Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                       №580                           гр.София, 30 декември 2009 год.                        В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА   При участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 672/2008 год. Делото е образувано по искане за възобновяване по чл.420, ал.2 ,вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК, направено от осъденият Г. А. К., с основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.3 НПК, срещу влезлите в сила присъда по нохд№3393/06 год. на Плевенския районен съд и въззивно решение по внохд№410/09 год. на Плевенския окръжен съд, с което присъдата е потвърдена. В искането се изтъква, че осъдителната присъда не се основава на безспорни доказателства, установяващи участието на подсъдимия в извършването на деянието, а единствено на свидетеля Д, у който са намерени и иззети инкриминираните вещи – предмет на кражбата, които са оценени едностранчиво, а са подценени обясненията на подсъдимия. Иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на атакуваните съдебни актове и оправдаване по обвинението. В съдебно заседание осъденият се явява лично. Явява се и адвокат Т, определен от САК за служебен защитник на осъдения, който ВКС, на основание чл.94, ал.1,т.7 НПК ,след като К. не възрази да бъде защитаван от него, го назначи за защитник. Осъденият и защитата поддържат основанията и доводите в искането като адвокат С прави доводи и за съществени процесуални нарушения: нарушено е правото му на защита с неназначаване на служебен защитник на К. в процеса; не му е разяснено от Плевенския окръжен съд правото на жалба на осъдения срещу решението на въззивния съд. Представя и писмени бележки, приобщени по делото, в подкрепа на доводите за възобновяване. ПРОКУРОРЪТ от ВКП взима становище, че искането е допустимо, но е неоснователно. Въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон , а наказанието е справедливо. В последната си дума К. моли да се възобнови производството по делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и прие следното : Искането е допустимо, защото е подадено срещу подлежащи на възобновяване съдебни актове, непроверени по касационен ред и влезли в сила, от оправомощено от закона лице- осъденият, в срока , определен в закона/ спр. чл.419-чл.422, ал.1,т.5 НПК/. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение №212/20.05.09 год. по внохд№ 410/09 на Плевенския окръжен съд е потвърдена присъда № 205 от 23.03.2009 г., по нохд№ 3393/2006 г. на Районен Плевенския районен съд, с която Г. А. К. е признат за виновен , че за времето от 24.06.2006 г. до 01.07.2006 г. в с. Г., при опасен рецидив и продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи / различни предмети от бита, описани в присъдата и решението/ от владението на Р. Лазарова И. , без съгласието й, с намерение противозаконно да ги присвои, като е използвал техническо средство и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, на обща стойност 292,20 лв., поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр., чл.195, ал.1, т. З и т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" и б."б", вр.чл.26, ал.1 от НК и вр. с чл.54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Признат е за невиновен за това , на 24.06.2006 г. и съответно на 01.07.2006 г., в с. Г. със същото деяние да е отнел вещи, съответно на стойност 27,56 лв. и на стойност на стойност 37,40 лева, и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за тези деяния. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено с влязла в сила присъда по нохд № 696/2003 г. по описа на РС Плевен. Съгласно чл.189, ал. З НПК на осъдения са възложени разноските по делото. Въззивното решение е влязло в сила на 20.05.09 год. като неподлежащо на жалба или протест. Не са допуснати касационните основания, за които се твърди в искането. Няма нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразено в неучастието на квалифицирана адвокатска защита в процеса в интерес на подсъдимия. Повдигнатото срещу К. обвинение е за престъпление по чл.196, ал.1,т.2 НК, за което в закона не е предвидена задължителна адвокатска защита, видно от лимитативно изброените в чл.94, ал.1 НПК хипотези, изискващи такава защита. Такава той не е поискал, въпреки разяснените му в досъдебното производство , както и в съдебното производство права по чл.53, чл.55, чл.91, чл.94, ал.1, т.9, чл.97 и чл.115, чл.274 и чл.275 НПК/ видно от протоколите за привличането му на обвиняем и при разпитите като обвиняем на л.19-л.22, както и от протоколите от съдебното следствие и въззивното производство/. Запитан, дали желае да се защитава с адвокат , той е заявил изрично пред съответния решаващ орган в процеса, че ще се брани сам и не желае адвокатска защита. Като генерално правило, според ЕКЗПЧОС и НПК, обвиняемият или подсъдимият не бива да е лишен противно на волята му, или без негово съгласие, от помощта на адвоката , който сам си е избрал. Но когато той желае да се защитава сам и защитата му не е задължителна, по силата на закона, за решаващия орган не стои задължението да му осигури защита, още по-малко, пряко волята на подсъдимия, защото тя е неотменимо право, което се упражнява по силата на свободно формираната и изразена негова воля. Неоснователно се твърди, че решението по внохд № 410/09 г. на ПОС е влязло в сила на датата, следваща датата на неговото обявяване, че „решението не е било влязло в сила и съдът служебно е бил длъжен да съобщи на подсъдимия, че има право на обжалване на същото пред следващата съдебна инстанция, а именно Върховен Касационен Съд”. Тези твърдения са в явно противоречие с процесуалните правила, които са спазени от съдилищата при разглеждане на делото пред две поредни и единствено възможни, като развитие на делото по функционалната му подсъдност, инстанции. Съгласно изричната норма на чл.346 НПК потвърдителните решения на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция по отношение на проверяваните от тях присъди на районните съдилища, не подлежат на касационна проверка . А по силата на чл.412, ал.2 НПК, като необжалваеми, те влизат в сила от момента на постановяването им, така, че въззивният съд не е нарушил закона като не е посочил в решението си срок за обжалването му пред ВКС. Не е нарушен материалният закон. Участието на К. в деянието като негов автор е установено от данните по делото, които са намерили правилна правна оценка под признаците на чл.196, ал.1,т.2, вр. с чл.195, ал.1,т.3,т.4 ,вр.чл.29, ал.1,б.”а” и б.”б”, и вр. с чл.26, ал.1 НК. Показанията на свидетеля С. Д. М. , който уличава подсъдимия като автор на кражбите от дома на свидетелката Р, са проверени и анализирани наред с всички останали доказателствени източници като показанията на свидетелите Г, И. Д. , Н. Д. , Павлин И. , от приобщените по реда на чл. 283 от НПК протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2006 год., ведно със съпътстващия го фотоалбум, протокол за претърсване и изземване от 03.07.2006 год., ведно със съпътстващия го фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 17.07.2006 година, експертно заключение по съдебно-оценителната експертиза. Съдилищата по фактите са изложили мотиви защо кредитират доказателствените източници, на които са основали изводите за деянието и авторството му от осъдения К. . Обясненията на подсъдимия К в които твърди , че не е участвал в отнемането на вещите поради факта, че нямало следи на местопроизшествието от него или очевидци, са опровергани не само от показанията на свидетеля М, но и от съвкупната оценка на останалите доказателствени източници . Установено е ,че инкриминираните вещи са поставени в чували от К. и укрити в близост до къщата на свид. Роска И. , за преместването на които, К. е помолил свидетеля С. Установено е че двамата пренесли чувалите в дома на подсъдимия К. За услугата подсъдимият К. предоставил на М. един от чувалите с отнетите от И. вещи. Впоследствие свидетелят М занесъл предоставеният му чувал в дома на свид. Иванка Д. , откъдето са иззети като веществени доказателства и върнати на пострадалата. Не е допуснато и основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Наказанието е справедливо. Съответства на тежестта на извършеното и на степента на обществена опасност на дееца. Съдилищата са се съобразили с данните за съдебното минало на осъдения/ спр. л.49-л.51 от досъдебното производство/, извън тези, формиращи квалификацията „опасен рецидив”, които сочат на висока степен на обществена опасност на дееца. В размера на наказанието е отразено разбирането, че многобройните осъждания за престъпления от общ характер, повечето от които за престъпления против собствеността, не са въздействали поправително, предупредително и възпиращо спрямо този деец. Размерът на наложеното наказание, от друга страна, е към специалния минимум на предвиденото в закона, с което са обективирани в присъдата и решението и данните за сравнително невисокия размер на предмета на престъплението. ВКС обръща внимание на съдилищата за неправилните им изводи в мотивите на присъдата и решението, че липсата на самопризнание, липсата на критично отношение и липсата на разкаяние у подсъдимия, формирали отегчаващи вината обстоятелства. Това процесуално поведение е част от правото на защита на подсъдимия в процеса, гарантирано от чл.15 и чл.16 НПК и то решително не следва да се разглежда като влошаващо правното положение на подсъдимия. Въпреки това нарушение, крайните изводи относно размера на наказанието са законосъобразни съгласно чл.54 и чл.36 НК, предвид съображенията изложени по-горе. Въз основа на тези мотиви ВКС, трето наказателно отделение, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО за възобновяване на влезлите в сила присъда по нохд№3393/06 год. на Плевенския районен съд и въззивно решение по внохд№410/09 год. на Плевенския окръжен съд, с което присъдата е потвърдена, направено от осъденият Г. А. К.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: