1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр.София, 14.06.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1478 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.12.2015г. по гр.д.№3006/2015г. на АС София, с което частично е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за точното приложение на разпоредбата на чл.227,,б.”в” ЗЗД, с оглед даденото разрешение на същия в решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за отмяна на дарението до размер на 1/2идеална част от подарения имот
Жалбоподателката О. Н. К., чрез процесуалния си представител е поддържала, че решението е неправилно. В хода на производството, на мястото на починалата О. К. - на 13.05.2016г., на основание чл.227 ГПК като жалбоподатели са конституирани В. М. К. и В. М. В. - син и дъщеря. Същите, чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено, като бъде уважен предявения иск.
Ответникът А. М. К., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от О. Н. срещу А. М. за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен от 17.09.1991г., с н.а.№8а, н.д.№.. на Нотариус при Софийски районен съд, по отношение на 1/2 ид.ч. от дарения с него недвижим имот, представляващ : /адрес/, находящ се в [населено място],[жк], [улица], сега [улица]Със същото решение съдът е прекратил като недопустимо производството по делото в частта му за отмяна на същото дарение за останалана 1/2идеална част от подарения имот.
Установено е по делото, че с договор за дарение от 17.09.1991г. ищцата и съпруга й, починал на на 30.05.1995г., са прехвърлили на сина си А. М., правото на собственост върху недвижим имот, като са си запазили пожизнено правото на ползване.
Прието е като доказателство по делото извлечение от банкова сметка, титуляр на която е ответника А. М. , която считано от м.12.2014г. е била захранвана със сумата от 150лв. месечно, като основанието за това е било : „издръжка на родител”. Установено е, че с пълномощно рег.№.. ищцата е била упълномощена да тегли неограничено суми от посочената банкова сметка за подпомагане на ежедневните си нужди и потребности, като е прието по делото извлечение, от което се установява, че посочената по-горе сума постъпва ежемесечно по банковата сметка.
От заключение на вещо лице съдът е приел, че ищцата се намира в увредено общо състояние, с видим задух, компенсирана сърдечна дейност и забавено движение, придвижва се прегърбена с помощта на една патерица, с накуцваща походка на ляво, нуждае се от придружител, който да и помага при извършване на ежедневните дейности с тоалет, хранене и лечение. Посочено е, че същата следва да спазва диета , която изисква намаляване на мазнини и въглехидрати.
При тези данни съдът е приел, че правото да се иска отмяна и за дарението, направено от починалия дарител, до 1/2 ид.ч. се е погасило, тъй като от момента на настъпване на неговата смърт до образуване на исковото производство е изминал период, който е по-голям от една година, поради което предявеният иск за отмяна на договора за дарение за 1/2 ид.ч. е недопустим и е прекратил производството по делото в тази му част.
Съдът е посочил, че за да възникне в полза на дарителя правото да претендира издръжка, е необходимо не само да настъпи такова обективно състояние, но и да бъде направено искане за това до надареното лице, което да достигне до адресата /надарения/. Прието е, че такъв е процесния случай, в който искането за плащане на издръжка е било обективирано в исковата молба, която е била връчена на ответника на 20.02.2014г.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че дарителят е изпаднал в състояние, което не му позволява да покрие разходите си, съобразно конкретните му индивидуални потребности. Посочил е, че средномесечния размер на необходимата за покриване нуждите на ищцата издръжка е в размер на около 800лв., като получаваната от дарителката пенсия е от 320лв., а изплащаната от надареното лице в хода на процеса месечна издръжка е от 150лв. Приел е, че получаваните суми и възможността да се реализира доход от отдаването под наем на тристаен апартамент в [населено място], доколкото ищцата има запазено пожизнено ограничено вещно право на ползване върху имота, следва да обосноват извода, че същата не се нуждае от издръжка за да покрие своите нужди. Прието е, че е без значение е обстоятелството, че ответникът живее в дарения имот от 1995г., тъй като ищцата би могла да защити по исков ред ограниченото си вещно право на ползване и да придобие фактическа власт върху него. При теди данни съдът е отхвърлил предявеният иск за отмяна на договора за дарение до дарената от ищцата 1/2 ид.ч. от недвижимия имот.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за точното приложение на разпоредбата на чл.227,,б.”в” ЗЗД, с оглед даденото разрешение на същия в решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за отмяна на дарението до размер на 1/2идеална част от подарения имот.
Настоящият състав намира, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за отмяна на дарението до размер на 1/2идеална част от подарения имот, въззивният съд е дал отговор на поставения въпрос в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС. В същото на поставения правен въпрос е даден отговор, според който при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. С решението е прието, че срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което се трансформира в правно за даване на издръжка, при наличието на кумулативна даденост на предпоставките - трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до дарения и отказ на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. С оглед на справедливостта в случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки (най-често ненавършили пълнолетие деца), на които дължи издръжка по закон, е прието, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на правното задължение за даване на издръжка и отказа на дарения да даде поисканата от него издръжка не е необоснован, поради което не следва да се признае право на отмяна на дарението.
С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в частта, която е допусната до касационно обжалване , е неправилно и следва да се отмени. С оглед настъпилата в хода на производството смърт на дарителката и факта, че надареният е син на починалата, следва да се приеме, че за неговата част от откритото наследство по отношение на подарения имот, е настъпили сливане на качеството на длъжник и кредитор и на ищец и ответник, т.е. по отношение на 1/6 идеална част от подарения имот въззивното решение следва да се обезсили като недопустимо, а производството по иска следва да се прекрати.
По отношение на останалите 2/6 идеални части от подарения имот въззивното решение следва да се отмени, а настоящата инстанция следва да постанови решение по същество. Нуждата от издръжка следва да се определи след преценка на всички посочени по-горе обстоятелства, като тази сума в случая се увеличава съответно с необходимите разходи за лекарства и придружител. В случая е установена трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до дарения и отказ на последния да дава такава в нужния обем. От събраните по делото доказателства не се установява дареният сам да е в нужда и трудно да покрива собствените си потребности и тези на своите близки, в който случай не би бил непризнателен. Ето защо предявения иск за отмяна на дарението до размер на 2/6идеални части от подарения имот следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.80 ГПК на жалбоподателите, съобразно уважения размер на иска, следва да се присъдят разноски в размер на 1 200 лева за всички инстанции.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
о б е з с и л в а решение от 01.12.2015г. по гр.д.№3006/2015г. на АС София, в частта му , с която е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение от 17.09.1991г., извършено с н.а.№.., н.д.№.. на нотариус при Софийски районен съд, до размер на 1/6 идеална част от същото и ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази му част.
О Т М Е Н Я същото решение в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение от 17.09.1991г., извършено с н.а.№.., н.д.№.. на нотариус при Софийски районен съд за разликата над 1/6идеална част до 3/6 идеални части, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ дарение от 17.09.1991г., , с което О. Н. К. е дарила на сина си А. М. К. 1/2 идеална част от апартамент, находящ в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на трети етаж, извършено с н.а.№ .., н.д.№ .. на нотариус при Софийски районен съд, за разликата над 1/6идеална част до 3/6 идеални части.
ОСЪЖДА А. М. К. да заплати на В. М. В. и В. М. К. общо сумата 1200 лева разноски.
Решението, в частта му, с която се прекратява производството по иска, може да се обжалва пред друг тричленен състав в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |