13 Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 20 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №741 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия И. П. М. и неговия защитник, на защитника на подсъдимия И. Ц. К., на защитниците на К. Д. Д. и на частните обвинители и граждански ищци срещу решение №63 от 25.02.2016 г., постановено по ВНОХД №787/2015 г. по описа на Апелативен съд- гр. София. С присъда №18, постановена на 05.06.2015 г. по НОХД №191/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Враца, подсъдимите М., К. и К. Д. са признати за виновни в това, че на 31.08.2013 г., около 2:25 часа, в [населено място], на площад „име“ № /номер/, като съизвършители, умишлено са умъртвили Н. С. Д. (починал на 12.10.2013 г.), като деянието е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди, като на основание чл.116, ал.1, т.6, т.11, във вр. с чл.115, във вр. чл.20, ал.2 НК на подсъдимите са наложени наказания по осемнадесет години „лишаване от свобода“, като на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС да бъдат изтърпени в затвор при първоначален „строг“ режим. С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани с мерки за неотклонение „задържане под стража“. С присъдата тримата подсъдими са осъдени при условията на солидарност да заплатят на Н. Н. Л. и С. Д. С. по 70 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2013 г. до окончателното изпълнение на задълженията. С присъдата тримата подсъдими са осъдени при условията на солидарност да заплатят на Н. Н. Л. и С. Д. С. сумата от 2 000 лева- разноски по водене на делото. С присъдата тримата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на Държавата общо сумата от 6 604, 18 лева, в която е включена и държавната такса върху уважените граждански искове. С присъдата подсъдимите Д. и К. са оправдани по обвинението да са извършили престъплението при наличието на квалифицирания признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро НК. С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като наказанието на подсъдимия К. Д. е намалено от осемнадесет на шестнадесет години. В останалата й част присъдата е потвърдена. С въззивното решение тримата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на Държавата сумите от по 100 лева- разноски по водене на делото пред тази инстанция. В касационните жалби на подсъдимия М. и неговия защитник и допълнението към първата жалба са посочени всички касационни основания. Твърди се, че единствените удари, нанесени от този подсъдим по главата на пострадалия са били в хода на сбиване с Д. и са осъществени в хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Поддържа се, че предходните съдилища са приложили неправилно закона, като не са съобразили, че вярната правна квалификация на инкриминираното деяние е по чл.124, пр.2-ро НК и подсъдимият не е извършил умишлено убийство. Предлага се да бъде съобразено, че липсват основания за квалифициране на инкриминираното деяние, като престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 НК, тъй като няма доказателства престъплението да е извършено по особено мъчителен за жертвата начин или при наличието на хулигански подбуди. Моли се да бъде отчетено, че на пострадалия са нанесени травми, които не са необичайни за създалата се ситуация и с причиняване на уврежданията не е целено да бъде проявено явно неуважение към обществото. При преценка на последния квалифициращ признак, се предлага да бъде отчетено, че подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия. В касационната жалба се излагат доводи и за това, че липсват доказателства инкриминираното деяние да е осъществено в съучастие с другите двама подсъдими, като се твърди, че липсва общност на умисъла за извършване на престъплението. Оспорват се и изводите на съдебните състави по отношение на събраните доказателствени материали, като се твърди, че неправилно не са кредитирани обясненията на М. и не е отчетено, че същите се подкрепят от показанията на свидетелите- очевидци У., Й., Т., Н., Т., Д., К., В. и С.. Поддържа се, че от приетите по делото съдебно- медицински експертизи (СМЕ) не се установява начина на причиняване на инкриминираните травми, които са довели до смъртта на пострадалия и липсват доказателства, които да свържат уврежданията с действията на този подсъдим. Предлага се ако не бъдат уважени останалите оплаквания да бъде намалено наложеното на подсъдимия М. наказание, същото бъде определено в минимален размер, като бъдат намалени и уважените граждански искове и бъдат съобразени размерите им с принципа на справедливост и наложилата се съдебна практика. На тези основания се предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимия оправдан или същият да бъде изменен, като бъде променена правната квалификация на инкриминираното деяние и бъде намален размера на наложеното наказание и уважените граждански искове. В касационната жалба на защитника на подсъдимия К. и допълнението към нея са посочени всички касационни основания. Поддържа се, че постановената първоинстанционна осъдителна присъда почива на предположение, тъй като липсват безспорни доказателства, които да установяват осъществяването на престъплението от обективна страна. Твърди се, че неправилно не са ценени показанията на свидетеля Й. (дадени на фазата на досъдебното производство), от които се установява какви именно удари е нанесъл този подсъдим на пострадалия. Оспорват се и фактическите изводи на съдебните състави, като се поддържа, че незаконосъобразно не са били ценени показанията на свидетелите Т., В., П., У., Д., С. и С., които чертаят различна от възприетата фактическа обстановка по делото. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи отказа на въззивния съд да допусне СМЕ по писмени данни и установи дали пострадалият е употребил алкохол и как това е повлияло на поведението му. Сочат се и съществени празноти в мотивите на постановената първоинстанционна присъда, като се твърди, че на практика липсва анализ на част от гласните доказателствени средства. В касационната жалба се поддържа, че неправилно инкриминираното деяние е квалифицирано като умишлено убийство по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 НК, като не е съобразено, че вярната правна квалификация е по чл.124 НК, както и че липсват основания да бъде преценено, че престъплението е осъществено при наличието на посочените по- горе квалифициращи признаци. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК не се сочат конкретни оплаквания, като единствено се твърди, че отмереното на К. наказание не е съответно по вид и размер с възрастта му и добрите му характеристични данни. На тези основания, при условията на алтернативност, се моли подсъдимият или да бъде оправдан, или предходните два съдебни акта да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано по чл.124 НК, или наказанието на К. да бъде намалено. В касационните жалби на защитниците на подсъдимия Д. се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно и въввизвният съд е приел, че е осъществено престъплението квалифицирано умишлено убийство, като не е отчетено това, че смъртта на пострадалия не е настъпила в резултат на травма, причинена чрез настъпване. Поддържа се, че неправилно е прието, че са налице квалифициращите признаци по чл.116, ал.1, т.6 и т.11 НК и в случай, че се приеме, че този подсъдим е съпричастен към извършване на престъплението, то вярната му правна квалификация е по чл.124 НК. Оспорват се и доказателствените изводи на решаващите съдилища, като се твърди, че липсват доказателства Д. да е нанасял множество удари на пострадалия. По отношение на приетото настъпване на главата на пострадалия се поддържа, че това обстоятелство е неправилно установено от показанията на свидетелите Д., Ц., Т., С., Т., Т., У. и С., като не са отчетени съществени противоречие в тези гласни доказателствени средства. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва и това, че липсва заключение на СМЕ, което да установява това, че подсъдимият Д. е стъпил на главата на пострадалия- извод, който обосновава и постановената осъдителна присъда. Поддържа се и оплакване за липса на мотиви в частта за наказанията, наложени на всички подсъдими. В касационната жалба се поддържа, че наложеното на подсъдимия Д. наказание е явно несправедливо, като при определянето му не са отчетени чистото му съдебно минало, това, че той е млад човек, с добро обществено положение и положителни характеристични данни. На тези основания се предлага К. Д. да бъде или оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане (без да бъде посочено на първостепенния или въззивния съд), или инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано по чл.116 НК, или размера на наложеното наказание да бъде намален. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци и допълнението към нея се поддържат касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.3 НПК, като се твърди, че изводите на въззивния съд, че наложеното на подсъдимия К. наказание е завишено са необосновани. Поддържа се, че наказанията и на другите двама подсъдими са занижени и не са съответни на извършеното от тях престъпление. Оспорват се и изводите на предходните съдебни състави, че липсват основания да се ангажира наказателната отговорност на тримата подсъдими за извършване на престъплението при наличието на квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 НК. Твърди се, че ако въззивният съд бе допуснал поисканата от частното обвинение комплексна СМЕ този извод би бил различен. На тези основания се предлага постановеното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и на тримата подсъдими да бъде наложено наказание „доживотен затвор“. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия М. поддържа жалбата, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че престъплението е осъществено при форма на вината „пряк“ умисъл, като не е съобразил, че обвинението е за извършено престъпление при „евентуален“ умисъл. Твърди, че допуснатото нарушение е съществено и следва да бъде основание за отмяна на постановената присъда. На тези основания предлага или подсъдимият да бъде оправдан, гражданските искове отхвърлени, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или инкриминираното деяние да бъде преквалифицирано по чл.124 НК, или наказанието на М. да бъде намалено, което да бъде отчетено и при определяне на размера на уважените граждански искове. Защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли като съществено нарушение на процесуални правила да бъде отчетено това, че част от разпитите на свидетели на досъдебното производство механично са пренесени и представени като разпити пред съдия и впоследствие същите са ценени. Поддържа, че те представляват негодни доказателствени средства. Предлага да бъде направен нов доказателствен анализ и твърди, че той би установил това, че подсъдимият К. е нанесъл единствено удари с ръце (шамари) на пострадалия и не е съпричастен към настъпилата много след това смърт. На тези основания предлага направените при условията на алтернативност искания в касационната жалба да бъдат уважени. Защитниците на подсъдимия К. поддържат касационните жалби и отразените в тях оплаквания. Оспорва се възприетата от предходните съдебни състави фактическа обстановка, като се твърди, че липсват доказателства К. да е стъпвал на главата на пострадалия- извод, който противоречи и на житейската логика, предвид теглото на подсъдимия. Моли да бъде отчетено, че неправилно са кредитирани показанията на част от разпитаните свидетели, като не е съобразено, че те всички са приятели на пострадалия. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва и това, че неправилно въззивният съд е приел, че престъплението е осъществено при условията на „пряк“ умисъл, като не е съобразил, че обвинението е било за извършването му при „евентуален“ умисъл. Поддържа, че след като съдът е направил този извод, той е бил длъжен да отмени постановената първоинстанционна присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа касационната жалба, като твърди, че решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствата и доказателствените средства и вярно са установили съпричастността на всеки един от тримата подсъдими към извършването на инкриминираното деяние и конкретно смъртта на пострадалия. Моли да бъдат споделени изводите на въззиния съд за това, че обясненията на подсъдимия М. и показанията на свидетелите Й. и С. не следва да бъдат кредитирани, тъй като те се опровергават от останалите доказателствени източници от една страна, а от друга двамата свидетели са видимо пристрастни, защото са приятели на М.. Предлага да не бъде приета тезата на защитата, че правната квалификация на престъплението е по чл.124 НК, както и това, че подсъдимият М. е действал при условията на неизбежна отбрана, като поддържа, че те не отговарят на фактите, които са правилно установени от съдилищата. Оспорват се изводите на предходните съдебни състави, за липса на квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро НК, като се твърди, че при недопускането на СМЕ, в заключението на която да са участвали специалисти нервни болести и неврохирург, е невъзможно да се установи дали са налице признаците на това квалифициращо обстоятелство. На тези основания се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Гражданските ищци и частни обвинители Л. и С. се придържат към пледоарията на повереника си и молят да бъде уважена жалбата им. Представителят на държавното обвинение взима становище, че всички касационни жалби са неоснователни. Поддържа, че предходните съдилища са направили верен анализ на доказателствата, като въз основа на тях са установили правилно фактите по делото. Твърди, че съпричастността на всеки един от подсъдимите към извършването на престъплението е законосъобразно установена, като съдилищата са дали вярна правна квалификация на действията на всеки един от тях. Категоричен е, че липсват основания квалификацията на деянието да бъде променена на такава по чл.118 НК или по чл.124 НК. Моли да не бъдат намалявани наказанията на подсъдимите, като бъде преценено, че те съответстват на естеството на осъщественото от тях инкриминирано деяние и данните за личността им. На тези основания предлага въззивния съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият М. моли или да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон: Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са обсъдили задълбочено и вярно доказателствените материали, събрани в рамките на процеса и въз основа на тях правилно са установили фактите, имащи значение за правилното решаване на делото. В хода на наказателното производство са събрани множество гласни доказателствени средства, като вярно решаващите съдилища са приели, че показанията на свидетелите, възприели инкриминираното деяние, могат да бъдат разделени на две групи. Вярно са кредитирани показанията на свидетелите Т., Ц., Т., Д., Т. и Т., които са дали подробна информация за начина на развитие на инцидента и взелите в него участие лица. Всеки един от тези свидетели е категоричен, че е възприел ударите, нанесени от страна на подсъдимия М. по пострадалия, както и тези нанесени от подсъдимия К.. Тези свидетели са дали информация и за действията на подсъдимия К. Д., като са посочили, че той е стъпил на главата на падналия Н. Д., в момент, в който той се е намирал в легнало положение на стълбите пред заведението. Предходните съдилища правилно са преценили, че показанията на тези свидетели кореспондират с показанията на свидетелите Н., Р., Д., К. и У., които са възприели също случилото се и поддържат, че първоначално боят е бил между пострадалия и подсъдимия М., а впоследствие в него се е включил и подсъдимия К., който е нанесъл множество удари на М.. Правилно са кредитирани показанията на свидетелката У., която е категорична, че подсъдимият К. Д. също е участвал в инцидента, като е стъпил на главата на пострадалия. Показанията на обсъжданите свидетели кореспондират частично и с обясненията на тримата подсъдими, като при анализа им се установява, че всички са възприели удари, нанесени от подсъдимия М., а М. и Д., удари нанесени от подсъдимия К.. Не на последно място, правилно е прието, че показанията на посочените по- горе свидетели кореспондират и с приетите по делото заключения на изготвените и приети СМЕ по писмени данни, СМЕ на труп, повторна СМЕ и комплексна СМЕ, от които се установява, че смъртта на пострадалия Н. Д. е настъпила в резултат на наранявания в областта на главата на пострадалия- тъпа черепна травма, без счупване и развили се на базата й травматични увреждания, довели до смъртта. Експертите са категорични, че тези увреждания са причинени в резултат на удар (или удари) с твърд, тъп предмет в областта на главата и отговарят да са получени в хода на интензивен побой, нанесен на пострадалия, посредством удари, насочени в главата му. Правилно съдилищата не са кредитирали показанията на втората група свидетели- Й. и С., който твърдят, че единственият, който е нанасял удари на Н. Д. е бил подсъдимия М.. Вярно съдебните състави са преценили, че показанията на тези свидетели се опровергават от показанията на останалите очевидци на случилото се, а и частично от обясненията на тримата подсъдими. Законосъобразно при анализа на тези гласни доказателствени средства са отчетени и приятелските отношения на двамата с част от подсъдимите по делото. По оплакванията на подсъдимия М.: Касационният съд не възприе оплакването за погрешен анализ на доказателствата. Съпричастността на този подсъдим към извършване на престъплението се установява на практика от всички гласни доказателствени средства, като не само всички свидетели- очевидци поддържат, че той първи от подсъдимите е нанесъл удари на пострадалия, но и в обясненията си останалите подсъдими са категорични, че той е продължил да му нанася удари и в момент, когато Н. Д. е бил вече паднал на стълбите през заведението. Не може да бъде възприето и оплакването, че в хода на производството не е установена причината за смъртта на пострадалия, като липсва връзка между причинените травми, настъпилите увреждания и действията на този подсъдим. В хода на производството е установено по несъмнен и категоричен начин, че М. е нанесъл удари с ръка, а впоследствие и с крак в областта на главата на Н. Д., като по този начин обективно му е причинил травми, идентични с тези, който са предизвикали увреждането, причинило смъртта му. Дали тези увреждания са причинени от ударите на този подсъдим или от действията на другите двама, няма значение за наказателната отговорност на М., тъй като настоящото обвинение е за извършено престъпление във вр. с чл.20, ал.2 НК от тримата подсъдими, действащи при условията на съучастие, като съизвършители. Касационният съд не възприе и оплакването, че приетите по делото СМЕ не са установили конкретния начин на причиняване на травмата, довела до смъртта на пострадалия. Напротив от заключенията им е установено, че увреждането на Н. Д. е причинено чрез въздействие (или въздействия) на твърд, тъп предмет (или предмети) със значителна сила в областта на главата на пострадалия. В хода на производството е установено, че ударите са били повече от един, наслагващи се и са били насочени в областта на главата, като обективно е невъзможно да бъде установено кой (или кои) са причинили увреждането и от кого те са нанесени. Това няма съществено значение за изхода на производството, тъй като, както бе посочено по- горе, обвинението е за извършено престъпление при условията на съучастие, при което всеки един от съизвършителите е нанасял удар (удари) именно в главата на пострадалия, като всеки един от тях обективно би могъл да причини травмата, довела до смъртта на Д.. По оплакванията на подсъдимия К.: Касационната инстанция не възприе тезата на защитата на този подсъдим, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствата и постановената осъдителна присъда почива на предположения. Правилно не са ценени показанията на свидетеля Й. съдебни състави, като вярно съдебните състави са приели, че те се опровергават от множество други доказателства, в това число свидетелски показания на очевидци на инцидента. Този свидетел поддържа, че подсъдимият К. е бил на мястото на инцидента, но не е участвал в сбиването и не е нанасял удари на пострадалия Д.. Тези негови показания категорично се опровергават от показанията на свидетелите Т. (който твърди, че К. е нанасял удари с крак и ръка по пострадалия), Д., П., С. и Ц. (всеки от който очевидци на инцидента и възприели как К. нанася удари на пострадалия, когато той е бил прав, след това, когато се е намирал паднал на терена и впоследствие след изправянето му). Установяването по несъмнен и категоричен начин на това, че и този подсъдим е удрял с крак и ръка пострадалия Д. е и основание да се прецени, че постановената присъда не почива на предположения, а на обстоятелства, които са били законосъобразно изяснени в хода на наказателното производство. Не може да бъде възприето и оплакването, че е налице непълнота на мотивите по отношение направения доказателствен анализ, тъй като решаващите съдилища са анализирали подробно всички доказателства и подробно и ясно са посочили кои от тях възприемат и кои не кредитират. Касационната инстанция прие, че с отказа да бъде допусната СМЕ по писмени данни със задача да бъде установено обстоятелството дали пострадалият Н. Д. е употребил алкохол не е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като това обстоятелство не е свързано с основния факт на доказване в процеса и няма отношение към въпросите, свързани с участието на подсъдимия К. в инкриминираното деяние. По оплакванията на подсъдимия К. Д.: В касационната жалба на този подсъдим са отразени оплаквания, свързани с неправилен анализ на доказателствените източници, идентични с тези отразени в жалбите на другите подсъдими. Касационният съд прецени, че и по отношение на този подсъдим са събрани доказателства, които да установят участието му в побоя и конкретно това, че той е настъпил главата на пострадалия Н. Д. в момент, когато той е бил паднал на терена и се е намирал пред стълбите на заведението. В подкрепа на този извод правилно са ценени показанията на свидетелите Ц., Д. и Т. (които са били очевидци на инцидента и са категорични, че подсъдимият Д. е стъпвал на главата на пострадалия). Вярно е, че в показанията на останалите свидетели липсва информация за това обстоятелство, но това е естествено предвид това, че всеки от присъстващите е имал различно местоположение спрямо мястото на сбиването, възприел е различна част от случилото се и не на последно място действията на подсъдимия Д. обективно не са могли да бъдат видени от всички присъстващи, тъй като около тялото на пострадалия са се намирали много хора, които са препятствали видимостта. Касационната инстанция прецени, че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като е преценил, че тримата подсъдими са действали при форма на вината „пряк“ умисъл, а не при „евентуален“, както е отразено в обвинителния акт. Действително са налице разлики между тези две форми на умисъла, но същите нямат отношение към правната квалификация на извършеното престъпление (и при двете форми на вина е налице умишлено убийство) или към неговата наказуемост. При преценка дали обсъжданата промяна на формата на умисъла във въззивното решение може да бъде основание за отмяна на постановения съдебен акт следва да бъде посочено и това, че тя е отразена единствено в мотивната му част и не е довела до изменение на постановената първоинстанционна присъда. Ето защо касационният съд не може да приема, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуални правила, като е изложила различни от първоинстанционните мотиви за вида на умисъла, при който е извършено престъплението и това не следва да бъде основание за отмяна на решението. Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствата, аргументирано са кредитирали, респективно не са ценили част от доказателствените източници и правилно са установили фактите по делото. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с качеството на мотивите на постановените съдебни актове и са събрани всички възможни и относими към предмета на делото доказателствени материали. Ето защо касационният съд прецени, че липсват основания за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон По оплакванията на тримата подсъдими: В касационните жалби на подсъдимите М., К. и К. Д. са отразени сходни доводи, с които се оспорва възприетата от предходните съдилища правилна квалификация на инкриминираното деяние. В жалбите си подсъдимите поддържат, че инкриминираното деяние следва да бъде квалифицирано по чл.124, пр.2-ро НК, а подсъдимият М. има претенция то да бъде преценено и като неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Касационният съд категорично не възприе тезата на защитника на подсъдимия М., че той е осъществил състава на инкриминираното деяния при условията на неизбежна отбрана. По делото липсват доказателства пострадалият Н. Д. да е осъществил действия, които да имат характер на нападение по смисъла на чл.12, ал.1 НК. В подкрепя на този извод са и голямата част от гласните доказателствени средства, като всички свидетели сочат като причина за настъпилия инцидент- отправена към подсъдимия М. реплика, а повечето свидетели поддържат, че подсъдимият е дал начало на инцидента, като е нанесъл първи удар на пострадалия. Дори да се приеме, че този удар е нанесен първоначално от Д. (обстоятелство, което твърди единствено свидетеля С.), то това не може да бъде възприето за нападение, а още по- малко последвалите действия на М. като действия, насочени към защита на личността и правата на отбраняващия се и съответни на осъщественото нападение. Ето защо съдът прецени, че липсват основания да бъде прието, че действията на подсъдимия М. представляват неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 НК и правилно предходните съдебни състави са приели, че за действията си той следва да носи наказателна отговорност. Не може да бъде възприето и оплакването, че тримата подсъдими са осъществили състав на престъплението по чл.124 НК, а не умишлено убийство. В теорията и правната доктрина не е спорно, че престъплението по чл.124 НК се осъществява при смесена форма на вина, като извършителят му не цели или предвижда настъпването на съставомерния резултат- смъртта на пострадалия. Основното разграничение между съставите на умишленото убийство по чл.115 и сл. НК и този по чл.124 НК е в субективното отношение на всеки един от извършителите към настъпилия резултат. В конкретният случай правилно предходните съдебни състави са преценили, че осъществените от всеки един от подсъдимите действия носят белезите на умишлено престъпление, като всеки един от тях е допускал и настъпването на съставомерния резултат. Това се извежда от обстоятелството, че всеки един от тримата е нанесъл повече от един удар в областта на главата на пострадалия, където са се намирали множество жизненоважни центрове. Нанасянето на интензивни, наслагващи се удари с удари с ръка и крак по главата на Н. Д. (за подсъдимите М. и К.) и настъпването на главата му (от страна на подсъдимия К. Д.) са индиция, че те са съзнавали, че в резултат на действията им е обективно възможно да настъпи смъртта на пострадалия. Ето защо правилно съдилищата са приели, че е осъществено умишлено убийство, а не непредпазливото престъпление по чл.124 НК. В този смисъл са и Р 163/1988 г. 1 НО и Р 63/1988 г. ОСНК. Касационният съд прецени, че правилно отговорността на тримата подсъдими е за извършено престъпление при условията на съучастие по чл.20, ал.2 НК. При осъществяването на инкриминираното деяние всеки един от тях е съзнавал, че нанася удари по пострадалия едновременно с поне още един от останалите подсъдими. Те са действали последователно един след друг или едновременно, като са имали възможност да възприемат действията и на другите. Предвижданият резултат е бил един и същ и всеки един от тях е осъществявал активни действия, насочени към неговото постигане или като е игнорирал предвиждането, че той ще настъпи. Ето защо правилно отговорността на тримата подсъдими е ангажирана за извършено престъпление при условията на съучастие, като законосъобразно съдът не е възприел, тезата, че те са действали самостоятелно без да е налице координация помежду им и общност на умисъла. Правилно е отчетено и обстоятелството, че между подсъдимия М. и подсъдимия К. са съществували приятелски отношения, като първият е призовал втория да излезе пред заведението, като се е опасявал, че е възможно да възникне бой (макар и не с пострадалия), а К. Д., от своя страна е бил в приятелски отношения с К., което е обусловило и неговите действия в хода на сбиването. Касационният съд не възприе и оплакването, че неправилно е ангажирана отговорността на подсъдимите за осъществяване на престъплението при условията на чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то и т. 11 НК. Съдилищата вярно са отчели, че с действията си тримата очевидно са надхвърлили необходимото за постигане на целения резултат и интензитета на изпълнителната им дейност (броя, силата и мястото на нанасяне на ударите по пострадалия), сочат на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост. Ето защо и в съответствие със закона, деянието и на тримата е вярно квалифицирано като осъществено при условията на чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то НК. В този смисъл са и Р 403/1993 г. 1 НО и Р 12/1996 г. 2 НО. Правилно престъплението е квалифицирано по чл.116, ал.1, т.11 НК, като вярно е отчетено, че то е осъществено по хулигански подбуди. Липсват доказателства, които да сочат на съществен личен мотив за извършването му по отношение на всеки един от извършителите, като няма основание да се прецени, че преди инцидента са съществували лични отношения между тях. Правилно е отчетено и това, че тримата подсъдими не са познавали пострадалия. Мотивът за извършването му- отправена реплика (по отношение на подсъдимия М.), нанесен в хода на инцидента удар (по отношение на подсъдимия К.) и на практика липса на мотив (по отношение на подсъдимия К. Д.) сочат на извод, че действията и на тримата са груби, непристойни и сами по себе си изразяват явно неуважение към обществото и съществуващия обществен ред. В този смисъл са и Р 39/1971 г. 1 НО, Р 90/1976 г. 1 НО, Р 156/1995 г. 1 НО и др. По оплакването на частните обвинители и граждански ищци: Касационната инстанция се солидаризира с извода на предходните съдилища, че по делото липсват доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин осъществяването на престъплението при наличието на квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро НК. Правилно са преценени заключенията на приетите по делото СМЕ, като законосъобразно е преценено, че в резултат на действията на подсъдимите пострадалият не е търпял необичайно тежки болки и страдания, несъответни на тези, търпени в сходни инкриминирани деяния. Този извод не би могъл да бъде променен и при допускане на исканата комплексна СМЕ, която да бъде изготвена от експерти, със специалности, посочени от частното обвинение. Предвид всичко изложено, касационният съдът прецени, че материалния закон е приложен правилно и не са налице основания атакувания въззивен съдебен акт да бъде коригиран или той да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане като бъдат дадени задължителни указания, свързани с приложение на закона. По оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания Правилно при индивидуализация на наказанията на тримата подсъдими като смекчаващи отговорността им обстоятелства са ценени сравнително младата им възраст, добрите им характеристични данни и чистото им съдебно минало (за подсъдимите К. и Д.) и сравнително по- малкото участие на подсъдимия Д. в извършването на престъплението. Законосъобразно съдът е ценил като отегчаващи отговорността обстоятелства възрастта на пострадалия Н. Д., начина на извършване на престъплението, предходното осъждане на подсъдимия М. и не на последно място осъществяването на престъплението при наличието на два квалифициращи признака на престъплението. Правилно наказанията и на тримата са определени като е наложено по- лекото по вид наказание- „лишаване от свобода“, а не „доживотен затвор“, а размера на това наказание е определен при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимите М. и К. и при превес на смекчаващите- за подсъдимия Д., като вярно е отчетена степента на участието му в извършването на престъплението. Наложените наказания осемнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимите М. и К. и шестнадесет години „лишаване от свобода“ за подсъдимия Д. не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал. 5 НПК и са съответни на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимите. Не са налице условията за намаляване на тези наказания, тъй като евентуалното им редуциране би поставило в опасност постигането на специалната превенция и категорично не би допринесло за постигане на генералната превенция. Наказанията не следва да бъдат и увеличавани, тъй като евентуалното определяне на най- тежко предвиденото (доживотен затвор, каквото искане има в касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци) би било несъответно с разпоредбата на чл.38а, ал.2 НК, тъй като конкретното инкриминирано деяние не се отличава съществено по своята тежест с други престъпления с идентична правна квалификация. Не са налице и предпоставките за увеличаване на наказанията „лишаване от свобода“ по отношение на тримата подсъдими, тъй като същите са правилно отмерени и според касационния съд достатъчно тежки. Предвид изложеното, съдът прецени, че не са налице основания за изменение на атакувания въззивен съдебен акт в частта на наказанията, тъй като същите са вярно определени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №63 от 25.02.2016 г., постановено по ВНОХД №787/2015 г. по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.