключила с влизане в сила на решение № 5* от 01.08.1994г. От датата на постановяване на това решение до предявяване на иска - 27.02.1998г. не е изтекъл изискуемият се по чл. 70 от ЗС пет годишен срок. Затова ответниците не могат да се легитимират като собственици на оригинерно основание. Поради това установеното от тях владение – факт, приет за безспорен от съдилищата по същество, е без правно основание и дължат ревандикиране на имота. Вилната сграда в парцела, предмет на акта за узаконяване не е въведена като предмет на спора, поради което за нея съдът не дължи произнасяне. Съобразно приетото, обжалваното решение следва да се отмени, като противоречащо на материалния закон и необосновано, като вместо това се уважи предявеният иск по чл. 108 за парцел ****ХХІV-110 от кв. 9 по плана на кв. Бистрица, гр. С. и се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск от ответника, че ищцата не е собственик на същото дворно место. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на касаторката следва да се присъдят направените деловодни разноски за всички инстанции, доказани до размер 1500 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение от 28.01.2008г. и решение от 23.12.2008г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото, постановени по гр.д. № 1781/2005г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ОСЪЖДА Н. С. С. ЕГН-5908036505 и К. Т. С. ЕГН-2609276410 да отстъпят собствеността и предадат владението на Е. В. К. ЕГН-4211276799 върху урегулиран парцел ****ХХІV-110 от кв. 9 по плана на гр. С., кв. Бистрица, м. “М”, разширение “Д” ОТМЕНЯ нот. акт № 121,т. ХІ от 06.11.1991г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариуса при Софийски РС. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. С. С. да се признае за установено че Е. В. К. не е собственик на урегулиран парцел ****ХХІV-110 от кв. 9 по плана на гр. С., кв. Бистрица, м. “М”, разширение “Д”. ОСЪЖДА Н. С. С. ЕГН-5908036505 и К. Т. С. да заплатят на Е. В. К. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1500 лв.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: