3 Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 20 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 671/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адв.Б., защитник на подсъдимия Д. Д., срещу въззивно решение № 289 от 11.10.2010г., постановено по внохд № 350/10г. по описа на Софийски апелативен съд.С жалбата се релевират всички основания по чл.348 от НПК.Правят се искания в условията на алтернативност, съответни на касационните основания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Адвокат Б., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба по основанията, изложени в нея. Моли да се приеме, че не са налице категорични доказателства в подкрепа на обвинението. Подсъдимият Д., редовно призован , не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 20 от 02.02.2010г., постановена по нохд №209/09г., Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Д. И. Д. за виновен в това, че на 26.11.2008г. на Г. К., без надлежно разрешително е направил опит да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество хероин, с общо нетно тегло 5 457грама, на обща стойност 446 205лева, поради което и на основание чл.242, ал.2, пр.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години и глоба в размер на 100 000/сто хиляди/лева. На основание чл.60 и 61 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, както и лекият автомобил, послужил за извършване на престъплението. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 289 от 11.10.2010г., постановено по внохд № 350/10г., Софийския апелативен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от десет на осем години.В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Основното възражение, което следва първо да бъде разгледано е това за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателства, което твърдение е неоснователно. Решаващите инстанции са положили всички усилия, като са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Установената от първия съд фактология е била изцяло възприета и инкорпорирана от апелативния съд. Независимо от това, въззивната инстанция е направила самостоятелен анализ на доказателствата, като от една страна е обсъдила анализа на първия съд, а от друга е дала своята оценка на доказателствената съвкупност. При тази си дейност съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, напротив формирал е вътрешното си убеждение при спазване разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК, изискващи обективна, всестранна и пълна проверка на събраните доказателства. Това е довело да вярно установяване на значимата фактология, като същественото е, че въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.339 от НПК, апелативният съд е обсъдил, както гласните доказателствени източници, така и писмените такива, като е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други. Отговор в акта са получили и възраженията, направени от страните. При вярно установени факти, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че с деятелността си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.242, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК. Освен признаците от обективна страна на престъплението, съдът е обсъдил и вярно е извел, наличието на субективната страна, при това в контекста на установените обективни факти. По отношение на наказанието, въззивният съд правилно и законосъобразно е констатирал, че индивидуализираните от първата инстанция смекчаващи обстоятелства са многобройни, поради което е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от десет на осем години, отчитайки, че това наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а изпълнението му ще доведе до постигане на целите по чл.36 от НК. Неоснователни са възраженията на защитата, че съдът прилагайки нормата на чл.55 от НК при деяние, което е опит, не е обсъдил възможността за превъзпитание без подсъдимия да бъде изолиран в пенитенциарни заведение. Сочените обстоятелства не са обвързващи за съдилищата при приложение разпоредбата на чл.66 от НК. На първо място, последната визира формални юридически критерии, които са задължителни за съдилищата, а след това е преценката, касателно целите на наказанието. Правилно определеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години изключва приложението на чл.66 от НК, респективно обсъждане на останалите основания за условно осъждане. Предвид гореизложеното, тази инстанция намира, че атакуваното решение на Апелативен съд - София следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 289 от 11.10.2010г., постановено по внохд № 350/10г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: