8 Р Е Ш Е Н И Е № 60093 гр. София, 28.07.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 370/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 вр. чл.386, ал.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Орко“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. М. А. от САК, срещу решение № 50 от 31.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 137/2020 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е обезсилено решение № 405 от 01.11.2019 г. по гр. д. № 1312/2018 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Комисия за защита на потребителите /КЗП/ против „Орко“ EООД иск за установяване, че клаузите на чл.6.3, чл.6.5, чл.6.6 и чл.9.1 от типов „Договор за управление и поддръжка на недвижим имот във ваканционно селище „Грийн лайф бийч ризорт Созопол - фърст лайн 2“, предлаган от „Орко“ ЕООД, са нищожни като неравноправни и е прекратено производството по делото в частта по този иск; Отменено е решението в останалата част и след като е установено по повод исковете на КЗП против „Орко“ ЕООД, че в типов „Договор за управление и поддръжка на недвижим имот във ваканционно селище „Грийн лайф бийч ризорт Созопол - фърст лайн 2“, предлаган от „Орко“ ЕООД, следните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.2, т.5 и т.9 ЗЗП : чл.6.3 - относно задължението на потребителя да заплати при забава на плащането на възнаграждението с повече от 14 дни мораторна лихва в размер на 0.5 % за всеки ден от периода на забавата; чл.6.5 - относно уговореното право за изпълнителя при неизпълнение в уговорен срок на задължението за заплащане на дължимата такса, неустойка и лихви за забава в пълен размер, достъпът на възложителя, членовете на неговото семейство, гости, ползватели и наематели до общите части на сградата и комплекса да бъде ограничен; чл.6.6 - относно правото на изпълнителя да променя размера на таксата при изменение на по-големия от двата индекса - процента на изменение на средния инфлационен индекс за Република България за предходната година или изменение на средната работна заплата за страната по данни на НСИ; чл.9.1 - относно предвиждането при липса на допълнителни писмени или устни споразумения между страните договорът да се счита автоматично продължен за същия период, ако никоя от страните не е поискала прекратяването му, дружеството - ответник е задължено в едномесечен срок от влизане на решението в сила да преустанови прилагането и да отстрани от съдържанието на типовия договор признатите за неравноправни клаузи и е осъдено в същия срок да огласи за своя сметка диспозитива на решението чрез съобщение, публикувано в един национален ежедневник и съобщение на интернет страницата на дружеството, както и да заплати на КЗП разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата и пред въззивната инстанции. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е преценил правилно съдържанието на приложената към исковата молба оферта и необосновано е приел, че тя притежава характеристиките на общи условия/типов договор и че като част от съдържанието на общи условия/типов договор признатите за неравноправни клаузи не са предмет на индивидуално договаряне. Излага съображения, че офертата не установява нарушение на колективен интерес, легитимиращ КЗП да води предявените срещу него искове, тъй като въз основа на нея се сключват индивидуални договори с конкретни физически лица и обективираните в съдържанието й примерни клаузи могат да бъдат изменяни чрез индивидуално договаряне с всеки потребител. Навежда оплаквания, че в исковата молба не е обоснован колективен интерес по смисъла на чл.379, ал.3 ГПК, чиято защита да е част от правомощията на КЗП по чл.186 ЗЗП и да е различен от индивидуалните интереси на физическите лица, сключили договори с „Орко“ ЕООД на база офертата, както и че липсва фактическо изложение на обективните критерии /обстоятелства/, по които да се отграничи ясно конкретна група увредени лица и да се определят времевите параметри на нарушението. Релевира доводи за недопустимост на искането на КЗП да осъди дружеството да отстрани оспорените клаузи от съдържанието на договорите и да преустанови използването им като поддържа, че доколкото клаузите не са част от типови договори, а от сключвани с отделни потребители индивидуални договори, отстраняването им без съгласие на насрещната страна в правоотношението е невъзможно. Позовава се на неприложимост на потребителската защита по чл.146, ал.3 ЗЗП спрямо оспорените от КЗП клаузи предвид обстоятелствата, че същите са индивидуално уговорени и са съставени на ясен и разбираем език. Оспорва правилността на извода на въззивния съд за неравноправен характер на клаузата на чл.6.6 като твърди, че тя е съобразена с външни причини, породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор, което според разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП и практиката на Съда на ЕС изключва квалифицирането й като неравноправна. С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл.386, ал.3 ГПК касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение не е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация Комисия за защита на потребителите със седалище в [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по гр. д. № 1312/2018 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба на КЗП, с която, аргументирайки се с правомощията по чл.186, ал.3 ЗЗП, КЗП е поискала да бъде установено на основание чл.148, ал.1 ЗЗП по отношение на „Орко“ ЕООД, че клаузите на чл.6.3, чл.6.5, чл.6.6 и чл.9.1 от типов „Договор за управление и поддръжка на недвижим имот във ваканционно селище „Грийн лайф бийч ризорт Созопол - фърст лайн 2“, предлаган от дружеството - ответник, са неравноправни по смисъла на чл.143 КЗП и да бъде прогласена тяхната нищожност, да бъде задължен ответникът да отстрани на основание чл.186, ал.3 ЗЗП неравноправните клаузи от типовия договор и да бъде постановена забрана за бъдещото им използване, да бъде задължен ответникът по подходящ начин и за своя сметка да разгласи диспозитива на съдебното решение или част от него. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени конкретни твърдения относно неравноправния характер на всяка една от оспорените клаузи, останали неотстранени след отправени до ответника указания по чл.148 ЗЗП и предупреждение за предявяване на колективен иск по смисъла на чл.186, ал.3 ЗЗП. Изложени са и аргументи за потребителския характер на изготвения от ответника типов договор, в който са обективирани клаузите, и за отсъствие на индивидуално договаряне по отношение на тях при сключване на договори с крайните потребители на предлаганата от ответника услуга. В съответствие с разпоредбите на чл.380, ал.2 и ал.3 ГПК в исковата молба КЗП е посочила, че кръгът на увредените лица съвпада с кръга на физическите лица, които ползват предоставяните от „Орко“ ЕООД услуги не за извършване на търговска или професионална дейност и действат извън рамките на своята търговска и професионална дейност, с уговорката, че точният им брой е достояние само на ответника. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП вр. чл.186, ал.3 вр. ал.1 и чл.187, т.1 и т.2 ЗЗП вр. чл.379 ГПК и с решение от 01.11.2019 г. е отхвърлил същите, след като е приел, че оспорените от КЗП клаузи не са част от изготвени от ответника общи условия или от типов договор, а се съдържат в оферта за сключване на договори, която потребителите могат да изменят, както и че не са неравноправни на поддържаните в исковата молба основания. Сезиран с въззивна жалба от КЗП, Апелативен съд - Бургас е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което частично е обезсилил решението на първоинстанционния съд и след неговата отмяна в останалата обжалвана част е признал оспорените клаузи за неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.2, т.5 и т.9 ЗЗП, задължил е „Орко“ ЕООД да преустанови използването им и да ги отстрани от съдържанието на индивидуализирания в исковата молба типов договор за управление и поддръжка на недвижим имот и е осъдил дружеството да огласи за своя сметка диспозитива на решението по указан за това начин. За да обезсили частично първоинстанционното решение, въззивният съд е взел предвид отсъствието на твърдения в исковата молба и на представени от КЗП доказателства за сключени с ответника конкретни договори, включващи в съдържанието си оспорените като неравноправни клаузи. Поради това, позовавайки се на практиката в решение № 235 от 15.12.2016 г. по т. д. № 1510/2016 г. на ВКС, ТК, съдът е приел, че предявеният от КЗП самостоятелен установителен иск за признаване нищожност на клаузите на чл.6.3, чл.6.5, чл.6.6 и чл.9.1 от типовия договор е недопустим, тъй като установяването на нищожността е лишено от предмет и не позволява възникването на правен ефект от съдебното решение. С оглед данните по делото въззивният съд е счел, че постигането на превантивната защита по смисъла на Директива 93/13/ЕИО за преустановяване включването на неравноправни клаузи в потребителски договори може да бъде реализирано чрез успешно провеждане на предявените от КЗП осъдителни искове за преустановяване продължаващата употреба на сочените за неравноправни клаузи при доказано предлагане от страна на ответника за сключване с неограничен брой потребители на договори с еднотипно съдържание, включващо тези клаузи, изготвени предварително при липса на възможност за потребителите да влияят върху съдържанието на договорната връзка. Изхождайки от твърденията, с които КЗП е обосновала предприетата с исковете защита, въззивният съд е преценил, че Комисията е упражнила надлежно, при спазване условията на чл.186, ал.1, изр.2 ЗЗП, правото си на иск за установяване неравноправен характер на посочените в исковата молба клаузи с произтичащите от това последици. Възражението на ответника за недопустимост на иска поради отсъствие на защитаван с иска колективен интерес е счетено за неоснователно с мотив, че представеният с исковата молба „Договор за управление и поддръжка на недвижим имот във ваканционно селище „Грийн лайф бийч ризорт Созопол - фърст лайн 2“, изготвен от „Орко“ ЕООД и предлаган от него на неограничен кръг потребители в качеството им на възложители, установява наличието на колективен интерес, чиято защита е в обхвата на произтичащите от закона правомощия на КЗП. Въззивният съд е намерил за неоснователно и поддържаното от ответника възражение, че представеният с исковата молба договор няма характер на типов договор, а представлява оферта, чиито клаузи са обект на индивидуално уговаряне с всеки отделен потребител и не попадат в обхвата на неравноправните клаузи по смисъла на ЗЗП. След анализ на доказателствата съдът е приел, че оспорените клаузи са включени в съдържанието на типов договор, предлаган от ответника, в който всички условия с изключение на името на възложителя и конкретния притежаван от него обект във ваканционното селище са изготвени предварително, без посочване на възможност за водене на преговори от страна на потенциалния възложител. С оглед съдържанието на типовия договор съдът е приел за доказано твърдението на КЗП, че клаузите са едностранно наложени от ответника и че потребителите нямат възможност да влияят върху съдържанието им, което обуславя приложимост на разпоредбите на чл.183, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 ЗЗП. Съдът е акцентирал върху правната възможност всяка от оферираните клаузи, за които КЗП след проверка е установила неравноправност, да бъде предмет на предявен по реда на чл.186 и сл. ЗЗП осъдителен иск и поради това е приел, че след като отправя предложение до неограничен кръг потребители за сключване на договор при наличие на неравноправните клаузи, за успешното провеждане на исковете е без значение дали при сключване на договори с отделните потребители ответникът променя предлаганите условия. Като съществено за спора съдът е посочил обстоятелството, че предявените от КЗП искове са насочени към защита на потребителите, които не биха могли индивидуално и ефективно да защитят правото си, въпреки наличието на основание да възразят против неравноправните клаузи. По същество, след обсъждане на всяка една от оспорените клаузи, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи : Клаузата на чл.6.3 от типовия договор за управление и поддръжка на недвижим имот е неравноправна съобразно чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните относно задължението на потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка и ограничава неговите права, гарантирани от закон - чл.86, ал.1 ЗЗД. Въведеното с посочената клауза задължение на възложителя /потребителя/ да заплати при забава на плащането на възнаграждението с повече от 14 дни мораторна лихва в размер на 0.5. % на ден за всеки ден от периода на забавата санкционира възложителя независимо от доказаните вреди и същевременно ограничава гарантираното от чл.86, ал.1 ЗЗД право в случай на забава обезщетението да е в размер на законната лихва. Уговорката в клаузата на чл.6.5 при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължима такса, неустойка и лихви за забава в пълен размер изпълнителят да има право да преустанови достъпа на възложителя и на други близки до него лица до общите части на сградата и до комплекса е нетърпима в правния мир, тъй като необосновано ограничава гарантираното от Конституцията на РБ и от законите на страната право на собственост и прави невъзможен достъпа до притежаваното от потребителя жилище - основание клаузата да се счита за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.2 ЗЗП. Предвиденото в чл.6.,6 право на изпълнителя едностранно да променя размера на таксата /уговорена по размер единствено като съответстваща на направените от изпълнителя разходи, присъщи за услугата/ не само при доказано увеличение на разходите, но и при изменение на два индекса извън съдържанието на договора - среден инфлационен индекс за страната за предходната година и средна работна заплата за страната, обуславя неравноправен характер на клаузата съобразно чл.143, т.13 ЗЗП. Двата посочени индекса не са предвидени като значими в клаузата за формиране на разходите на изпълнителя и включването им в клаузата на ч.6.6 със значение за едностранно увеличение на дължимата от възложителя такса е произволно и недобросъвестно. В. е поставен в невидение относно размера на основно свое задължение по договора, без да е предвидена възможност да защити правото си да оспори действителността на разходите, включително в хипотеза на последваща неизгодност на договора. В клаузата не е предвидена възможност за намаляване на таксата при евентуално намаляване на разходите, а единствено възможност за едностранно увеличение на таксата от изпълнителя, без възложителят да разполага с инструмент за защита срещу увеличението /преговори за взаимни отстъпки, прекратяване на договора или др. подобни/. Неравнопоставеността в случая не касае самото задължение да се плати уговорената такса, а се проявява във възможността размерът на таксата да бъде едностранно увеличен от изпълнителя без ясни и предвидими по договора условия, без правни критерии и при отсъствие на връзка между посочените две статистически величини с предлаганата услуга, което според практиката на Съда на ЕС в решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 съставлява основание за квалифициране на клаузата като неравноправна. Съдържащото се в чл.9.1 правило при изтичане срока на договора и при липса на писмени или устни споразумения между страните договорът да се счита автоматично продължен за същия период, ако никоя от страните не е поискала прекратяването му, насочва към неравноправен характер на клаузата по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 ЗЗП. По основателността на касационната жалба : В качеството му на ответник по предявените от КЗП искове касаторът „Орко“ ЕООД няма правен интерес да обжалва решението на Апелативен съд - Бургас в частта, с която е обезсилено решението на Окръжен съд - Бургас и е прекратено производството по предявения от КЗП установителен иск за прогласяване нищожност на оспорените като неравноправни клаузи. Интерес от обжалване е съществувал само за ищеца КЗП, но тъй като той не е подал касационна жалба, в посочената част решението е влязло в сила при предпоставките на чл.296, т.2 ГПК. Предвид изложеното съставът на ВКС приема, че предмет на обжалване с подадената от „Орко“ ЕООД касационна жалба е само частта от решението на Апелативен съд - Бургас, с която след отмяна на първоинстанционното решение са уважени осъдителните искове на КЗП. Решението на Апелативен съд - Бургас в обжалваната от „Орко“ ЕООД част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са поддържаните от дружеството - касатор оплаквания за несъответствие на исковата молба с изискването на чл.380, ал.2 ГПК и за отсъствие на законовите предпоставки за предявяване на исковете от КЗП. В исковата молба КЗП е обосновала правото си на иск с констатирано при осъществяване на законовите й правомощия наличие на неравноправни клаузи в типов договор, предварително изготвен от ответника и предлаган на неограничен брой потребители, ползващи неговите услуги, без възможност за индивидуално договаряне по повод на всяка от клаузите. Изпълнявайки изискването на чл.380, ал.2 ГПК, на стр.7 от исковата молба КЗП е изложила обстоятелства относно кръга на увредените лица, за защита на чийто колективен интерес предявява исковете, а именно - физически лица, ползващи предоставяните от „Орко“ ЕООД услуги /предмет на договора, съдържащ оспорваните клаузи/ не за търговска и професионална дейност и извън рамките на търговската и професионалната си дейност, като е посочила, че точният брой на тези лица е достояние само на ответника. Очертаният по този начин кръг на увредените лица по смисъла на чл.380, ал.2 ГПК указва достатъчно ясно наличието на засегнат колективен интерес, попадащ в обхвата на правомощията на КЗП за предявяване на колективен иск с цел защита правата на потребителите - носители на засегнатия интерес. С постановено по реда на чл.290 ГПК /редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./ решение № 235/15.12.2016 г. по т. д. № 1510/2016 г. състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че нарушение на колективните интереси на потребителите по смисъла на чл.186, ал.2 ЗЗП във вр. с Глава шеста ЗЗП би могло да бъде осъществено и чрез включване в потребителски договори на клаузи, съдържащи характеристиките по чл.143, т.1 - 18 ЗЗП, които са предварително изготвени от търговеца и неиндивидуално уговорени, но несъдържащи се непременно в общи условия /ОУ/ към договора; Без значение е дали предварително изготвеният договор следва да бъде квалифициран като типов, еднотипен, еднообразен; Когато КЗП се позовава на нарушение на колективен интерес чрез включване на считана за неравноправна, предварително изготвена /неиндивидуално уговорена/ клауза в потребителски договори, които не са сключени при общи условия, овластяването й да предяви иск за защита на колективния интерес произтича от общата разпоредба на чл.183, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 ЗЗП; В този случай е налице твърдение за нищожност на считаните за неравноправни клаузи и произнасянето по предявените от КЗП осъдителни искове имплицитно обхваща и преценката за нищожност на клаузите поради тяхната неравноправност. В същото решение е застъпено и становище, което настоящият състав на ВКС споделя, че доколкото превенцията по смисъла на Директива 93/13/ЕИО „за преустановяване включване на неравноправни клаузи в потребителски договори“ би била реализирана чрез „преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи“, т. е. чрез осъдителните искове, предвидени в националното ни законодателство, е допустимо КЗП да води осъдителни искове за преустановяване използването на считани от нея за неравноправни клаузи, оферирани от търговец чрез предварително изготвен от него типов договор с адресат неограничен брой потребители на предлаганите от търговеца услуги, независимо дали клаузите са използвани от търговеца в конкретно сключени договори. Възприетите в решението критерии са осъществени по отношение на предявените от КЗП и разгледани от Апелативен съд - Бургас осъдителни искове, поради което оплакването на касатора за предявяване на исковете при отсъствие на законовите предпоставки за сезиране на съда от страна на КЗП е неоснователно. Като неоснователно съставът на ВКС преценява и оплакването в касационната жалба, че приложеният към исковата молба на КЗП формуляр от „Договор за управление и поддържка на недвижим имот във ваканционно селище „Грийн лайф бийч ризорт Созопол - фърст лайн 2“, в който са инкорпорирани оспорваните като неравноправни клаузи, не носи белезите на типов договор, а представлява оферта за сключване на договор с възможност за индивидуално уговаряне на примерно предложените в съдържанието й параметри на договорната връзка. Както правилно е констатирал въззивният съд, приложеният към исковата молба документ, достъпен на интернет страницата на „Орко“ ЕООД, съдържа предварително формулирани клаузи досежно предмета и срока на действие на договора, правата и задълженията на всяка от страните, дължимите от възложителя /потребителя на услугата/ суми по договора и начина за тяхното плащане и т. н. В текста на документа е предвидена възможност за индивидуализация само по отношение датата на сключване на договора, личността на възложителя и неговите персонални данни, размера на годишната такса, която възложителят следва да заплаща на изпълнителя за дейностите по договора, но не и по отношение на конкретни клаузи от същинското съдържание на договора, в т. ч. и оспорваните като неравноправни клаузи на чл.6.3, чл.6.5, чл.6.6 и чл.9.1. Формулировките в съдържанието на документа насочват към предварително изготвен от дружеството - касатор типов договор, предлаган на всички потребители на предоставяните в кръга на търговската му дейност услуги в обхвата на договора /поддръжка и управление на недвижими имоти на територията на Ваканционно селище „Грийн лайф бийч ризорт Созопол - фърст лайн 2“/, без предвидена възможност за изменение или допълване на отделните договорни клаузи чрез индивидуално договаряне с отделния потребител. Съгласно чл.146, ал.4 ЗЗП доказването, че клауза в договор с потребител е уговорена индивидуално, респ. че подлежи на индивидуално договаряне, е в тежест на търговеца/доставчика. В конкретния случай ответникът - касатор не е доказал по несъмнен начин, че считаните от КЗП за неравноправни клаузи са предмет на индивидуално договаряне с всеки отделен потребител, ползващ услугите му, поради което няма основание да се приеме, че за клаузите е налице изключението по чл.146, ал.1 ЗЗП. Представените с отговора на исковата молба 2 бр. договори с конкретни потребители не променят този извод, тъй като в единия от договорите /сключен на 30.04.2018 г. с В. П./ съдържанието на клаузите на чл.6.3, чл.6.5, чл.6.6 и чл.9.1 не се различава съществено от клаузите в приложената към исковата молба бланка на договор, а променените клаузи в другия договор /сключен на 10.07.2017 г. с Е. С./ не създават убеждение за последователно прилагане в търговската практика на дружеството на правилото за индивидуално договаряне на спорните клаузи с всеки отделен потребител. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че самият факт на предлагане на договора с включени в съдържанието му клаузи, за които не е предвидена възможност за промяна или допълване по инициатива на потребителя, е достатъчно да се отрече хипотезата на чл.146, ал.1 ЗЗП и да се счете за правно неиздържана поддържаната от касатора теза, че оспорваните като неравноправни клаузи са част от конкретни индивидуални оферти за договори, които „може да се предложат като проект на лицата, но при възможност всяка клауза да бъде изменена, заменена или с други думи - индивидуално договорена при преговорите“. С касационната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на въззивния съд за неравноправен характер на клаузите на чл.6.3, чл.6.5 и чл.9.1, поради което и по аргумент от чл.290, ал.2 ГПК касационната инстанция не разполага с правомощия да ревизира тяхната правилност. Касаторът е направил оплакване единствено във връзка с преценката на въззивния съд, че клаузата на чл.6.6 от типовия договор покрива критериите за неравноправност по чл.143, т.13 ЗЗП, което оплакване настоящият състав на ВКС намира за неоснователно. Клаузата на чл.6.6 предвижда право за изпълнителя по договора да променя едностранно размера на дължимата от възложителя такса при увеличение на разходите, свързани с поддръжката и управлението, и при изменение на по-големия от двата индекса - процент на изменение на средния инфлационен индекс за Република България за предходната година или изменение на средната работна заплата за страната. Правилна е преценката на въззивния съд, че уговорка с посоченото съдържание не е в интерес на потребителя и накърнява равновесието между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, тъй като предоставя право на търговеца/доставчика да увеличава размера на уговорената при сключване на договора такса без ясни и предвидими при сключване на договора условия, а също и без упражняването на правото на промяна да е съпътствано с уговорена възможност в полза на потребителя да влияе върху размера на таксата в посока на нейното намаляване в случай на намаляване на разходите, респ. да се защити срещу неоправдано от гледна точка на собствения му интерес увеличение на таксата, включително като се откаже от договора. Настоящият състав на ВКС напълно споделя извода на въззивния съд, че статистическите величини, с които е обвързана възможността за едностранна промяна на размера на таксата, не са залегнали като значими в клаузата за формиране на размера на разходите на изпълнителя и с оглед на това предвиждането им като основание за увеличение на таксата в последващ сключването на договора момент не отговаря на изискването за добросъвестност в отношенията между търговец и потребител и едновременно с това накърнява равнопоставеността помежду им. Неравнопоставеността, както правилно е приел въззивният съд, не засяга самото задължение на възложителя за заплащане на такса, а се проявява по отношение правото на изпълнителя да променя /увеличава/ размера на таксата без ясни правила и без конкретна връзка между предлаганата услуга и двата статистически индекса, визирани като повод за промяната. С оглед на това неоснователни са доводите на касатора, че обсъжданата клауза е изключена от потребителската защита по чл.146, ал.1 ЗЗП по силата на чл.145, ал.2 ЗЗП и че попада в хипотезата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. По изложените съображения решението по в. т. д. № 137/2020 г. на Апелативен съд - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната с касационната жалба на „Орко“ ЕООД част. Разноски за производството пред ВКС не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Апелативен съд - Бургас решение № 50 от 31.08.2020 г. по в. т. д. № 137/2020 г. в частта, с която след отмяна на решение № 405 от 01.11.2019 г. по гр. д. № 1312/2018 г. на Окръжен съд - Бургас и установяване по повод предявени от Комисия за защита на потребителите против „Орко“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] искове, че в типов „Договор за управление и поддръжка на недвижим имот във ваканционно селище „Грийн лайф бийч ризорт Созопол - фърст лайн 2“, предлаган от „Орко“ ЕООД, следните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.2, т.5 и т.9 ЗЗП : чл.6.3 - относно задължението на потребителя да заплати при забава на плащането на възнаграждението с повече от 14 дни мораторна лихва в размер на 0.5 % за всеки ден от периода на забавата; чл.6.5 - относно уговореното право за изпълнителя при неизпълнение в уговорен срок на задължението за заплащане на дължимата такса, неустойка и лихви за забава в пълен размер, достъпът на възложителя, членовете на неговото семейство, гости, ползватели и наематели до общите части на сградата и комплекса да бъде ограничен; чл.6.6 - относно правото на изпълнителя да променя размера на таксата при изменение на по-големия от двата индекса - процента на изменение на средния инфлационен индекс за Република България за предходната година или изменение на средната работна заплата за страната по данни на НСИ; чл.9.1 - относно предвиждането при липса на допълнителни писмени или устни споразумения между страните договорът да се счита автоматично продължен за същия период, ако никоя от страните не е поискала прекратяването му; е задължено „Орко“ ЕООД в едномесечен срок от влизане на решението в сила да преустанови прилагането и да отстрани от съдържанието на типовия договор признатите за неравноправни клаузи и е осъдено „Орко“ ЕООД в едномесечен срок от влизане на решението в сила да огласи за своя сметка неговия диспозитив чрез съобщение, публикувано в един национален ежедневник и съобщение на интернет страницата на дружеството, както и да заплати на КЗП разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство. В останалата част решението по в. т. д. № 137/2020 г. на Апелативен съд - Бургас не е обжалвано и е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :