Р Е Ш Е Н И Е № 398 София, 16.01.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 992 по описа за 2011г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Я. като процесуален представител на Т. С. П. от [населено място] и на Р. М. В. от София срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 06.ІV.2011г. по в.гр.д. № 65/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 550/09.V.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите: 1. нищожно ли е саморъчно завещание, ако завещателят е вписал в него две различни дати; 2. следва ли да се приеме за действително саморъчно завещание, в което завещателят е вписал две различни дати на съставяне, ако в самия текст на завещанието не е посочено, че едната от тях сочи началото, а другата – края на процеса на изготвянето му; 3. допустимо ли е съдът да прави предположения, че едната дата сочи началото на съставяне на саморъчно завещание, а втората – неговия край, без в самия текст на завещанието да се съдържат такива изявления. Ответникът по касационната жалба Т. С. Т. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответницата по жалбата Т. М. В. от София не е релевирала становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С решение № 581/08.ХІІ.2010г. по гр.д. № 411/2010г. Плевенският окръжен съд по исковете на Т. Ст.П. и Р. М.В. е обявил за нищожно саморъчното завещание на Б. П.С., с което последният се е разпоредил в полза на ответника Т. Ст.Т. с право на строеж на магазин, а в полза на ответницата Т. М.В. - с право на строеж на апартамент, съответно индивидуализирани. С атакуваното пред настоящата инстанция решение, допълнено в частта за разноските с определение от 25.V.2011г., ВТАС по въззивна жалба само на Т. Ст.Т. е отменил решението на Плевенския ОС от 08.ХІІ.2010г. по гр.д. № 411/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Т. Ст.П. и Р. М.В. срещу Т. Ст.Т. и Т. М.В. искове за обявяване нищожността на направеното от Б. П. С., починал на 26.VІІ.2008г., част от законните наследници на когото са ищците, саморъчно завещание, и е присъдил разноски в полза на ответниците. При тези обстоятелства се налага извод, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по претенциите по отношение на Т. М.В., тъй като въззивна жалба от последната не е била подадена и първоинстанционният съдебен акт в тази му част е влязъл в сила. С оглед на това атакуваното решение в посочената част и в частта за присъдените в полза на В. 1000лв. разноски за първоинстанционното производство следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено. За да постанови решението в допустимата му част въззивният съд е приел, че завещанието не е нищожно на твърдяното от ищците основание – че то съдържа две дати на съставянето му – 04.VІ.2008г. и 05.VІ.2008г. Прието е, че първата дата е посочена в началото на завещанието и текстът изрично сочи, че именно тя е начална на написването му. За втората дата е налице предположение, че е край на този процес – тя следва по време първата. Съдът се е позовал на показанията на св.В. за обстоятелствата при написването на завещанието - че завещателят бил тежко болен, намирал се в болница, поискал да напише завещание, което започнал в 9 часа вечерта на 04.VІ.2008г. и го писал в продължение на часове в седнало положение в леглото до късно през нощта. В решенията на ВКС № 151/07.05.2009г. по гр.д. № 6379/2007г. ІІ ГО, № 601/08.11.2005г. по гр.д. № 302/2005г. І ГО и на ВС № 1050/21.10.1991г. по гр.д. № 853/1991г. І ГО е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне, както и че такова завещание е действително, само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи началото на процеса по съставянето му, а другата - края на този процес. По въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилна практиката в посочените решения. Съгласно чл.25 ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че завещанието е строго формален акт. Датата на съставянето на такъв акт е един от съществените му задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея може да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, такава преценка е невъзможна, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че едната от тях сочи началото на съставянето му, а другата бележи края на извършването на разпореждането, което не може да се предполага. Касационната жалба на Т. Ст.П. и Р. М.В. съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 б.в ГПК. Жалбата е основателна. С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съображенията за който не следва да бъдат приповтаряни, незаконосъобразно въззивният съд е приел, че завещанието е валидно. Несъмнено установено е, че в него са посочени две дати на съставянето му – едната /04.06.2008г./ в началото му, а другата /05.06.2008г./ – в края му. В текста на завещанието не се съдържат никакви изявления на завещателя, обуславящи извод, че едната дата бележи началото на процеса по изготвяне на разпореждането, а другата – неговия край. Незаконосъобразно въззивният съд е предположил този си извод с оглед показанията на свидетеля В. за обстановката, при която актът е изготвен - нормата на чл.25 ал.1 ЗН изисква да е несъмнено кога разпореждането е извършено, а, както вече бе посочено, извод за достоверността на двете дати може да се извлече само от текста на завещателния акт. Неоснователно е поддържаното от ответника по касация възражение, че завещанието не е нищожно на наведеното от ищците основание, тъй като втората дата била изписана след подписа на завещателя, което изключва тази дата от разпореждането. Тъй като датата е задължителна част от разпореждането, тя трябва да е посочена в текста на завещанието преди подписа на завещателя, с който той удостоверява, че завещанието е написано от него и че то съдържа негови волеизявления /чл.25 ал.1 изр.2 ЗН/. С оглед на това ако датата е поставена след подписа, тя не е част от завещателния акт, което е равносилно на липса на дата. В разглеждания случай от завещанието е видно, че втората дата 05.06.2008г. не е след, а преди изписаното цяло име /лично, бащино и фамилно/ на завещателя, като в закона не се съдържа забрана подписът да се изразява в изписване на имената на завещателя. Поради това и тази дата е част от разпорежданията на завещателя, определяща го като нищожно по изложените вече съображения. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и в частта за разноските по отношение на Т. Ст.Т. и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с обявяване нищожността на саморъчното завещание, съставено от Б. П.С., по предявените срещу Т. Ст.Т. искове. На основание чл.78 ал.1 ГПК на касаторките следва да бъдат присъдени 6043лв. направени от тях разноски в инстанционното производство в тежест на Т. Ст.Т.. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 89/06.ІV.2011г. по гр.д № 65/2011г., допълнено относно разноските с определение № В 65/25.V.2011г., в отменителната и отхвърлителната му части по предявените от Т. С. П. от [населено място] и от Р. М. В. от София срещу Т. М. В. от София искове за обявяване нищожността на саморъчното завещание, съставено от Б. П. С., б.ж. на [населено място], починал на 26.VІІ.2008г., вписано в Службата по вписванията при РС Плевен с вх. № 1349/08.ІІ.2010г., акт № ***, т.**, д.№ ***/20**г., и в частта за присъдените в полза на Т. М.В. 1000лв. разноски, и ПРЕКРАТЯВА производството в тези му части. ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 89/06.ІV.2011г. по гр.д № 65/2011г. в останалите му части и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА на основание чл.42 б. „б” ЗН нищожността на саморъчното завещание, съставено от Б. П. С., б.ж. на [населено място], починал на 26.VІІ.2008г., вписано в Службата по вписванията при РС Плевен с вх. № 1349/08.ІІ.2010г., акт № ***, т.**, д.№ ***/20**г., по предявените от Т. С. П. от [населено място] и от Р. М. В. от София срещу Т. С. Т. от [населено място] искове. ОСЪЖДА Т. С. Т. от [населено място] да заплати на Т. С. П. от [населено място] и на Р. М. В. от София общо 6043лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: