О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 176 гр. София, 02.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело № 488/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. М. Н. срещу определение № 10257/12.10.2021 г. по гр. д № 5200/2016 г. на Апелативен съд - София, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 10472/14.07.2021 г. по същото дело в частта му за разноските. В резултат на това Й. М. Н. е осъдена да заплати на Л. Ф. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК 3700 лева, вместо първоначалната сума от 4000 лева - съдебни разноски, извършени пред въззивната инстанция. Определението е обжалвано и в частта, с която съдът е отхвърлил искането на Й. Н. за изменение на разноските, които следва да й се присъдят, над уважената част от общо 600 лева, до претендираните 3000 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Апелативен съд - София. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно въззивният съд е присъдил на Н. само общо 600 лева, тъй като това е минималното възнаграждение по неоценяем иск, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на общо 3000 лева /по 1500 лева за всеки от предявените искове – главен и насрещен/. За отхвърления срещу жалбоподателката насрещен негаторен иск, тя има право да получи сумата 1500 лева - съдебни разноски, вместо присъдените 600 лева. Посочва, че неправилно въззивният съд е определил и дължимите в полза на Л. П. съдебни разноски в размер на общо 3700 лева. Последната е посочила, че е платила общо за двата иска 4300 лева- адвокатско възнаграждение, което налага извод, че за всеки от тях платеното възнаграждение възлиза на по 2150 лева, тъй като не е разграничен конкретният размер на възнаграждението за всеки от исковете. Заплатеният от Л. П. адвокатски хонорар е прекомерно завишен. Л. Ф. П. е подала писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че Й. Н. е сключила договор за правна защита и съдействие, като в него не е конкретизирано каква част от уговореното адвокатско възнаграждение е заплатена по всеки един от исковете – главен и насрещен. Тъй като предявеният негаторен иск, по който Н. е ответник, е неоценяем, предвид липсата на разграничение между възнагражденията за отделните искове, следва да се присъди минималното възнаграждение. Предвид изменението /бр. 68/2929 г./ на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 600 лева. Ето защо към първоначално определените от съда 300 лева следва да се присъдят допълнително 300 лева, до общия размер от 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуална защита пред въззивния съд по иска с правно основание чл. 109 ЗС. Прието е, че определените в полза на Л. П. разноски в размер на общо 4000 лева трябва да бъдат намалени с още 300 лева, поради отхвърляне на предявения от нея насрещен негаторен иск. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е възражението на жалбоподателката , че уговореният в договора за правна защита и съдействие в производството пред въззивната инстанция размер на всеки от предявените искове възлиза на сумата от по 1500 лева, поради което в нейна полза следва да бъдат присъдени още 900 лева над определените 600 лева. В сключения между Й. М. Н. и адвокат Е. П. договор за правна защита за производството по в. гр. д. № 5200/2016 г. на Апелативен съд – София страните са уговорили дължимо адвокатско възнаграждение в размер на общо 3000 лева. Посочили, че същото е заплатено в брой, при подписване на договора, без то да е разграничено за отделните искове. При липсата на конкретна уговорка съответните части следва да се определят според съотношението на обжалваните интереси /в този смисъл определение № 332/19.07.2019 г. по ч. т. д. № 1432/2019 г. на ВКС, І т. о./. Предмет на производството по в.гр. д № 5200/2016 г. на Апелативен съд - София са били предявени в условията на обективно кумулативно съединяване оценяем иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС /с цена - 113 966 лева/, както и неоценяем иск по чл. 109 ЗС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита по предявения негаторен иск следва да се определи съгласно определените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата, същото възлиза на сумата от 600 лв., което обстоятелство е съобразено и от въззивния съд, постановил обжалваното определение. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че доколкото в представения от Л. П. договор за правна защита и съдействие също липсва разграничение на заплатените адвокатски възнаграждения, следва да се приеме, че същата е заплатила по 2150 лева за защита по всеки един от исковете /общо 4300 лева/. Следва да се посочи, че това възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на предявения от Н. срещу П. иск по чл.72 ЗС, отхвърлен като неоснователен. Сходно е и заплатеното от самата жалбоподателка адвокатско възнаграждение за защита по същото дело. Ето защо, определеният от въззивния съд размер на дължимите в полза на Л. П. съдебни разноски от 3700 лева не следва да бъде намаляван. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 10257/12.10.2021 г. по в.гр. д № 5200/2016 г. на Апелативен съд - София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: