3 Р Е Ш Е Н И Е 175 гр.София, 24.06. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 13 юни 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. №1259 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. П. срещу решение № 288 от 19.07.2012 г., постановено по гр.д. № 284 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 144 от 8.6.2012 г. по гр. д. № 340 по описа за 2012 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне иска на касатора за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Касаторът М. Е. П. твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата Ученическо общежитие „В. Д.” я оспорва. Моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд за потвърждаване на първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 329 от 19.03.2013 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса от кой момент дисциплинарното наказание се счита за наложено-от момента на издаване на заповедта или от момента на нейното връчване. Законодателят изрично е формулирал в разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ в кой момент дисциплинарното наказание се смята за наложено. Това е денят, в който заповедта е връчена на работника или служителя или денят на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 35 от 7.5.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на ІV. Г.О. на ВКС, според което изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, тоест, съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. След като наказанието поражда действие от момента на връчване на заповедта, правилна е онази практика на ВКС, формулирана в мотивите на решения № 420 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 2619 по описа за 2004 г. на ІV Г.О. на ВКС и № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, според която в рамките на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя. В случая от съставения констативен протокол е видно, че директорът на общежитието е узнал лично за евентуалните нарушения, заради които е постановено наказанието, на 17.12.2011 г., а обратната разписка за връчване на заповедта е получена на 6.03.2012 г. Следователно работодателят не е спазил двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на наказанието от откриване на нарушението, поради което искът за отмяната на това наказание е основателен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната на въззивното решение следва да бъде постановено от настоящата инстанция друго решение, с което искът на М. Е. П. за отмяна на заповед № 140 от 15.02.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” да бъде уважен. При този изход на спора Ученическо общежитие „В. Д.” дължи 50 лв. държавна такса по сметката на ВКС и 1020 лв. разноски по делото на М. Е. П.. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 288 от 19.07.2012 г., постановено по гр.д. № 284 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 140 от 15.02.2012 г. на директора на Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място], за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на М. Е. П.. ОСЪЖДА Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място], [населено място], [улица], да заплати на М. Е. П., [ЕГН], сумата 1 020/хиляда и двадесет/ лв. разноски по делото. ОСЪЖДА Ученическо общежитие „В. Д.”, [населено място], [населено място], [улица], да заплати 50/петдесет/ лв. държавна такса по сметката на Върховния касационен съд на Република България. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ЧЛЕНОВЕ: