Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 32 Гр.София, 31.03.2009 г.   В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                                       ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                  Тотка Калчева   при секретаря Милена Миланова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 125 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:              Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на М. Н. Г. – Е. “Н”, гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 610/07.07.1998г., постановено по гр.д. № 1120/97г. от П. окръжен съд. Молителката основава искането за отмяна на съдебното решение на разпоредбите на чл.231, ал.1, б.”а” и б.”б” от ГПК /отм./ и чл.282 и чл.209, ал.2 от НК. Ответникът “С”А. /н./, гр. П. не взема становище по молбата.   Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка по допустимостта на молбата и обсъди въведените основания за отмяна, констатира следното:   Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 14.05.2008г. съгласно определение № 229 по ч.гр.д. № 718/08г. на ВКС за оставяне в сила на разпореждане от 21.02.08г. на САС за връщане на частна жалба срещу определение от 10.12.99г. на САС за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. За производството по молбата за отмяна е приложим редът на ГПК от 2007г. /в сила от 01.03.2008г./ с оглед на датата на нейното депозиране.   Производството по отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК е предоставено на заинтересуваната страна, която би могла да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, но само при точно позоваване на някое от изчерпателно изброените в процесуалния закон основания. Отмяната по чл.303 и сл. От ГПК не представлява средство за защита срещу неправилни актове на съдилищата, по отношение на които е изчерпан процесуалния ред за проверка, съгласно уредения в ГПК инстанционен контрол. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК / чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм.// се допуска, когато страната – молител докаже наличието на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не могли да й бъдат известни или с които не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна биха могли да бъдат и новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдения на страната, заявени при гледане на делото, но и в този случай молителят следва да не е знаел и да не е могъл да узнае за писмените доказателства при висящността на делото и след като е положил дължимата грижа при водене на процеса, или ако по обективни причини не е могъл да се снабди с тях и да ги представи. В случая, всички коментирани от молителката писмени доказателства в молбата за отмяна са представени при разглеждането на делото от П. окръжен съд и основанията за молбата представляват по същество оплаквания за неправилност на атакуваното решение.   Отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК / чл.231, ал.1, б.”б” от ГПК /отм.// е допустима, когато по надлежния съдебен ред е установена неистинност на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда, във връзка с решаването на делото. Молбата за отмяна съдържа квалификации по отношение на съдията, разглеждал и решил спора в П. окръжен съд, които са свързани с процесуалните действия на съда по преценка на доказателствата по делото и по приетата за установена фактическа обстановка по спора. Решението е резултат на решаваща дейност на състава на съда и евентуалните пороци при формиране на вътрешното му убеждение представляват процесуални нарушения, подлежащи на поправяне по реда на обжалването, но не и чрез извънредното средство за отмяна по чл.303 от ГПК. В случая, липсва дори твърдение за установяване по съдебен ред на обстоятелства от кръга на посочените по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК.   По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на П. окръжен съд, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. Г. – Е. “Н”, гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 610/07.07.1998г., постановено по гр.д. № 1120/97г. от П. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.